All for Joomla All for Webmasters

Последни статии

  • Новини
  • Интервюта
  • Алтернативни терапии
  • Ветеринарна медицина
  • Био
  • Рехабилитация и СПА
  • Съветник
Август 15, 2018
0
Интервю с д-р Галина Венелинова - Бертелсен, лекар и евритмист.  - Д-р Бертелсен, какви са разликите между паневритмия и евритмия? И защо
Декември 20, 2017
0
Българката от Залцбург Лиляна Колечко, която е димпломиран валдорфски педагог обяснява същността на метода. -Г-жо Колечко, как попаднахте в Австрия,
Как въздейства техният звук върху човека, от първо лице споделя Диана Димарт, (валдорфски) педагог, евритмист и социален работник. 
Близначета панди, родени и отгледани във Виенския зоопарк, отпразнуваха първия си рожден ден - едното похапваше снаксове пред множество свои
Юни 06, 2018
0
Цветята са не само лечебни растения, но и източник на наслада, когато са вплетат в букети. Думата „букет” е от френски произход и
Д-р Анелия Хохвартер ще представи отново дарителската кампания пред 800 лекари в Шладминг. Известният ски курорт и миньорски град Шладминг в Щирия,
Август 20, 2018
0
Ястия с предимно биопродукти и по-малко месо се предлагат в детските градини и училища.  Във виенските детски градини и училища  се
sanusetsalvus.com

