All for Joomla All for Webmasters
За да станем жива книга. Автобиографични елементи. Том 1
Михаил Димитров Иванов (1900–1986), нарекъл се по-късно Омраам Микаел Айванхов е български окултист и астролог, смятан от последователите си за духовен учител, философ и педагог. Основава френското отделение на Всемирното бяло братство. Учението на Айванхов е силно повлияно от Петър Дънов и следва рамката на езотеричното християнство. Книгите на Омраам Микаел Айванхов са преведени на повече от 20 езика.
Роден е през 1900 г. в битолското село Сърбци. След Балканските войни семейството му се преселва във Варна, където по-късно 17-годишният Иванов се запознава с Петър Дънов в основаното от него училище на Бялото Братство. През 1937 г. Дънов му поръчва да основе клон на Бялото братство във Франция. През следващите 49 години, до смъртта си, той разпространява учението на Всемирното Бяло Братство, изнасяйки повече от 5000 лекции.
Развива окултна дейност не само във Франция, но и в Швейцария, Канада, САЩ, Великобритания и Скандинавските страни. Лекциите му са издадени и под формата на книги.
След Втората световна война е осъден на затвор по обвинение в сътрудничество на Гестапо по време на войната. Източници от езотеричните среди твърдят, че през 1960 е реабилитиран от Апелативния съд на Екс-ан-Прованс, като са му поднесени писмено официални извинения.
През 1947 г. Иванов регистрира във Франция асоциация „Изгрев“, в Севър, което първо бива наречено „Божествено училище“, а после преимевувано на Всемирно бяло братство. През 1953 г., в околностите на Фрежус, Иванов създава информационен център на Всемирното бяло братство, която продължава да функционира и след неговата смърт.
През 1981 г. посещава България по покана на Комитета за култура, оглавяван от Людмила Живкова, за тържествата по случай 1300-годишнината на Българската държава.
През 1937, когато пристига във Франция, Айванхов претендира, че е наследник на Дънов, на богомилите, че притежава тайно свещено знание от тибетски учител и че притежава знания, „които се съдържат в книги, които се съхраняват само в четири библиотеки на света“ и че идва новата епоха, в която ще управлява шестата раса. Теорията за Шестата раса в системата на Айванхов е наследена от духовния му учител Петър Дънов.
Учителят Омраам Микаел Айванхов произнася първата си публична беседа на 29 януари 1938 г. в Париж и говори за последен път на 28 септември 1985 г. в Бонфен (Фрежу). Между тези две дати са регистрирани около 4500 лекции, беседи и изказвания, които са били стенографирани или записани на аудио- и видеокасети.
„Дар слово“... Този израз означава способност за импровизирано изказване и това качество беше дълбоко присъщо на Учителя О.М.А. „За да почувствам необходимост да говоря пред вас, темата трябва да изникне в съзнанието ми изведнъж, като вдъхновение или като внушение, идващо отвън... Аз се свързвам с Небето, превръщам се в нещо като антена и получавам информация за темите, по които трябва да ви говоря днес... не друг ден, а именно днес.“
Той споделя също: „Ако не бях на този подиум, от третия или четвъртия ред вече нямаше да можете да ме видите. Но аз не обичам да стоя на сцена. Когато ви гледам, аз се моля вътрешно: „Подскажи ми, Боже, как да сляза до моите приятели.“ И търся малки пътечки, за да се приближа до вас...“ Тези малки пътеки, които бяха много и разнообразни, приемаха понякога формата на кратки изповеди; разглеждайки теми от общ характер, някои лични преживявания или събития от живота се връщаха спонтанно в паметта му: като ги разказваше, той ни разкриваше не само грижите и стремежите си, но и неподозирани аспекти от своята чувствителност.
Тези спомени, които се събуждаха у него, често изненадваха Учителя Айванхов до степен, че му се случваше да се извинява или да търси вратичка за излизане от ситуацията в хумора, защото всъщност той беше много въздържан и свенлив човек. В същото време той бе простосърдечен и спонтанен и чрез препратките, които правеше сякаш някак мимоходом към онова, което е преживял – кратки отклонения, които не надвишаваха три-четири минути – той по братски споделяше нещо с нас. И ако се случваше понякога да бъде обитаван от присъствия, които изведнъж го правеха недостъпен за нас, непроницаем като връх, който се издига в далечината, обгърнат от плътни облаци, той си даваше сметка затова и после ни разказваше за себе си, защото, споделяйки нещо за себе си, той говореше и за нас.
В тази книга по необходимост трябваше да се въведат малко ред и последователност. Фактите, които си изложени като цялостен текст, Учителят най-често ги е посочвал в интервал от месеци или дори години. Той със сигурност никога не е възнамерявал да остави автобиография и тези страници са само скромен опит в това отношение. Книгата е на издателство "Изток-Запад"
 
Прочетено 117 пъти Последна промяна от Сряда, 18 Юли 2018 09:55
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…