All for Joomla All for Webmasters

Последни статии

  • Новини
  • Интервюта
  • Алтернативни терапии
  • Ветеринарна медицина
  • Био
  • Рехабилитация и СПА
  • Съветник
Януари 15, 2018
0
Съветите за професията на личния/ социалния асистент са на Диана Димарт, (валдорфска) учителка,евритмистка и социален работник. Грижата за
Март 11, 2017
0
Поредното 14-о представяне на книгата на очната лекарка е на 14.3. в VIVA ART Gallery във Виена от 18 ч. и е в подкрепа на кампанията "Локомат
Близначета панди, родени и отгледани във Виенския зоопарк, отпразнуваха първия си рожден ден - едното похапваше снаксове пред множество свои
Май 04, 2017
0
Новината е в рубриката" На гости у съседите". Мащабният и атрактивен проект се очаква да бъде готов до 2021 г. В Италия ще се открие нов
Декември 03, 2017
0
Außenwirtschaft Австрия организира уебинар на 5-и декември 2017 г., от 10 до 12 ч, на който ще се информирате за посоките в които се развиват
Януари 04, 2018
0
В началото на следващата седмица се очаква 31- годишният Виктор Мавров да  бъде изписан от AKH-Виенаслед като посрещна Коледа и Нова година в
sanusetsalvus.com

sanusetsalvus.com

Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
На сънародниците ни пребиваващи в чужбина предлагаме профилактични пакети на цени по-евтини с 22% от действащите към момента.
Изповедта е на Диана Димарт. Тя е омъжена за холандец от 16 години.
Аутизмът – наричан още една от четирите епидемии на 21 век, редом с разстройството с дефицит на внимание и хиперактивност, астмата и алергиите – напоследък бележи рекордни нива в Съединените щати и в останалия западен свят, а за съжаление не подминава и българските деца.
В ръцете си държите едно безценно помагало. Това е книгата Как да живеем с аутизъм и синдром на Аспергер ( издателство”Изток-Запад”) .Ако понякога сте се питали защо детето ви се държи странно, защо не се поддава на традиционните методи на възпитание, на които останалите деца реагират напълно адекватно; ако приятели и роднини са си позволявали да правят намеци за родителския ви стил; ако самите вие сте подлагали на съмнение уменията си като родители, то тази книга може да ви даде търсения отговор. Независимо дали детето ви е с разстройство от аутистичния спектър или просто е дете със силна воля, което постоянно ви изправя пред предизвикателства, този наръчник ще ви предложи изключително практични съвети. В него не само ще намерите стратегии за овладяване на нежеланото поведение на детето си, но ще съумеете и да анализирате проблема, което от своя страна ще покаже, че детето ви не се „глези“, както може би вие или околните сте си мислели, а изпитва непреодолими трудности в процеса на израстването си в този така задъхващ се и претоварен от информация свят. Осъзнаването на факта, че става въпрос именно за трудности, ще ви направи по-толерантни и по-търпеливи в желанието си да му помогнете.
Д-р Крис (Кристин) Уилямс е регистриран лекар, работещ като консултант по детска, юношеска и семейна психиатрия в рамките на независимия сектор. Тя е бакалавър по медицина и бакалавър по хирургия и е член на Кралския колеж по психиатрия и на Асоциацията за психично здраве при деца и юноши.
 Д-р Кристин Уилямс работи в областта на детската психиатрия почти 20 години, повече от дванадесет от тях като консултант в Националната здравна служба. През това време е била преподавател за обучение на млади лекари по клинична  психиатрия, директор на програма за обучение за старши стажанти в детската и юношеска психиатрия, клиничен директор и член на Изпълнителното настоятелство. Още като стажант тя печели научна награда за лечение на депресивното разстройство в детството и юношеството. Тя има богат опит в предизвикателствата на държавното и частното образование, както и в предоставянето на доклади за съдебнта медицина.
 Д-р Кристин Уилямс оценява и третира широк спектър от емоционални състояния, наблюдавани при младите хора, включително депресия, обсесивно-компулсивно разстройство и нарушение на дефицита на вниманието. Д-р Уилямс също така участва като консултат по диагностицирането на евентуални признаци на аутистичния спектър, в диагностична програма за аутизъм (ADOS).

