All for Joomla All for Webmasters
Тайният живот на дърветата
Новаторските открития на Петер Волебен разкриват един изумителен свят, за който хората дори не подозират!
Той споделя дълбоката си привързаност към горите и увлекателно обяснява невероятните процеси в тяхното общество. Горите са био свят със свои закони, отношения, сигнали и комуникации. Сред тях има силни и слаби индивиди, борба за оцеляване, превантивни реакции, методи за предпазване от врагове и грижи за младото поколение. Дървесните родители живеят с децата си, общуват с тях и ги подкрепят, споделят хранителни вещества с по-слабите, създават екосистема, която ограничава влиянието на климатичните крайности. В резултат на тези взаимодействия, дървета в една общност са защитени и могат да живеят до дълбока старост.
Петер Волебен е завършил лесовъдство, в продължение на 23 години работи в горското управление в Рeйнланд-Пфалц. През 2006 г. поема грижата за 1200 хектара гора, в която прилага на практика своите възгледи. Той е автор на няколко книги, станали бестселъри. 
Волебен предлага обширна информация, задълбочени познания и доказва правотата си с наблюдения, заключения и научно установени факти. Но най-важната роля, най-значимото послание на тази книга е в това, че тя изгражда ново отношение към дърветата като към живи същества – спътници на хората, не само съвременници, а вековни свидетели на бурни и тежки времена, съумяващи да преодолеят всичко.
Петер Волебен е лесовъд, в продължение на 23 години работи в горското управление в провинция Рeйнланд-Пфалц. През 2006 г. поема грижата за 1200 хектара гора, в която прилага на практика своите възгледи. Той е автор на няколко книги, станали бестселъри.
Официален сайт: www.peter-wohlleben.de
Откъс от книгата (издателство" Ера")
В началото на професионалния ми път като лесничей знаех за тайния живот на дървета приблизително толкова, колкото касапинът за  емоционалния живот на животните. Съвременното лесовъдство се занимава с дърводобив, т.е. секат се дървета, а после се садят нови фиданки. Ако четете специализирана литература, ще останете с впечатлението, че благосъстоянието на гората се преценява дотолкова, доколкото е необходимо за оптимизирането на дърводобивната индустрия. Това е достатъчно за дейностите, които лесничеите извършват ден след ден, и постепенно този подход изопачава начина, по който хората гледат на дърветата. Понеже работата ми беше да оглеждам стотици дървета всеки ден – смърчове, букове, дъбове и борове – да оценявам дали са годни за дървообработване, както и търговската им стойност, моето отношение
към дърветата се ограничи до тази тясна гледна точка.
Преди около 20 години започнах да организирам тренинги по оцеляване и екскурзии за туристи. По-късно добавих и посещения на места в гората, където хората могат да бъдат погребани, като алтернатива на традиционните гробища, и посещение на резерват с девствена гора. В разговорите с многобройните посетители, които идваха, представата ми за гората се промени. Хората се въодушевяваха при вида на кривите, чворести дървета, които преди бих пренебрегнал поради ниската им търговска стойност. Вървейки редом с туристите, се научих да обръщам внимание на нещо повече от качеството на трупите. Започнах да забелязвам странните корени, особените израстъци или нежните възглавнички мъх по кората. Любовта ми към природата, която ме бе завладяла още от шестгодишен, пламна отново. Внезапно открих безкрайно много чудеса, които трудно можех да обясня дори на себе си. По същото време Университетът „Аахен“ започна да извършва изследователски работи в гората, която стопанивах. По време на тези изследвания много въпроси намериха своя отговор, но и възникнаха много нови за разрешаване.
Животът като лесничей отново стана вълнуващ. Всеки ден в гората се превърна в откривателско пътешествие. Това ме накара да търся необичайни начини за стопаниване на гората. Когато знаеш, че дърветата изпитват болка и имат памет и че дървесните родители живеят със своите деца, вече не можеш просто да ги сечеш и да вилнееш сред тях с големи машини. Понастоящем вече за две десетилетия дърводобивните машини са забранени в моя район и ако все пак от време на време се налага да се изсекат отделни дървета, работата се извършва внимателно от работници с помощта на коне. Една по-здрава, може дори да кажем по-щастлива гора е значително по-продуктивна, а това означава и по-високи приходи.
Този аргумент убеди моя работодател, община Хюмел, и сега това малко село в планината Айфел не взима под внимание никакъв друг стопански подход за управление на гората. Дърветата дишат и продължават да разкриват нови и нови тайни, особено онези от тях, които живеят в новообявените и обособени защитени зони, напълно необезпокоявани от човешка намеса. Никога няма да спра да се уча от тях, но дори това, което дотук съм научил под горския навес, надскача всичко, за което някога съм мечтал.
Каня ви да споделите с мен радостта, с която ни даряват дърветата. И кой знае, може би при следващата си разходка в гората сами ще откриете малки и големи чудеса.
 
Прочетено 323 пъти Последна промяна от Вторник, 06 Март 2018 13:01
Етикети
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…