All for Joomla All for Webmasters
Как да гледаме и разбираме футбола
Светът е футбол – от 14 юни до 15 юли 2018 г. в Русия ще се проведе най-голямото футболно събитие в глобален мащаб, а темата „Мондиал 2018” ще вълнува дори тези, които не се интересуват особено от най-популярния спорт.
Един от изтъкнатите майстори на терена – големият Рууд Гулит, дава полезни съвети как да гледаме футболен мач не просто като зрители, а като мениджъри, които умеят да разчитат играта и да предвидят крайния резултат на всеки двубой. В книгата си „Как да гледаме и разбираме футбола” (издателство" Сиела") Гулит пише за ключовите елементи от разчитането на играта – колко е важно да следим случващото се на терена, а не просто движението на топката, колко ключова е предварителната схема с подредбата на футболистите, която издава в голяма степен тактиката на мениджъра, как да следим дали играчите спазват тази схема и – ако не – успяват ли да противодействат на съперника и др. Детайлите, смята Гулит, са от особено значение, защото те показват къде се корени грешката, която невинаги е само у този, който  изглежда виновен на пръв поглед.
Гулит разказва подробно за професионалния си път – за първите си мачове като юноша в Мийрбойс, ДВС и младежкия национален отбор на Холандия, за успехите с ПСВ Айндховен и с Милан, за дните като играещ мениджър в Челси и за чувството да си европейски шампион с националния си отбор. Успоредно с това футболната легенда разкрива стратегии и дава примери за успешни тактики в конкретни мачове от финали в големи турнири като Шампионска лига и Лига Европа, както и в ключови двубои от местните първенства в Англия, Италия и т.н. 
Холандецът говори още за психологията на терена, колко е важна хитростта на основния играч във всеки отбор и др.
Откъс от „Как да гледаме и разбираме футбола”, Рууд Гулит
Пътят към върха
В крайна сметка всичко във футбола се свежда до победата. Затова играеш, тренираш, водиш отбора, затова и гледаш футбол. Но нещата започват с нещо различно. С топката.
Когато си млад, топката е свещена. Като професионален играч, мениджър треньор или анализатор усещаш играта по съвсем различен начин. Феновете и привържениците гледат на футбола като мен, когато бях дете. Те следят топката. Това е красотата на играта. Ето защо, докато растях в Амстердам, обичах да ходя на игрището. Прекарвах целия ден там – от ранна утрин до късна вечер. Докато се свечеряваше и майка ми идваше да ме извлече за ръка у дома. Така влязох във футбола като младеж. Бях завладян от топката.
Юноша в Мийрбойс, ДВС и младежки национален отбор
Когато бях на осем години, се мотаех с топката на местното игри¬ще и почти не си давах сметка какво се случва около мен. Развивах уменията си с топката, движенията си, финтовете, опитвах се да надхитря другите. По онези малки игрища в Амстердам аз не бях звезда. Бях едър за възрастта си. Беше ми много по-лесно да играя на голям терен – имаше достатъчно място и с дългите си крака можех да спринтирам край всеки. Така беше в Мийрбойс, на хвърлей камък от стадиона на Аякс. Три години по-късно се преместихме от амстердамския квартал „Джордан“ и отидохме в западната част на града. Там преминах в ДВС, който в онези дни беше добре познат малък професионален клуб, макар и сега да е аматьорски.
Мениджърът ме постави в защитата. Получавах топката от вратаря и се втурвах да бягам, не спирах, докато не видех другата врата. Краката ми ме носеха с пълна скорост. Това ми беше тактиката, макар и тогава да не знаех, че е тактика. Но тя си имаше срок на годност. Когато играеш на най-високо професионално ниво, този необичаен стил няма как да мине. Това всъщност не е истински футбол. Скаутите обаче забелязаха тези гигантски спринтове. Така пробягах през всички отбори – от младежкия състав на Амстердам до младежкия национален отбор на Холандия, – като просто надтичвах всеки. От отбраната до другата врата. Нямах никаква идея за позиции по терена или за координиране с другите играчи, дори не виждах противниците. Просто ги надбягвах.
В младежкия отбор на Амстердам се срещнах за пръв път с момчета от Аякс, а бях хлапе от малкия и скромен ДВС. Играчите на Аякс излъчваха превъзходство. Бяха добри футболисти, но малко твърде самоуверени, арогантни дори. Но аз бях едър, можех да тичам бързо и с лекота отстоявах положението си. Но когато се опитах да участвам в бързите и технични комбинации на момчетата от Аякс, се озовах в неблагоприятна ситуация, но пък те нямаха отговор на физическия ми подход и скоростта ми. Нямах никакви проблеми да наложа присъствието си сред момчета, които бяха много по-талантливи с топката. Всичко вървеше толкова гладко, че когато станах на дванайсет години, вече си мислех, ей, може би съм футболист. Преди не ми беше хрумвало, но намирането на начин да отвърна на този нов стил на игра беше изкарало собствените ми качества на показ.
През 1978 г. естественият ми прогрес ме отведе в младежкия национален отбор на Холандия, макар и да трябваше да работя усилено, за да се впиша на това ниво. Този път от мен се очакваше повече, не само физическа сила и скорост. Отново открих, че трябва да стана по-добър футболист като техника и в комбинациите на малко пространство.
Изненадах се, когато мениджърите на Холандия не ме сложиха автоматично в защитата. Виждаха ме по-скоро като полузащитник и нападател. Но как можех да освободя енергията си на тези позиции? В ДВС бях централен защитник, в младежкия национален отбор бях халф – доста сериозна промяна. Не бях запознат със ситуациите на терена в полузащитата. Не разбирах какви са позициите и почти нямах представа какво да правя. Но бях едър и силен, затова си помислих – ако започна да тичам и не спирам, направо ще подлудя другите. Тактиката сработи и се наложих на терена. Беше ми лесно да изкарам така цял мач, толкова едър и силен бях в сравнение с другите на моята възраст.
Прочетено 203 пъти Последна промяна от Вторник, 12 Юни 2018 12:23
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…