All for Joomla All for Webmasters
Иконография на големите църковни празници и страданията на Христос
Предложеното изследване цели да представи преди всичко на младите специалисти в обобщен и достъпен вид картината на развитието в средновековната иконография на Големите църковни празници в източнохристиянските страни начело с Византия, като открои мястото и особеностите на паметниците по днешните български земи.
ОБЛЕКЛО, ПРИНАДЛЕЖНОСТИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
Християнството се заражда и развива в границите на Римската империя и напълно естествено е облеклото на участниците в основните събития от неговата история (описани в Новия завет) да отразява реални за времето си дрехи, типични за известни лица или отделни групи хора. Доказателство за това намираме в многобройните образци на изкуството от епохата. Повечето римляни са носели ризи (хитони – гр., туники – лат.), дълги или къси в зависимост от общественото им положение или занаят. Горната дреха (химатий – гр., тога – лат.) е правоъгълно парче плат със значителни размери, увито и придържано по различен начин.
Обикновените граждани и занаятчии, както и войниците са били с къси туники (при вторите – с ризници над тях). Краката са били обути в прилепнали клиновидни „ногавици“, от коленете надолу с ниски ботуши или навои. Горните дрехи са имали повече характерни белези в кройката и начина на придържане – фибули, ремъци и т.н. Триумфалните паметници от епохата дават данни и за облеклото и атрибутите на народите от източните провинции на обширната империя. На тях са изобразени покорените племена и народи, които поднасят на победителите своите дарове.
Те са облечени в своите обичайни за всяко племе дрехи, шапки, понякога носят и своите оръжия. От тях са заети образците за представянето например на тримата влъхви: мъдреците дошли от Изтока да поздравят новородения Месия. Освен че са различни по възраст, те се отличават с облеклото си – всеки от друг народ на Изтока: един с чалма, вторият с островърха, третият с фригийска шапка и т.н.
Още отрано пророците носят сандали, които преминават у светците и апостолите: към подметката са привързани ивици, които започват между палеца и другите пръсти, събират се до глезена и след нова връзка с табана се завързват около глезените.
На светски лица принадлежат нещо като отворени обувки с покрити пръсти и пета, от която излиза каишка също към глезена. В църковната живопис отрано са уточнени и цветовете на дрехите от семейството на Христос и неговите ученици. Това върви успоредно с фиксирането на иконографския тип на апостолите и на ред други светци. Христос е почти винаги в кафеникаво-червен хитон и тъмносин химатий. При Разпятието той е само по препаска, или в колобиум – дългата безшевна туника във виненочервено, с която е облечен при Поруганието, а в някои ранни източни паметници – и при Разпятието. Изключение са Преображение-
то, когато дрехата му става блестящо бяла, и след Възкресението, когато тя е златистоохрава. Обут е със сандали. Богородица най-често е в червеникаво-пурпурен мафорий със звездовидна украса над челото и по раменете, в дълга бледосивосиня стола (роба) и с червени, украсени с бисери, обувки – царски атрибут.
Ангелите са в светли антични дрехи и червени обувки или сандали. Понякога крилата им са от паунови пера (например Бояна и някои източни паметници). Евангелистите често са с евангелие в ръка. Йоан Кръстител освен кожена дреха или „мантията на пророк Илия“ носи кръст с дълго вертикално рамо и текст от Евангелието; апостол Петър с бялата закръглена брада и охрово- оранжевия химатий е и с един превързан свитък в ръце; Павел с голото чело и тъмна заострена брада – със свитъци с посланията си в ръце, приглушено пурпурен химатий и сивкав хитон и т.н.
На природния и архитектурен декор в средновековните стенописи са посветени основни изследвания (О. Демус, А. Стоякович и др.). Характерно за пейзажа в стенописите като цяло е пестеливото набелязване на особените му белези, често подсилено от наличието на олицетворения – на морето, на р. Йордан и др.
Изследването само на иконографията (и в по-малка степен на символиката) на средновековната живопис предполага условното Ј отделяне от единното цяло на художественото произведение. В него са вплетени органично тематика, иконография и символика като изразител на вътрешния заряд на изображението, но също така и стиловите особености, които подсилват акцентите в този заряд и заедно с иконографията помагат за определянето на ателието, предпочитанията на ктитора, времето и областта на създаване и разпространение на даден тип композиция. Това единство обуславя и естетическото въздействие на изкуството. 
 
Прочетено 200 пъти Последна промяна от Петък, 30 Март 2018 10:46
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…