All for Joomla All for Webmasters
Характери
„Характери“ на Теофраст (издателство" Изток-Запад") няма концепция за живота, външна на самия живот. Опорната точка е съществуването в подробностите на всекидневието. Теофраст го е уловил, понеже не е преиначил нито една подробност. Така той е създал един характер в повече: общият тип на епохата. 
Съвременният читател едва ли ще се разсмее на всички смешни места. Може би „Характери“ биха ни разсмели повече, ако умеехме да се смеем и исторически. Но историческият смях изисква усилие и способност за метаморфоза. Бъде ли постигнат, той би доставил по-дълбока наслада от обикновения смях – човек би се усетил реално безсмъртен.
Откъс от книгата" Характери":
І. Престореният 
Престореността , казано най-общо, изглежда е склонност да се прикрива и омаловажава смисълът на собствените думи и дела . А ето какъв е престореният човек. Способен е да отиде да разговаря с неприятеля си, за да прикрие, че го ненавижда. Нападнал е някого в негово отсъствие, ще го похвали, когато е с него. И ще изкаже съчувствие на човек, загубил дело в съда. Прощава на тези, които злословят по негов адрес, и се смее на приказките срещу себе си. И разговаря кротко с онеправданите, които споделят възмущението си. Речеш ли да го видиш спешно, ще те накара да се обадиш друг път. И няма да признае, че върши това, което върши, ами ще каже, че още го обмисля. И се преструва, че току-що бил дошъл, че закъснял, че бил неразположен. А на тези, които му искат заем или събират пари за нещо, казва, че няма пари. 
И ако продава , ще каже, че не продава, и обратно – ако не продава, че продава. Чуе нещо, преструва се, че не бил чул; види нещо, казва, че не бил видял. Споразумее се, после твърди, че не си спомня. „Ще помисля“, „не зная“, „чудна работа“, „и аз съм стигнал до същия извод“ – това казва. И все такива са му думите: „Не вярвам“, „не разбирам“, „озадачен съм“, „от твоите думи излиза, че си е променил мнението, а на мене друго разправяше – просто невероятно!“. „Сподели го с друг – аз се обърках и не знам на тебе ли да не вярвам, или него да подозирам.“ „Внимавай да не проявиш доверие прекалено бързо.“ Та такива думи, козни и увъртания можеш да чуеш от престорения. И трябва да се пазиш повече от непростия му коварен характер, отколкото от този на една пепелянка.
ІІ. Ласкателят 
Ласкателството бихме определили като липса на достойнство в общуването с хората, от което ласкателят извлича полза. Ето какъв е ласкателят. Върви с тебе и ти говори: „Забелязваш ли, че хората все в тебе гледат? В града това не се случва на никой друг освен на теб.“ „Вчера те хвалеха в стоата . Бяхме седнали над тридесет души и се заговорихме, кой е най-достойният. Всички, начело с мене, се спряхме на теб.“ И наред с тия думи ти маха конче от дрехата или пък някоя сламка, която вятърът ти е закачил на брадата. И се усмихва и ти казва: „Виждаш ли? Два дена не съм те срещал и брадата ти се е прошарила8 . Въпреки че никой друг на твоята възраст няма толкова черна брада!“ Речеш ли да кажеш нещо, дава знак на другите да млъкнат. И кажеш ли, те хвали и отбелязва, ако успее: „Правилно!“ Дори плоска шега да кажеш, се разсмива, че и с дрехата9 си затиска устата, уж че не може да си уж че не може да си  сдържи смеха. А на хората, които ти идат насреща, вика да спрат и да ти сторят път. Ще купи ябълки и круши на децата ти, но ще им ги даде в твое присъствие, ще ги целуне и ще рече: „На добър баща дечица!“Придружи те да си купиш обувки, ще каже, че кракът ти бил фин и тия обувки не подхождали. Ако тръгнеш за някой приятел, търчи напред и съобщава: „При теб иде“, и се връща да ти каже: „Казах му.“ Естествено, способен е моментално да иде за теб и на женския пазар. Ако ти е гост, пръв хвали виното и ахва: „Колко изискана кухня!“ Вдига нещо от трапезата и казва: „Виж какво хубаво парче.“ Пита те не ти ли е студено и не искаш ли да те наметне и както ти говори, се навежда и ти шепне нещо на ухото. Като говори с други, тебе те гледа. И в театъра грабва възглавничката от роба и сам ти я подлага. И къщата ти хвали, че била добре построена, и нивата ти, че била добре гледана, и портрета1ти, че приликата била пълна.