sanusetsalvus.com

Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Луксозен цветен пътеводител за пет български планини ни повежда из красивите пейзажи на Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка!
В книгата „През пет планини. Пътеводител за Е4 в България” (ИК „Сиела”) Ива Петрони и Димитър Алексов описват подробно и  фотографират в 13 етапа изминаването на българската отсечка от международния планински маршрут Е4, давайки полезна информация както за начинаещи, така и за по-закоравели любители на планинския туризъм. Създателите на проекта изрично посочват, че пътеводителят е подходящ за заети хора, тъй като всеки от етапите може да бъде изминат в рамките на ден или уикенд.
Какво ни е нужно, за да се разходим по някои от най-популярните планински отсечки в България? Колко време ще ни отнеме? Каква екипировка ни е необходима и какви (не)удобства можем да срещнем по пътя? Отговорите на тези и още куп въпроси, свързани с посещението и изминаването на редица известни, а и не чак толкова известни планински маршрути в планините Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка ни дава ценният наръчник „През пет планини. Пътеводител за Е4 в България” на журналистката Ива Петрони и фотографа Димитър Алексов. Описаните отсечки през петте планини минават както покрай популярни туристически дестинации като Черни връх, Седемте рилски езера, Мальовица, Вихрен, Кончето и Тевно езеро, така и през слабо посещавани, но също толкова вълшебни места като труднодостъпния връх Капатник и сякаш извадената от приказките земя между хижите „Предел“ и „Яворов“.
Освен ценна информация за продължителността на преходите в часове и степените на трудност, нощувките, транспортните схеми, културно-историческите забележителности и природните резервати, в книгата са публикувани и легенди за всяка от местностите, както и забавни авторски текстове на Ива Петрони, в които тя разказва как протича изминаването на всеки един от посочените етапи по маршрута Е4 в България. Важно уточнение също е, че всеки етап може да се измине поотделно в рамките на ден-два, затова не са необходими дълги отпуски или специална физическа подготовка.
„През пет планини. Пътеводител за Е4 в България” (с подзаглавие „Туризъм за заети хора”) предлага също примерен бюджет за изминаването на всяка от отсечките, както и полезна информация за оказване на първа помощ в планината.
Луксозното цветно издание е абсолютно актуално – публикуваните в него текстове са писани от Петрони от пролетта до зимата на 2017 г. Фотографиите и графиките в „През пет планини. Пътеводител за Е4 в България” са дело на Димитър Алексов. 
Откъс от „През пет планини. Пътеводител за Е4 в България”, Ива Петрони (автор) и Димитър Алексов (фотограф)
ВИТОША
НАЧАЛО НА ЕТАПА
ДРАГАЛЕВСКИ МАНАСТИР, кв. Драгалевци, София
Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ се намира в края на кв. Драгалевци, София. Създаден е от цар Иван Александър около 1341 г. Църквата е изографисана през 1476 г. През XVII в. има килийно училище. Дава убежище на Васил Левски. Манастирът е паметник на културата. Съхранява ръкописно четверо¬евангелие от 1534 г. Храмовият празник е на 15 август. 
Част 1 на Етап I започва от площада в кв. Драгалевци. (С кола се продължава нагоре по пътя и се стига до паркинга над Драгалевския манастир. Оттук има алея и пътека, които се събират с тази по Е-4.) Тръгва се по северния склон на планината. Стига се до дървен мост и открит заслон (30 мин.). Продължава се по поречието на Драгалевската река, пресича се шосето за хижа „Алеко“ и успоредно под въжената линия се стига до междинна станция „Бай Кръстьо“ на лифта (1 час от началото). Тук има непретенциозни заведения за хранене. След междинната станция пътеката отново пресича остър завой на шосето и през гъста борова гора за около един час се преодоляват 300 метра положителна денивела¬ция. Стига се до горната станция на лифта и се излиза в обширна открита равнинна местност – Платото. (2 часа от началото.)
МЕЖДИННА ТОЧКА 
ХИЖА „АЛЕКО“ 
Местоположение: В м. Масловица, 1977 м н.в. 
GPS: 42.582631, 23.292166
(42°34‘57.5“N 23°17‘31.8“E)
Описание: 100 легла, етажни санитарни възли и бани, локал¬но отопление, столова, бюфет, ресторант, ски гардероб, писта, влекове, паркинг. 
Съседни обекти: х. „Тинтява“ – 1.30 ч; Черни връх – 1.30 ч. Стопанин: ТД „Мотен“ – София. За контакти: 02/967 11 13, 02/980 55 33, 0876 860 235, 0877 101 427.
Изходни пунктове: Кв. Драгалевци, София (3 ч.); Горна лифто¬ва станция „Голи връх“ (30 мин.)
Работно време на лифта – https://www.skivitosha.com
От горната станция на Драгалевския лифт наляво има крат¬ка пътека до х. „Алеко“ и ски център „Алеко“ (15 мин.). Нагоре през местността Платото продължава лятната (лентова) и зимната (колова) маркировка на Е-4 към Черни връх. 
 
