All for Joomla All for Webmasters
Прагматика на човешките отношения
Наречена „една от най-добрите книги за човешкото общуване, писани някога“ и вечен бестселър, „Прагматика на човешките отношения“(издателство "Изток-Запад”)  е в основата на голяма част от съвременните изследвания на междуличностното общуване, но освен това полага основите на контекстуално базираните подходи към психотерапията.
Авторите представят простата, но радикална идея, че проблемите в живота често възникват от проблеми в общуването, а не от някакви дълбоки психични разстройства, и подкрепят концептуалните си изследвания с отделни случаи и известни литературни примери. Написана с чувство за хумор и за разнообразна читателска аудитория, тази книга идентифицира простите свойства и аксиоми на човешкото общуване и демонстрира, че всяко общуване в действителност е функция на своя контекст.
Сред представените теми в тази широкообхватна книга са: произходът на общуването; идеята, че цялото поведение е общуване; метакомуникацията; свойствата на откритата система; семейството като комуникационна система; природата на парадокса в психотерапията; екзистенциализ­мът и човешкото общуване.
Автори на книгата са Пол Вацлавик, Джанет Бивин Бавелас, Дон Д. Джаксън.
Пол Вацлавик (1921–2007) е австрийско-американски семеен терапевт, психолог, теоретик на комуникацията и философ. Като теоретик на комуникацията и радикалния конструктивизъм той пише в областта на семейната терапия и общата психотерапия. Ватцлавик вярва, че хората страдат, опитвайки се да поправят емоционалните си проблеми. Бил е една от най-влиятелните фигури в Института за психични изследвания и е живял и работил в Пало Алто, Калифорния.
Джанет Хелмик Бивин Бавелас (1940 г.) е канадски психолог и професор. Заедно с Пол Вацлавик и Дон Джаксън тя е съавтор на книгата "Прагматика на човешките отношения". В нея основните изводи на междуличностната комуникация са обобщени в пет метакогнитивни аксиоми. Завършва университета в Станфорд през 1961 г. с бакалавърска степен по психология. През 1968 г. завършва и магистърска степен по комуникационни изследвания, а през 1970 защитава докторска дисертация.
Доналд де Авила "Дон" Джаксън (1920–1968) е американски психиатър, известен най-вече с пионерската си работа в семейната психотерапия. От 1953 до 1962 г. работи с Грегъри Бейтсън, Джон Уайкленд и Уилям Фрай, развивайки областта на семейната терапия, кратката терапия, теорията на системите и комуникационната теория. Един от резултатите от това изследване е развитието на теорията на двойното свързване в шизофренията. През 1958 г. основава Института за психични изследвания в Пало Алто, Калифорния, и е първият му директор.
Откъс от Въведението
Тази книга се занимава с прагматичните (поведенчески) ефекти на човешкото общуване, като специално внимание е отделено на поведенческите разстройства. По време когато дори граматическите и синтактичните кодове на вербалното общуване не са били формализирани и расте скептицизмът по отношение на възможността семантиката на човешкото общуване да се постави във всеобхватна рамка, всеки опит за систематизиране на нейната прагматика сигурно изглежда доказателство за невежество или безочие. Ако при настоящото състояние на познанието не съществува адекватно обяснение дори на усвояването на майчиния език, колко по-далечна е надеждата за абстрахиране на формалните отношения между общуването и поведението? 
От друга страна, видно е, че общуването е condition sine qua non1 на човешкия живот и социалния ред. Еднакво очевидно е, че от началото на съществуването си човешкото същество е включено в сложен процес на усвояване на правилата на общуването с минимално съзнание за съдържанието на този набор от правила, на този калкулус2 на човешкото общуване.
Настоящата книга няма да надскочи това минимално съзнание. Тя няма претенции да е нещо повече от опит за изграждане на модел и представяне на някои факти, които, изглежда, го подкрепят. Прагматиката на човешкото общуване е наука в зародиш, способна почти само да прочете и да напише собственото си име, и е далеч от притежаването на свой консистентен
език. 
В частност, интеграцията ѝ с много други области на научни търсения е задача на бъдещето. Същевременно с надеждата за подобна бъдеща интеграция тази книга е насочена към учените във всички онези области, в които се срещат проблемите на системното
взаимодействие в най-широк смисъл.
Може да се твърди, че книгата пренебрегва важни изследвания, които са пряко свързани с нейната предметна материя.
Оскъдността на явното позоваване на невербалното общуване, както и липсата на препратки към общата семантика също могат да са обект на критика. Тази книга обаче не може да е нещо повече от въведение в прагматиката на човешкото общуване (област, която досега е получила подозрително малко внимание) и следователно не може да сочи всички съществуващи връзки с други области на изследвания, без да се превърне в енциклопедична в лошия смисъл на думата. По същата причина трябваше да сложим ограничение върху позоваването на многобройни други трудове върху теорията за човешкото общуване, особено когато такива произведения се ограничават до изучаване на общуването като еднопосочно явление (от говорещ към слушащ) и не го разглеждат като процес на взаимодействие.
Интердисциплинарните последствия на предметната материя се отразяват в начина на нейното представяне. Примерите и аналогиите са избрани от широк спектър от предмети, които изглеждат приложими, макар че преобладават тези от областта на психопатологията. 
Прочетено 187 пъти Последна промяна от Неделя, 14 Октомври 2018 21:27
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…