All for Joomla All for Webmasters
Змей. Змеица. Ламя и хала

Пред вас е сборник с фолклорни текстове, обединени около образите на змея и неговите близки „роднини“: змеицата, ламята и халата. Както сами ще се убедите, разгръщайки страниците на книгата, змеят е един от ключовите персонажи в нашия фолклор, наследник на древни божества, могъщ и опасен противник, но същевременно почитан като владетел на природните стихии, стопанин на планини, извори и пещери, покровител на селища и родове. 

Змеицата и ламята (халата) заемат по-скромно място във фолклорния свят на българите и се смятат главно за вредители и врагове, но образите им също имат своите архаични корени, специфичен облик и богата символика. На по-дълбоко ниво и четирите свръхестествени създания са свързани помежду си и образите им възлизат към древния архетип на митичния дракон.
В сборника са представени почти всички жанрове на фолклорната словесност: като се започне от песните и приказките, мине се през легендите, преданията и устните разкази и се стигне до анекдотите и съвременните вицове, а също и до кратките форми като поговорки, гатанки, клетви и баения. Присъстват също описания на различни празници, ритуали и магически практики, както и вярвания и представи, свързани с колоритните образи на змея, змеицата, ламята и халата.
Книгата е на пазара, благодарение на издателство” Изток-Запад”
 
 Рада на вода ходила
на змеевите кладенци, 
ходила и са връщала. 
Среща ѝ идат два змея, 
два змея, два огняника. 
По-стари Рада замина, 
по-млади Рада запира
и ѝ стомната напива,
че си на Рада думаше:
– Радо ле, либе Радо ле, 
всякой ми вечер дохождаш
и смесна китка донасяш,
таз вечер не си донесла. 
Рада си змею думаше:
– Змейно ле, змейно огнейно, 
пусни ма, змейно, да мина, 
да мина, да си замина, 
че лежи болна мама ми. 
Колкото болна от болест, 
два ката гори за вода. 
Змей си на Рада думаше:
– Радо ле, мома хубава, 
лъжи ти, Радо, другиго, 
ала си змейно не лъжи:
змейно си хвърка високо
и гледа змейно широко. 
Сега над вазе прехвръкнах,
майка ти седи в горен кат,майка ти магьосницата,
майка ти омайницата. 
За тебе риза съшива,
всякакви билки обшива,
омразни билки, разделни,
дано та, Радо, намразя. 
Майка ти магьосницата
магьоса гора и вода. 
Жива е змия хванала
в ново я гърне турила,
със бял я бодил подклала. 
Огън под гърне гореше,
змия се в гърне виеше,
виеше, още пищеше,
а мама ти си нарича:
– Както са вие таз змия,
тъй да са вият за Рада,
за Рада турци, българи. 
Дано я змейно намрази,
намрази и я остави!
Докле не те е церила,
азе ща да та задигна!Докле туй змейно издума,
и той си Рада задигна,издигна горе в небеса
на високите зъбери,
у широките пещери.
 
 Откъс от сборника с фолклорни текстове "Змей. Змеица. Ламя и хала".
 
Прочетено 253 пъти Последна промяна от Вторник, 10 Януари 2017 14:58
Етикети
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…