КРАЙ НА ЕТАПА 
КВ. ДРАГАЛЕВЦИ, СОФИЯ
Връщането от х. „Алеко“, местността Платото и горната станция на лифта до началото на етапа в кв. Драгалевци, София, респективно до паркинга над Драгалевския манастир, става по същия път, но вече на слизане. 
Особености на етапа:
Описаният маршрут е по урбанизирания северен склон на Ви¬тоша. Преминава през част от ски зона „Алеко“. Ясно маркиран.
Вода
По маршрута има много извори и чешми. 
Възможности за хранене
Начална и крайна точка: В квартал Драгалевци, София, възможностите за хранене са като в населено място.
Денят, в който планината заговори
Неделя, 8:30 сутринта, стадион „Васил Левски“. Раници, обув¬ки, тук-там щеки, минерална вода. Не, не аз тръгвам за планината. Още не. Дъщеря ми отива на първия си лагер в Родопите. 
„Не знам дали има Wi-FI“, „Да, ще си носите раниците, ама малките“, „Обичам те!“, „Няма да спите на палатки, следващия път“, „Отсега ми липсваш“, „Взе ли си челника?“, „Мамка му, заб¬равили сме резервните фланелки!“, „Всяка вечер ще се чуваме“, „Не, маме, вълци няма. Обаче, ако видиш някой, веднага го снимай, да го качим във фейсбук“. 
Рейсът тръгва. Почти заплаках като гъска на паркинга. Кога порасна, кога тръгна сама? 
И за мен е време. Да стъпя на пътя. На Е-4 в България. Офици¬ално. Чакала съм толкова време. Дали ще мога? Малко ме е страх.
Отивам да взема Пепа. Никога не съм ходила с нея. Защо я по¬каних точно на премиерата на Е-4 не знам. Няма опит. С ужас се сещам, че съм си забравила слушалките. Изпадам в паника. Вито¬ша, Витоша, ама си е ходене. Ами ако е от тези, дето мрънкат: „кога ще стигнем“, „има комари“, „ма, много е стръмно“, „още много ли има“... И без слушалки да се самоизолирам от нея и света?! Мъка. 
Да ме прощават планинарите фундаменталисти и заклети¬те почитатели на Е-4, но няма да тръгнем от площада на Драгалевци. Оттук официално започва българската част от трансев¬ропейския маршрут Е-4. Обаче къде точно да спра колата? Така че отиваме на паркинга над манастира. Първо слизаме до черквата. Една от свещите, които паля, е за пътя. Да започне и свърши ус¬пешно. Да имаме здраве. И късмет. 
Целият Етап I на Е-4 в България през Витоша (кв. Драгалевци, София – заслон „Смильо“) може да се направи за един ден без проблем. Но се явиха цивилни ангажименти следобед, така че ще раз¬деля Етап I надве. Днешната първа част е скромна: Драгалевци – хижа „Алеко“. И понеже съм с човек, който не знам как ходи, тази част ще разделя на още две – качване и слизане. Хубавото е, че така днешният маршрут е кръгов, ще се върнем сами до колата и не зависим от логистика. По пътеводител ни предстои трудност две от пет, 5 часа в двете посоки, 10 км, обща денивелация 2400 м: +1200 м/- 1200 м. Част 2 на Етап I я оставяме за друг път. 
Е-4 ЕТАП I част 1 Витоша 
Драгалевци Лифт „Драгалевци“ „Бай Кръстьо“ х. „Алеко“ 0.0 1.1 2.3 2.9 3.4 4.3 5.1 5.9 3000 2500 2000 1500 1000 500 0 Дължина на маршрута в км Височина в м Драгалевски лифт горна станция
Качвала съм десетки пъти отсечката Драгалевци – „Алеко“. Този път е различно. Сега е началото.
Започва доста обидно – едни каки по джапанки ни задминават. А ние даже не носим големи раници, само малка – с два сандвича и вода. После ни подмина и майката с детенцето. Потискащо ня¬как. Толкова по въпроса за бавното тръгване и качественото раз¬дишване. Ще си я караме, както си можем. 
Имам чувството, че съм се върнала у дома. След дълго и трудно пътуване. Знам всеки завой, мостче, пролука, отбивка… Познавам вятъра. Знам как се сменят сезоните, как се променят миризми¬те, как звънят гласовете на гората сутрин и как заглъхват при¬вечер. Толкова ми липсваше това усещане за планина! Над мен, око¬ло мен, вътре в мен. 
Тук е мястото да се каже, че Пепа е във форма. Ходи, стъпва стабилно, поддържа темпо. Държи реч за общополитическата об¬становка. Не се задъхва. Засега не мрънка. Може пък да имам късмет и липсата на слушалки да не се окаже фатална.
Михаил Димитров Иванов (1900–1986), нарекъл се по-късно Омраам Микаел Айванхов е български окултист и астролог, смятан от последователите си за духовен учител, философ и педагог. Основава френското отделение на Всемирното бяло братство. Учението на Айванхов е силно повлияно от Петър Дънов и следва рамката на езотеричното християнство. Книгите на Омраам Микаел Айванхов са преведени на повече от 20 езика.
