All for Joomla All for Webmasters

Последни статии

  • Новини
  • Интервюта
  • Алтернативни терапии
  • Ветеринарна медицина
  • Био
  • Рехабилитация и СПА
  • Съветник
Януари 15, 2018
0
Съветите за професията на личния/ социалния асистент са на Диана Димарт, (валдорфска) учителка,евритмистка и социален работник. Грижата за
Март 11, 2017
0
Поредното 14-о представяне на книгата на очната лекарка е на 14.3. в VIVA ART Gallery във Виена от 18 ч. и е в подкрепа на кампанията "Локомат
Близначета панди, родени и отгледани във Виенския зоопарк, отпразнуваха първия си рожден ден - едното похапваше снаксове пред множество свои
Май 04, 2017
0
Новината е в рубриката" На гости у съседите". Мащабният и атрактивен проект се очаква да бъде готов до 2021 г. В Италия ще се открие нов
Декември 03, 2017
0
Außenwirtschaft Австрия организира уебинар на 5-и декември 2017 г., от 10 до 12 ч, на който ще се информирате за посоките в които се развиват
Януари 04, 2018
0
В началото на следващата седмица се очаква 31- годишният Виктор Мавров да  бъде изписан от AKH-Виенаслед като посрещна Коледа и Нова година в
sanusetsalvus.com

sanusetsalvus.com

Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Светлинката в светилника

До седмица ще излезе от печат първата детска книжка, издадена от Валдорфската общност в България - „Светлинката в светилника” от немския автор Георг Драйсих. Това са 28 истории - за всеки ден от очакването на Рождество. 
Може би някои от вас вече ги познават в електронен вариант, но за нас беше важно да бъдат четени не от монитора, а на глас край пламъка на свещите. Чрез този своеобразен рождествен календар децата ще усетят как светлината на Рождество става все по-ярка и по ярка, докато достигне пълния си блясък в Коледната нощ. 
В първите седем разказа целия минерален свят ще проправи пътя на Йосиф и Мария. 
През втората седмица растенията ще им дарят своята благодат, за да имат силата да продължат, през третата на помощ ще им се притекат животните, а през четвъртата предчувствието за Чудото ще се запали и в човешките сърца. Т
ака цялото творение с трепет ще очаква раждането на детето Исус. А всяка една история ще остави след себе си образ, който храни детската душа и „оживява” в красивите, но по детски прости рисунки на украинската художничка Наталия Ещенко.
Издател: Сдружение „Валдорфска педагогика за деца, родители и учители”, гр. Варна
Цена на книжката е 8 лв., можете да я поръчате на имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 
На 22.12.17 г. от 18,30ч в зала „Катя Попова” - Плевен ще се проведе благотворителен концерт за набиране на средства с цел закупуване на апарат „Локомат“. 
Außenwirtschaft Австрия организира уебинар на 5-и декември 2017 г.,