Порцелановата нимфа

„Порцелановата нимфа“ е първата книга за оцветяване на Исабел Алиенде. Замислена е специално за да радва хората от всички възрасти.
Ана де Лима работи като илюстратор и дизайнер. Живее между Нюрнберг и Барселона. Нейният очарователен стил, с изящен рисунък и наивистично вдъхновение, често ни пренася в света на фантазията и съновиденията, където природата играе главна роля. 
„Дон Корнелио винаги е заемал важно място в сърцето ми. Когато се запознах с него, той беше късоглед господин, облечен в сив костюм с четиринайсет джоба. Живееше на пансион в моя квартал и ние, неговите съседи, си сверявахме часовниците, като го видехме сутрин да минава покрай нас. Той никога не избързваше, нито закъсняваше. Излизаше точно в осем и три минути, тръгваше към ъгъла, броейки крачките, и взимаше автобуса, за да иде на работа.“
Добре дошли в приказката за един сив човек, чийто живот внезапно се променя като по чудо в един есенен ден заради ново познанство. Но не какво да е познанство, а с нимфа, наречена Фантазия, която изглежда решена да придаде цвят на живота му.
Пребродете страниците на това ново, вълшебно приключение на Исабел Алиенде и оцветете сами вселената на дон Корнелио. Следвайки неговите стъпки, ще видите с други очи света около вас, ще дадете воля на въображението си и ще освободите твореца, който всеки от нас носи в себе си.
Сравнявана с Маркес и други бележити представители на магическия реализъм, Исабел Алиенде започва литературната си кариера случайно, за да се превърне в най-продаваната латиноамериканска писателка на всички времена. Международна известност й носи величествената семейна фреска „Къщата на духовете“, претворена на големия екран от големия режисьор Биле Аугуст. Следват близо 60 милиона реализирани копия от произведения, преведени на 30 езика. Приходите от авторските права за „Порцелановата нимфа” са предназначени изцяло за Фондация „Исабел Алиенде“, чиято мисия е да помага на жени и деца в риск. (www.isabelallendefoundation.org)
В новата книга на издателско ателие АБ австтрийският езотерик д-р Рудолф Щанер разглежда много и различни въпроси: "От какво възниква преселението на народите на Земята. Защо човек не помни предишните си инкарнации? Човек помни само това, което не е решил, бодърствайки през деня. В съня се преживява значително повече. Състоянието след смъртта. При обикновения танц човек следва не физическото си тяло, а своето етерно тяло; физкултурата се състои в това, че човек в по-голяма степен се приспособява към Земята, отколкото иначе се приспособява. В спорта той изцяло следва само земните, физически движения. На тези движения трябва да бъдат противоположни другите, евритмичните движения. За първата глава на книгата «Същност на социалния въпрос». Може да се мисли само с помощта на етерното тяло. За днешната маниакална страст към спорта". 
Преводач е Евгени Мангуров.
В сайта на издателството можете да намерите още информация за вече издадени книги, както и за предстоящи издания от Поредица „Просветление“:

http://galerianadumite.bg/index.php/category/anthroposophy/anthroposophy-books/

Също така можете да изтеглите безплатно някои по-стари книги в PDF формат.

В антропософския аудио канал в YouTube Галерия просветление можете да чуете отделни лекции, както и цели книги от Рудолф Щайнер:

https://www.youtube.com/channel/UCwcQq0E34R7dpvh_0vFsF_w/videos?view_as=subscriber

 