Роден е през 1900 г. в битолското село Сърбци. След Балканските войни семейството му се преселва във Варна, където по-късно 17-годишният Иванов се запознава с Петър Дънов в основаното от него училище на Бялото Братство. През 1937 г. Дънов му поръчва да основе клон на Бялото братство във Франция. През следващите 49 години, до смъртта си, той разпространява учението на Всемирното Бяло Братство, изнасяйки повече от 5000 лекции.
Развива окултна дейност не само във Франция, но и в Швейцария, Канада, САЩ, Великобритания и Скандинавските страни. Лекциите му са издадени и под формата на книги.
След Втората световна война е осъден на затвор по обвинение в сътрудничество на Гестапо по време на войната. Източници от езотеричните среди твърдят, че през 1960 е реабилитиран от Апелативния съд на Екс-ан-Прованс, като са му поднесени писмено официални извинения.
През 1947 г. Иванов регистрира във Франция асоциация „Изгрев“, в Севър, което първо бива наречено „Божествено училище“, а после преимевувано на Всемирно бяло братство. През 1953 г., в околностите на Фрежус, Иванов създава информационен център на Всемирното бяло братство, която продължава да функционира и след неговата смърт.
През 1981 г. посещава България по покана на Комитета за култура, оглавяван от Людмила Живкова, за тържествата по случай 1300-годишнината на Българската държава.
През 1937, когато пристига във Франция, Айванхов претендира, че е наследник на Дънов, на богомилите, че притежава тайно свещено знание от тибетски учител и че притежава знания, „които се съдържат в книги, които се съхраняват само в четири библиотеки на света“ и че идва новата епоха, в която ще управлява шестата раса. Теорията за Шестата раса в системата на Айванхов е наследена от духовния му учител Петър Дънов.
Учителят Омраам Микаел Айванхов произнася първата си публична беседа на 29 януари 1938 г. в Париж и говори за последен път на 28 септември 1985 г. в Бонфен (Фрежу). Между тези две дати са регистрирани около 4500 лекции, беседи и изказвания, които са били стенографирани или записани на аудио- и видеокасети.
„Дар слово“... Този израз означава способност за импровизирано изказване и това качество беше дълбоко присъщо на Учителя О.М.А. „За да почувствам необходимост да говоря пред вас, темата трябва да изникне в съзнанието ми изведнъж, като вдъхновение или като внушение, идващо отвън... Аз се свързвам с Небето, превръщам се в нещо като антена и получавам информация за темите, по които трябва да ви говоря днес... не друг ден, а именно днес.“
Той споделя също: „Ако не бях на този подиум, от третия или четвъртия ред вече нямаше да можете да ме видите. Но аз не обичам да стоя на сцена. Когато ви гледам, аз се моля вътрешно: „Подскажи ми, Боже, как да сляза до моите приятели.“ И търся малки пътечки, за да се приближа до вас...“ Тези малки пътеки, които бяха много и разнообразни, приемаха понякога формата на кратки изповеди; разглеждайки теми от общ характер, някои лични преживявания или събития от живота се връщаха спонтанно в паметта му: като ги разказваше, той ни разкриваше не само грижите и стремежите си, но и неподозирани аспекти от своята чувствителност.
Тези спомени, които се събуждаха у него, често изненадваха Учителя Айванхов до степен, че му се случваше да се извинява или да търси вратичка за излизане от ситуацията в хумора, защото всъщност той беше много въздържан и свенлив човек. В същото време той бе простосърдечен и спонтанен и чрез препратките, които правеше сякаш някак мимоходом към онова, което е преживял – кратки отклонения, които не надвишаваха три-четири минути – той по братски споделяше нещо с нас. И ако се случваше понякога да бъде обитаван от присъствия, които изведнъж го правеха недостъпен за нас, непроницаем като връх, който се издига в далечината, обгърнат от плътни облаци, той си даваше сметка затова и после ни разказваше за себе си, защото, споделяйки нещо за себе си, той говореше и за нас.
В тази книга по необходимост трябваше да се въведат малко ред и последователност. Фактите, които си изложени като цялостен текст, Учителят най-често ги е посочвал в интервал от месеци или дори години. Той със сигурност никога не е възнамерявал да остави автобиография и тези страници са само скромен опит в това отношение. Книгата е на издателство "Изток-Запад"
 