Чаках точно теб

Стефана Белковска има дългогодишен опит в сферата на рекламата, а в свободното си време е блогър и писател . Правнучка е на известния живописец и художник Асен Белковски, който се изявява и като поет и литературен преводач, а също и племенница на един от най-известните архитекти на София – Станчо Белковски.
Литературата е нейно призвание от дете – от малка пише комикси, които илюстрира сама. Като ученичка се заема с изготвянето на ученически вестник, който раздава на приятелките си, а по-късно пише и илюстрира свои приказки. Идеята за „Чаках точно теб“ й хрумва, когато е на 16 години. Написва част от историята в училищна тетрадка, която един ден загадъчно изчезва. Ръкописът остава в неизвестност допреди 2 години, когато Стефана го намира случайно, докато помага на майка си с чистенето на тавана. Веднага се заема с възстановяването на текста и дописва историята, която днес четем на страниците на „Чаках точно теб”. Макар и на пръв поглед закъсняла, очевидно тази история пленява мнозина, защото романът се радва на цели 3 тиража в рамките на година, а малко не му достигна да влезе в почетната тройка в категория „Дамски романи“ в конкурса „Моята любима книга 2016“. Съвсем скоро ще разберем и какво ни очаква на страниците на така чаканото му продължение „Завинаги ти”.
Откъс от романа
Петък
Загаси двигателя и се загледа напред. Бяхме се изкачили на висок хълм. Целият град се откриваше пред нас – с блещукащите си светлинки и потъващ в прегръдката на нощта. Слънцето залязваше плавно сред тъмните облаци. Започваше да ръми. Залисана в разговорите ни, не разбрах къде сме. Никога не бях се озовавала в тази част на Лондон. 
– От дете идвам тук – започна той, долавяйки въпросителния ми поглед. – Обичам този квартал. Мечтаех си някой ден да се преместя наблизо и всяка вечер да наблюдавам как заспива градът. – Кимна с брадичка към загасващите слънчеви лъчи. – Нямах пари за метрото, затова въртях като луд педалите на колелото с часове. Заслужаваше си. Това бе мястото, на което седях и бленувах за един нов живот.
Каза го толкова сериозно. От малкото, което знаех за безрадостното му детство, не се учудвах, че толкова много е искал промяна.
– Какви са родителите ти, Джейсън – въпросът се отрони неловко от устните ми. Превръщах се в журналистката, която не исках да бъда. Той присви недоволно очи.
– Какви ли? Разведени – намръщеният му поглед бързо се смени с развеселен. – Майка ми се омъжи повторно, но с втория ми баща така и не се харесахме взаимно. Преместих се да живея при баба и дядо, когато бях на осем.
– Бил си още дете – възкликнах. – Как си могъл да вземеш такова решение? Защо...
– Бях достатъчно голям, за да разбера, че искам друг живот – погледна ме отново намръщено. – С баща ми почти не поддър¬жам връзка, нямаше как да остана при него! Имам две сестри. С тях се разбирам прекрасно, въпреки че сега рядко ги виждам. И... много питаш – погали ме по лицето и ме тупна по носа.
Наистина питах много. Но нали така се опознават хората. Замислих се, че може би аз съм в по-добрата позиция – все пак не познавах никой от родителите си. Макар че така болеше повече. 
– Стана ми тъжно, когато каза, че още на осем си избрал да напуснеш собствената си майка. Винаги съм искала да разбера коя е моята...
– Защо толкова държиш да ровиш в миналото? Ако някой се е отказал от теб, значи не ти е истински родител. Аз не бих ги потърсил на твое място...
Ето. Думите, които ме измъчваха цял живот. Някой се бе от¬казал от мен. Не бях желана. Съжалих, че бях споделила на Джейсън. От друга страна, може би беше прав. Имах Стивън. А той бе повече от биологичен баща. Бе истински човек. И истински ме обичаше. 
– Може би така бих разбрала повече за себе си... – продължих неуверено.
– Ти си тази, която си днес. Със своите чувства, емоции, усещания. Родителите не определят коя си, ти сама го правиш. 
Реших да замълча. Болната тема само ме караше да се отдръпвам от него, сякаш той бе някаква заплаха за мен. Поех дълбоко въздух. Ръмежът се засили и Джейсън се загледа навън. Градът започна да се губи в далечината. И друг път бях забеляз¬вала как наблюдава дъжда. Никога не се криеше от него. 
– Защо обичаш да вали? – прекъснах блуждаещите му мисли.
Той примигна бавно, продължавайки да гледа навън. Ръката му потреперваше, хванала моята.
– Не ти трябва преводач, за да разбереш дъжда. Той винаги разказва точно твоята история, изпява точно твоята песен – засмя се леко с ъгълчето на устните си и трапчинката му заигра. 
– Просто притихни и слушай...
Пръстите му се пуснаха нежно по дължината на косата ми и ме придърпаха към себе си. Отпуснах глава на рамото му. Ти¬шината отново завладя пространството. Чуваше се само финият шум от дъжда, падащ по стъклото. Мълчахме. Тихо. Заедно. Скоро капчиците се впуснаха в странен танц и донесоха спомена за любима песен. Заприличаха на малки ноти, изписани по стъклото. Джейсън беше прав. Не ми трябваше преводач, за да разбера дъжда. И за да го обикна.
– Хайде! – скочи изведнъж и отвори вратата. 
– Какво? Какво правиш? – запротестирах, когато ме затегли навън.
– Който не обича дъжда, никога не е танцувал с него!
Смехът му огласяше тишината наоколо, а аз се дърпах с все сила. Беше студено, не бях облечена много, щях да се разболея... Погледът на Джейсън буквално ме викаше. Майната му! Скочих и изпищях, сякаш със стъпването ми върху калната трева дъждът се усили. Джейсън тананикаше някаква песен и подска¬чаше около мен в измислен танц. Съвсем неумело се включих в стъпките. 
– Видя ли... дъждът е песен.. и танц... Винаги можеш да му се довериш – обхвана кръста ми с две ръце, вдигна ме във въздуха и с всичка сила ме завъртя. Отново изпищях, а той се заливаше в смях.
„Когато и да имаш нужда от мен,
целуни дъжда,
когато ме няма за дълго,
целуни дъжда,
ако устните ти са самотни и жадни...
целуни дъжда...“ 
Гласът на Били Майърс сякаш по поръчка се извисяваше от радиото в колата. Джейсън се включи с припяване, а на мен не ми оставаше нищо друго освен да забравя за студа и мокрите си коси. Една светкавица проблесна в далечината и секунди след това околността се разтресе от силен гръм. Подскочих в уплаха и, естествено, Джейсън избухна в смях. 
– Хайде! Вече не е добра идея да стоим навън! – задърпа ме за ръката и тичешком влязохме в колата. Светкавиците се мно¬жаха с всяка изминала минута, а времето между тях и гръмо¬тевиците се скъсяваше до секунди. Подскачах при всеки трясък, а неговите очи проблясваха в радостно вълнение. 
– Не се страхувай – заговори ми тихо, като на малко дете. – Бурите са толкова красиви, те ни напомнят, че небето също плаче понякога. Точно както правим ние, хората. Но винаги, винаги след бурята изгрява слънце. Така е и в нашия живот. И в моя, и в твоя – погали ме нежно по лицето и се усмихна с топлина. Сгуших се в него.
Отново беше прав. Сега сигурно щях да се влюбя и в гръмотевичните бури, от които толкова ме беше страх. Седях облегната на рамото му с ръка, впита в неговата. Джейсън бе като всички сезони в едно. Лятото играеше горещо в ръцете му, стопляйки моите ледени пръсти, златистата есен примигваше с очите му, устните му с вкус на пролет ме събуждаха сякаш за нов живот всеки път, щом ме докоснеха. Вековен сън ли бях спала досега? А зимата? Зимата бе в уюта на душата му. Не, в уюта на моята душа, когато бях с него. Сменящи се сезони, огън и лед, всичко в едно...
 