Страната на играчките съществува. И никога не е била толкова реална, колкото във впечатляващия дебют на американската писателка Рейчъл Ромеро „Майсторът на играчки от Краков“!
Имало някога една малка кукла на име Каролина, която живеела в страна далече, далече от света на хората… До момента, в който кралят и кралицата не са свалени от власт и внезапен вятър не се извисява над Кралството. Той магически отнася Каролина в света на хората, в Краков, за да събере пътищата на малката кукла и на  Майстора на играчки – човек с необичайна сила и тайнствено минало.
Междувременно нахлуването на нацистите в Полша и грозната сянка на Втората световна война надвисва над света на хората и само Майстора на играчки и Каролина могат да помогнат на бедния цигулар евреин и неговата дъщеря, заплашени от трагичната съдба на хиляди други жертви на Холокоста. 
Рейчъл Ромеро създава оригинален разказ за събития, които още дълго ще останат кървяща рана в историята ни. Мотивите от най-старите приказки, класическата среща между доброто и злото и оригиналното сливане на магия, история и фолклор превръщат „Майсторът на играчки от Краков“ във вдъхновяваща история за малки и големи, в която любовта и приятелството се оказват най-силното оръжие пред бруталното лице на войната.
„Майсторът на играчки от Краков“ ( издателство” Сиела”)  е вълнуваща приказка в духа на „Лешникотрошачката“ и „Крадецът на книги“. За загубите, които трябва да преживеем, но също така и разказ за надеждата и обичта, крепящи и в най-тъмните времена човешкото в нас – докато тяхната история се помни, хора и играчки ще останат живи.
Из „Майсторът на играчки” 
Глава Първа 
Каролина се събуди в човешкия свят със стъклено сърце.
То бе пълно и с рози, и с тръните им, защото бе поело в себе си цялото щастие и цялата тъга, които бе изпитвала в Страната на играчките. Когато тя се размърда, то се разклати и изтрополи, блъскайки се в мекото дърво на кутията в гърдите ѝ.
След кратък момент на смътен размисъл реши, че ѝ харесва.
Нетърпелива да провери какво още се е променило в нея, сега, когато бе в света на хората, протегна ръцете си пред себе си и помръдна предпазливо с пръсти. Те бяха все така здрави и твърди, каквито бяха и в Страната на играчките, и щяха да вършат добра работа с игла и конец. След това събра петите на обутите си в чифт черни ботуши крачета и изтрака с тях. Вълнението ѝ нарасна, изправи се, като междувременно настъпи ръба на дългата си червена пола. Опита се да запази равновесие и въздъхна с облекчение, когато най-накрая се закрепи. Бе поставена високо, високо на една лавица и макар да не бе направена от стъкло или порцелан, не бе особено въодушевена от идеята да се изтърколи оттук към пода.
Потрепервайки леко, повдигна ръка към лицето си. Най-много се боеше от тази част от проверката, но ѝ бе нужно едно-едничко леко докосване, за да осъзнае, че пукнатината, която разсичаше бузата ѝ, бе изчезнала. Някой я бе поправил!
Огледа се из стаята, в която се намираше, като се опитваше да открие нещо, което да ѝ подскаже кой и какъв е човекът, който я бе поправил.
Стаята ѝ напомни донякъде за нейната отдавна изгубена къщичка, въпреки че много от подробностите не се виждаха, потънали във вечерните сенки. Имаше работна маса с купища платове, пръснати по нея, и игленик, от който иглите се издигаха като сребърни цветя, но тази работилница не бе пълна с бални рокли, жакети и шалове, както в нейната къщичка.
Тук бе пълно с играчки.
Под нея имаше редици с люлеещи се кончета, чиито хълбоци бяха изрисувани с венци от маргаритки и есенни листа, по рафтовете видя плюшени животни във всевъзможни форми и размери, усмихващи се с малките си, ушити с конци усти. А най-хубавото бе, че навсякъде имаше кукли. Никоя от тях нямаше драскотини по малкото си личице, крайниците им не носеха следи от изгоряло от пожара, който плъховете бяха предизвикали. Всички изглеждаха спокойни, готови да обичат и да бъдат обичани.
Бяха в безопасност.
Каролина знаеше, че няма да отиде никъде, ако само се мотае и зяпа из новия си свят. Обърна се към седящата до нея чернокоса кукла.
– Здравей! Аз съм Каролина. Ще ми кажеш ли, моля те, как се нарича това място?
Другата кукла не отговори.
Може би бе прекалено срамежлива или се боеше. Каролина се опита да я успокои.
– Не трябва да се боиш от мен. Аз съм точно като теб, аз съм от Страната на играчките. Но кълна се, плъховете не ме последваха. Добрият вятър, който ме доведе тук, се погрижи за това.