Левски

Романът „Левски” (издателство" Изток-Запад") е на изключителната Яна Язова. 
Яна Язова (1912-1974) нарича своя роман "Левски" "Моята Библия". Той е главната причина тя да бъде убита, след което оригиналът е задигнат. Едва през 1987 г. романът излиза за пръв път, подготвен по оцеляла чернова, и се превръща в най-голямата сензация на XX век. Авторката представя Левски с такава пълнота и завършеност, с каквато са го усетили малцина от хората, които са го срещали приживе.
Яна Язова e псевдоним на Люба Тодорова Ганчева, българска писателка. Родена е в Лом през 1912 година. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка й – Радка Бешикташлиева е потомка на един от известните български търговци в Цариград – Стойчо Бешикташлиев.
Яна Язова още като гимназистка (1930) занася на проф. Александър Балабанов една своя тетрадка със стихове. Той й дава името Яна Язова. През 1931 г. излиза първата й стихосбирка „Язове“, следват още две. Постепенно преминава към прозата с първия си роман „Ана Дюлгерова“ - за невъзможността нещо в България да се промени. Следва романът „Капитан“ (1940) - първият български роман за наркотрафика и проституцията. По-късно нейният издател е съден от Народен съд и убит. След 1944 г. Яна Язова се отказва да се присъедини към писателите, които се втурват по бригади и писане на хвалебствия за новата власт.
Омъжва се през 1943 г. за инженер Йорданов, един от ръководителите на радио „София“, живял 16 години във Франция и много заможен, който умира през 50-те години. През 1960 година за пръв път Яна Язова излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Издателството го включва в плановете си, но директорът на издателството Пелин Велков по-късно й казва, че няма да издадат романа.
Яна Язова има изключително драматична съдба, която дълго време е основната причина да бъде популярна, както и скандалната й връзка с проф. Александър Балабанов. А къде е мястото на творчеството й? Яна Язова живее и твори до 1944 г. Факт е, че смъртта й настъпва през 1974 г., но след смяната на режима творческият й път спира. Умира при мистериозни обстоятелства в дома си. Тогава откриват и ръкописи на неиздадените й досега исторически романи. В този момент се появяват и обвиненията, че един от най-титулуваните български писатели е откраднал романа й за Левски. За да се предотврати публикуването им под чуждо име, изследователят Петър Величков започва да ги издава на части в литературният вестник “АБВ”, а накрая като цели томове, които се преиздават и продават до днес.
То се счита за особено здравословно и днес завладява нови и нови пазари. 

Томчето с латиноамерикански приказки за първи път на български език. За първи път у нас, като част от „Златни детски книги” (издателство"Труд") , излиза томче, което събира в едно приказки и легенди от Латинска Америка. Някои от тях са открити и преразказани от прочути латиноамерикански автори, други са с неизвестен произход, но при всички е посочена страната, от която идват.

Съставителят и преводач – Елиана Митова – е дългогодишен журналист и познавач на испанката и латиноамериканската култура. Тя е подбрала някои от най-интересните и запомнящи се приказки и легенди, които разкриват особеностите на този свят, пренасят ни в необятната американска земя и ни потапят в мистичния и вълшебен свят на магични същества, които ни учат на добрина. Приказките са кратки, подходящи както за малчуганите, така и за всеки почитател на този жанр и най-вече на тази култура.
 