Трудността му прилича и той напуска с лекота „зоната си на комфорт“ – понятие, което при неговата търсеща природа винаги е под въпрос.
Целта – да стигне на всяка цена до корена на своите психологически блокажи и житейски неуспехи, да провери „на терен“ основните постулати от психологическото познание, което е натрупал като любител. Твърде различно от традиционното религиозно поклонение, начинанието ще му помогне да открие и да разшири границите на своята персонална реалност, предизвиквайки егото. Младият поклонник сякаш сключва бартер с пътя – да му се посвети изцяло, а в замяна да получи лелеяното откровение за себе си. Вярва, че така ще намери мястото си в свят, който през първите десетилетия от живота му се е отнесъл твърде сурово към него.
Книгата ( издателство" Кибеа") е любопитна както заради самото приключение, така и с прецизния документален разказ за всички реалности на Ел Камино: особеностите на т.нар. Френски маршрут, изминатите километри, условията в албергетата, географските и исторически забележителности и т.н.
Експериментален литературно-хибриден жанр с чертите на остър психологически пътепис, „Камино: Пътят на завръщането“ ще докосне читателя с оголения нерв на една страстно жадувана духовна трансформация.
Буен Камино, читателю!, казва Дарина Цветкова, редактор.
Още в „Покаяние“ Тенгиз Абуладзе попита: „За какво ни е този или онзи Път, ако не води към Храма?“ Тогава – за нашето поколение и нашето безвремие – въпросът ни изплющя през лицата като камшик. Оказа се, че и днес, 30 години по-късно, има млади хора, които искат да минат по Пътя, да надникнат зад Края на света, да направят своя свободен избор и да изразят свободната си воля. Тихомир Иванов поема по тези 800 километра с ясното съзнание, че трябва да промени нещо в живота си, в битието си и мисля, че успява. Дали крайната точка ще е Сантяго де Компостела, Великата китайска стена, Кота нула в Манхатан или дори Рилският манастир, почти няма значение. Важното е друго. И ще го намерите в тази книга, отбелязва Ники Кънчев, тв водещ и радиожурналист.
Приключението за Тихомир Иванов започва на 13, петък. И това пътуване се превръща за автора в лична мисия, която го превежда през неочаквани емоционални и географски маршрути.
Да извървиш Камино е физическо, но и духовно предизвикателство. Сблъсък на воля и чувства, на спомени и любопитство.
За мен това пътуване беше урок, за Тихомир Иванов – ново начало.
Талантът на разказвач му помага да измъкне книгата от рамките на обикновения пътепис. Превръща я в увлекателен разказ за Пътя, който всеки от нас трябва да извърви със себе си.
Катедралата в Сантяго де Компостела е не просто крайна точка на едно пътуване, а място, от което започва нов Път...
„Камино: Пътят на завръщането“ е книга за собствените ни граници.
смел опит да минем отвъд тях, отбелязва и Георги Тошев, журналист и тв водещ.
Българката работи в AKH-Виена и е като майка-орлица за 6-мата българи с присаден бял дроб, 
Страница 8 от 87
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…