Чернокосата кукла обаче остана безмълвна и дори не трепна с клепки, за да покаже, че я е чула. Продължаваше все така да се взира в сенките, погледът в големите ѝ стъклени очи изразяваше единствено безразличие.
Каролина се надяваше, че не всички играчки в човешкия свят са толкова груби като тази тук. Надникна през ръба на лавицата, на която седеше, и се обърна към един плюшен лъв на рафта под нея:
– Здравей! Радвам се да те видя. Ще ми кажеш ли, моля те, как се нарича това място?
Зачака, но лъвът не проговори. Нито кадифеният слон до него или някое от люлеещите се кончета.
– Ехо? 
Вече се обръщаше не към някоя конкретна играчка, а към цялата работилница.
– Някой няма ли да ми каже къде се намирам?
Но никой не го стори.
Беше ѝ нужно още съвсем малко време, за да осъзнае, че тези играчки не бяха като нея. Те не идваха от Страната на играчките; не можеха да ходят и да говорят и тя се съмняваше, че сърцата им бяха стъклени. Въпреки че сега им завиждаше малко; нейното стъклено сърце бе пълно догоре със сивкав страх, чувство, от което не мислеше, че ще се отърве скоро.
Предполагаше, че човешкият свят ще е различен, но не бе очаквала да е сама в него. Обърна се наляво и видя огромен прозорец. Отражението ѝ се втренчи в нея и част от тревогата ѝ я напусна. Който бе направил тялото ѝ, бе уловил приликата идеално; имаше същата златиста коса и големи очи с цвета на синя метличина, каквито бе имала и в Страната на играчките.
От другата страна на прозореца се простираше градски площад. В центъра му се издигаха сграда с две златни кули и голяма статуя на мъж със сурово лице. Всичко тук бе толкова голямо – сигурно хората бяха гиганти.
Какво можеше да направи? В Страната на играчките някои вярваха, че в човешкия свят съществува специална магия. Ако я откриеше и успееше да я вземе, може би щеше да успее да прогони злите плъхове. В тази стая обаче не усещаше никаква по-специална магия. Магията тук миришеше на топъл джинджифилов сладкиш, а това означаваше, че е от онзи тип, който тя можеше да прави със своето шиене. Сигурно бе малка и сладка, а сега се нуждаеше от нещо много по-силно.
Трябваше да напусне тази стая и да потърси другаде, но как?
Тропот от приближаващи стъпки я стресна и откъсна от мислите ѝ и Каролина отново седна припряно. Ако играчките тук не бяха живи, тя също трябваше да се преструва, че не е. Кой знае какво можеше да ѝ се случи, ако проговореше?
Стъпките спряха и вратата в задната част на работилницата се отвори.
Мъжът, който влезе през нея, имаше червена брада, сякаш Зорницата я бе докоснала за кратко с върховете на пръстите си, и носеше раирана пижама. Не беше нито толкова висок, нито толкова слаб като голямата статуя отвън, което я накара да въздъхне от облекчение. И все пак, ако този непознат я вдигнеше, тя щеше да бъде съвсем малко по-висока от един от неговите дебели пръсти.
Мъжът закуцука към тезгяха и седна на стола пред него.
– Войната свърши – каза той на себе си, сключвайки ръце. – У дома съм си. В Краков съм. У дома съм си.
Краков. Така ли се наричаше този град? Сигурно.
Каролина надзърна иззад чернокосата кукла, за да види мъжа по-добре. Не ѝ бе хрумвало, че и в света на хората може да има войни. Но ако човекът казваше истината, тази война вече бе свършила.
Той отвори чекмеджето до себе си и извади оттам нещо, което приличаше на дълга огърлица. Потърка розовите, приличащи на дъждовни капки мъниста. Но това май не го успокои и скоро тихичко се разплака.
Способността на мъжа да показва толкова открито болката си, ѝ се стори като ужасяващ магически номер, който хората изпълняват, без дори да осъзнават. Част от нея изгаряше от желание да проговори и да го попита защо всъщност плаче, но тя стисна устни. Реши, че така е по-безопасно; не знаеше кой е този мъж, нито какви бяха намеренията му спрямо нея.
Когато зората започна да надниква над хоризонта, той се надигна от тезгяха и изчезна през задната врата нагоре по стълбите.
Каролина се зачуди дали изобщо бе идвал тук, или това бе призрак, обречен да повтаря същата печална нощ отново и отново.
***
След изгрева на слънцето градският площад се изпълни с хора.
Някои мъкнеха стативи и скицници, пъхнати под мишници, други носеха кошници с хляб и плодове за продан или инструменти, които щяха да използват, за да построят още по-великолепни сгради. Щяха да бъдат боядисани, всяка от тях щеше да бъде различна, макар Каролина да не виждаше някой от тези хора да прави истинска магия.