Да разказваш за Америка 
 
Америка е континент, величествен както с историята си, така и с разстоянията си. Историята му е колкото богата, толкова и непозната. Понякога дори забравяна от самите американци, които, въпреки че са близко един до друг и по език, и по местоживеене, сякаш обитават отдалечени острови в едно и също полукълбо.
 
Америка е мит и легенда. Тя е приказка за огъня, сигнален дим, който се носи над Андите, или тревожен барабанен звук, който носи вести от аржентинската пампа. Тя е галоп върху древни каменни настилки или разказ, предаван от уста на уста, от борда на една лодка на друга, която бразди величествената река Амазонка или нейната могъща посестрима Ориноко, или пък топи носа си във водите на Титикака – планинското езеро, което понякога прилича на истинско море.
 
Америка е огромна страна. И същевременно – много страни, с разнообразна география. Богата, изненадваща и пълна с тайни. Америка е история. И същевременно – много истории, които избликват една от друга, образувайки мъдра и безценна амалгама, понякога неразбираема заради динамиката им. Америка се възражда в паметта на хората или просто заспива като Спящата красавица в гората, прекарала векове в забрава, докато най-неочаквано идва някой и я преоткрива, заставя я да се възправи в цялата си зрялост, връща я на света. И хората я обикват отново, защото винаги са я обичали и са били жадни да чуят нейната история.
 
Америка е остров и провлак. Наколно жилище или колосален храм от камък. Огромна гора и безкрай от знамена, развявани от вятъра. За жалост тя може да бъде и пропаст, и неизследван предел.
АРЖЕНТИНА

Лисицата и Киркинчо

(Фолклор)

Лисицата имаше стопанство, където не бе сяла нищичко вече няколко години. Не обичаше да обработва земята, беше лоша стопанка. Заседналата и мръсна земеделска работа є се струваше недостойна – как да чопли земята такъв хитър и пъргав звяр като нея, привикнал да пътешества и да ловува! Но минеше ли край стопанството си, започваше да изпитва угризения – що да стори, та да получи нещо от тая ненужна земя?! На всичкото отгоре напоследък често се случваше да гладува.

Решението бе да намери приятел, който да работи за двама. Сети се веднага за Киркинчо. Той е работив, не е особено интелигентен, и лесно ще може да го натовари с неприятните задължения. Намери го и му предложи да направят дружество.

Киркинчо ще засее и ще обработва нивата. Лисицата ще даде земята и ще договори начина на разпределение на добива. Киркинчо прие и положи всички усилия, за да изпълни своята част от договорката.

Лисицата, със скрита зла умисъл, се изпъчи, за да даде инструкции:

– Тази година, приятелю, за мен ще бъде всичко, що нивата е родила над земята, а за тебе, приятелю, онова, което е останало под земята.

– Тъй да бъде, приятелко! – отвърна сеячът.

Киркинчо обмисли сериозно предложението на лисицата. Зася картофи. Когато дойде време да събират реколтата, на Киркинчо му се паднаха картофите, а на лисицата – никому ненужните листа над земята.

На следващата година, огорчена от неприятната сделка, лисицата каза на съдружника си:

– Тази година, приятелю, ще е редно за мен да бъде онова, което нивата роди под земята, а за теб – реколтата над земята!

– Добре, приятелко, както кажеш! – съгласи се Киркинчо.

Зася жито. Когато класовете узряха, Киркинчо напълни хамбара си с богатия урожай, а на лисицата даде куп коренища, които не стават за нищо.

“Няма да се оставя повече да се подиграват с мен”, помисли си Лисицата. И каза на Киркинчо:

– Две години поред ти се облагодетелстваш, приятелю! Сега е мой ред. За мен е всичко, що расте под земята и отгоре. А за тебе – онуй, що е по средата!

– Добре, приятелко! Знаеш, че уважавам мнението ти! – отговори Киркинчо.