IІІ. Празнодумецът 
Празнодумството се изразява в безкрайно говорене на необмислени и празни неща. Празнодумецът прави следното. Настани се близо до някой, когото не познава, и най-напред произнася похвала на собствената си жена. След това разказва какъв сън сънувал нощес. После изброява с най-големи подробности какво имало на трапезата снощи на вечеря. А подир това се разбърборва още повече и заявява, че днес хората били много по-лоши, отколкото едно време, и че на пазара пшеницата не вървяла на добра цена, и че в града имало много чужденци, и че след Големите Дионисии морето се успокоявало и можело да се плува, и че ако Зевс прател повечко дъжд, щяло да бъде добре за посевите, и че тази година щял да си изоре нивата и да я засее наново, и че животът станал труден, и че Дамип запалил най-голямата факла на Елевзинските мистерии, и че в Одеона били еди-колко си. Съобщава ти: „Вчера повръщах“ и те пита: „Днес кой ден сме?“ И ти казва, че Елевзинските мистерии се празнуват в месец боедромион, а в месец пианопсион Апатуриите, а в месец посидеон Селските Дионисии. И ако го търпиш, няма да те остави на мира. 
IV. Селякът 
Селящината може да се определи като неприлично невежество, а селякът е такъв човек. Пие зелева чорба20, преди да отиде в народното събрание, и твърди, че парфюмът не мирише по-приятно от мащерката. И носи по-големи обувки. Говори гръмогласно. И на приятелите и близките си доверие няма, а за най-важното осведомява прислугата. И всичко, което става в народното събрание, разправя на надничарите, дето му работят земята. И като сяда, си замята дрехата над коленете така, че му се виждат голотиите. А на улицата нищо не може да го учуди и да го зарадва, но види ли говедо, магаре или козел, спира се да ги гледа. Сам ходи в килера да си взема ядене и пие по-неразредено с вода вино21. Задиря тайно слугинята, която се грижи за хляба, а после ѝ помага да смелят двамата дневната дажба жито за цялата къща. И додето обядва, хвърля кърма на добитъка. Когато  се хлопне на портата, сам отваря, повиква кучето, хваща го за муцуната и казва: „Ето кой пази къщата и имота.“ Отказва да вземе сребърна монета, понеже била изтъркана и по-лека, и кара човека да я замени с друга. А даде ли назаем плуг, кошница, коса или торба, през нощта се събужда, сеща се за тях и тръгва да си ги иска. Като слиза в града, спира първия срещнат и го пита как вървят на пазара кожите и солената риба и дали днес не е първият ден от месеца. И веднага споделя, че, слизайки надолу, ще се подстриже, ще попее в банята и ще си забие на подметките кабари и че, минавайки покрай Архий, ще си купи солена риба. 
V. Угодникът 
Сведено до определение, угодничеството е общуване, при което човек доставя удоволствие на хората без оглед на приличие и достойнство. А ето как се държи угодникът. Отдалече те поздравява, казва, че си изключителен човек, засипва те с комплименти, хваща те с две ръце и не те пуска. Повървява малко с тебе, пита кога ще се видите и на тръгване пак те обсипва с похвали. Поканят ли го за арбитър в някое дело, старае се да угоди не само на тази страна, която го е посочила, но и на противната, за да излезе безпристрастен. И може да заяви на чужденец, че е по-прав от съгражданина му. Поканят ли го на вечеря, кара домакина да повика децата си. И като дойдат, веднага казва, че две капки вода не си приличат така, както те приличат на татко си. После ги прегръща, целува и ги поставя  седнат до него. Играе с тях на разни игри, а като се уморят, оставя ги да заспят на корема му и търпи да му тежат.
 
Прочетено 107 пъти Последна промяна от Събота, 30 Юни 2018 10:23
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…