Когато големият изправен часовник в ъгъла удари девет часа, мъжът от горния етаж се върна, доказвайки, че все пак не е призрак. Носеше сребърни очила и подходящо облекло вместо пижамата и накуцването му бе облекчено от бастун в ръката му.
Отключи вратата на магазина и обърна табелата на прозореца от „Затворено“ на „Отворено“. Докато го правеше, Каролина успя да зърне надписа на вратата. Кирил Брезицк, майстор на играчки. Този човек ли бе Кирил Брезицк? Можеше само да предполага, въпреки че бе някак разочарована от името и занаята му.
В легендите майсторите на играчки не бяха тъжни мъже с червена коса; да, бяха хора, но такива, които притежават магически сили и слизат от направени от облаци колесници, когато всичко изглежда изгубено; или пък бяха поправени играчки, които се опитват да спасят своите любими от пожар или от чудовища (което за Каролина бе еднакво ужасяващо). И щом се уверяха, че за всички в приказката ще има щастлив край, си тръгваха.
Но когато Кирил Брезицк седна на работната си маса и посегна в чекмеджето, откъдето този път извади не огърлица с мъниста, а нож за дялкане и полуготова кукла, тя разбра, че той наистина трябва да е майстор на играчки – колкото и невероятно да изглеждаше. 
С течение на деня хаосът по улиците на Краков ставаше все по-оживен, но мнозина го пренебрегваха, за да влязат в магазинчето за играчки или просто за да надзърнат през прозореца. Повечето от проявилите интерес към магазина бяха кръглолики деца, чиито усти зейваха в благоговение, щом видеха редиците от играчки по рафтовете и малкия макет на града на витрината.
През нощта Каролина бе твърде превъзбудена, за да забележи макета, но сега не можеше да откъсне поглед от него. Приличаше на почти съвършена реплика на света отвъд магазина – от тесните улици, които се виеха подобно на панделки нагоре около кръглия замък, до ниските къщи и магазини покрай него.
Много от обитателите на града също бяха представени на макета като миниатюрни фигурки. Намръщен пекар държеше тава с хляб, мъже и жени се бяха привели над бележниците си в кафенетата и – най-хубавото от всичко – един принц бе извадил меч, готов да посрещне големия дракон, който пристъпваше към него.  Дърводелецът също бе част от този малък Краков, застанал пред магазина си с кукла в едната ръка и бастун в другата.
Игривият звън на камбанката над вратата предизвести влизането на две деца и тяхната майка в магазина. Малкото момче и малкото момиченце не се суетиха много и избраха две играчки, които поставиха на тезгяха на майстора на играчки, докато майка им пристъпваше след тях. Момичето държеше нежна кукла с руса коса, направена от прежда; момчето бе избрало плюшено мече с папийонка.
– Искаме да купим тези две играчки, ако обичате – каза майката.
– О, да. Разбира се.
Дърводелецът стана тромаво от стола си и жената се втренчи в него малко по-продължително, отколкото се стори уместно на Каролина. Мъжът натрака покупките на голямата метална каса, която трополеше и съскаше, докато той натискаше копчетата ѝ – сякаш и тя всъщност тайничко бе жива. Не погледна към жената, когато взе банкнотите, които тя извади от чантата си.
– Благодаря, че се отбихте – прошепна той тихо. – Miłego dnia. Приятен ден.
Жената кимна, нетърпелива да се заеме отново с делата си. Двете деца извикаха в хор „Благодарим ви!“ и се втурнаха към вратата, кикотейки се, с новите си приятели в ръце.
Собственикът на магазина ги наблюдава известно време, но усмивката му ставаше все по-изхабена по краищата. Припряно се завърна към работата си и работи повече от час по куклата пред себе си почти без да вдига поглед от нея. Едва след като изпита желание да протегне крака, се изправи и приближи до Каролина.
– Може би някой ще те купи днес – каза той, докато я сваляше от лавицата. – Няма ли да е хубаво?
Знаеше ли, че е жива? Тя се канеше да му отговори, когато той въздъхна и се укори приглушено:
– Ето, пак говоря на играчките. Нищо чудно, че повечето хора ме смятат за чудак и неподходяща компания.
Каролина не виждаше нищо лошо в това да говориш на играчките особено ако човек си изкарва с тях хляба, но сигурно в този свят на това не се гледаше с добро око. Остана безмълвна, а майсторът отново се върна до тезгяха сред дървените стружки и панделките. Трудно ѝ бе да се насили да стои неподвижно, но прозорецът ѝ даваше чудесна гледка към градския площад, за да се разсейва.
Някъде там съществуваше магия, която щеше да спаси нейния народ. И тя бе твърдо решена да я открие.
 
Страница 10 от 87
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…