Зася царевица. Когато реколтата узря, Киркинчо напълни хамбара си с прекрасни мамули. На лисицата даде купища стебла, шума и коренищата от кукуруза.

Три последователни години лисицата гладува, а Киркинчо забогатя, благодарение на честния си труд. Това бе наказанието за злонамерената и лъжлива съдружничка.

Елеутерио, 12-годишно момче, живееше със семейството си в къщурка, някъде из селвата. Имаше двама неразделни приятели – куче и коте. Родителите на Елеутерио отглеждаха кокосови орехи. Всяка седмица момчето караше на пазара няколко дузини, за да ги продаде и да купи продукти.

Кучето съпровождаше Елеутерио в тия пътешествия. Котето не мърдаше от къщи, но когато Елеутерио се прибираше, то го посрещаше мяукайки. На кучето не му харесваха номерата на котето, но нямаше как – трябваше да се подчинява на момчето.

Една вечер Елеутерио си дойде с наръч дърва и се натъкна на необичайна картина – котето, настръхнало, затискаше с лапите си една змия и не є позволяваше да избяга.

Кучето залая. Котето го погледна презрително сякаш искаше да му каже:

– Я не се бъркай, дето не ти е работа!

Змията се опита да ухапе котето. То обаче скачаше и ловко я разиграваше с опашката си. Елеутерио зяпна, изненадан от зрелището. Змията взе да се уморява. Котето продължи да я разиграва, нанесе є няколко удара с лапите и накрая я усмърти.

КОЛУМБИЯ

Котаракът шампион – убиец на змии

(Фолклор)

Елеутерио си помисли преди да влезе у дома: “Хората ще дадат мило и драго за такова зрелище.” И започна да крои планове за бъдещето. Най-напред обяви, че купува живи змии. Донесоха му няколко. Натъпка ги в една кутия, а друга пригоди за котето. С багажа се запъти към селото. Нае двора на една голяма къща и тръгна из селото с викове:

Елате да видите шампиона – котаракът, убиец на змии! В бой със змия страшлива що сее смърт и отрова влива!

Надойдоха хора. Елеутерио сам събраше парите на входа. Публиката се настани далече от кутиите, на безопасно разстояние. Когато не остана ни едно празно местенце, Елеутерио пусна змията от кутията.

После – и котето. Змията се опита да се измъкне, но котето не є го позволи. След продължителна и опасна борба то я усмърти.

Публиката аплодира с ентусиазъм. С парите, които бе събрал от зрелището, Елеутерио успя да купи много повече продукти, отколкото преди купуваше с тези от кокосовите орехи.

От този момент котето се превърна в герой на къщата. Кучето, гордо и нахално преди, ходеше из двора обидено, с подвита опашка.

Елеутерио успя да организира многобройни представления в различни села и градове. Отпечата афиши с образа на “Котаракът шампион – убиец на змии”. Вестниците писаха за него. Печелеше добри пари, но и пестеше за черни дни. Купи си една лодка, с която прекосяваше реките. С течение на времето успя да построи хубава къща в селото и да настани там родителите си. Прости и зли хора пуснаха слух, че момчето хипнотизира змиите, та да може котето да ги убива лесно. Това беше пълна лъжа.

За жалост котаракът започна да остарява. Вече не можеше да се защитава така успешно в битките със змиите. Веднъж една змия успя да забие отровните си зъби в лицето на котарака. Макар и смъртно ранен, той я усмърти. Секунди след това издъхна.

Елеутерио плака много. Отнесе на ръце трупа на големия си приятел, за да го погребе в селвата. Не пожела да има друго коте, за да продължи спектаклите.

“Като моя котарак – шампион, убиец на змии, няма друг да се роди”, казваше Елеутерио.

Великотърновският университет "Св.св. Кирил и Методий" предлага обучение за инструктор по паневритмия. Записването е до от 17 до 26 октомври 2018 г.
Страница 6 от 133
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…