All for Joomla All for Webmasters

Последни статии

  • Новини
  • Интервюта
  • Алтернативни терапии
  • Ветеринарна медицина
  • Био
  • Рехабилитация и СПА
  • Съветник
Януари 15, 2018
0
Съветите за професията на личния/ социалния асистент са на Диана Димарт, (валдорфска) учителка,евритмистка и социален работник. Грижата за
Март 11, 2017
0
Поредното 14-о представяне на книгата на очната лекарка е на 14.3. в VIVA ART Gallery във Виена от 18 ч. и е в подкрепа на кампанията "Локомат
Близначета панди, родени и отгледани във Виенския зоопарк, отпразнуваха първия си рожден ден - едното похапваше снаксове пред множество свои
Май 04, 2017
0
Новината е в рубриката" На гости у съседите". Мащабният и атрактивен проект се очаква да бъде готов до 2021 г. В Италия ще се открие нов
Декември 03, 2017
0
Außenwirtschaft Австрия организира уебинар на 5-и декември 2017 г., от 10 до 12 ч, на който ще се информирате за посоките в които се развиват
Януари 04, 2018
0
В началото на следващата седмица се очаква 31- годишният Виктор Мавров да  бъде изписан от AKH-Виенаслед като посрещна Коледа и Нова година в
sanusetsalvus.com

sanusetsalvus.com

Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Български народни приказки

Книгата предлага различен и неочакван поглед към фолклорните традиции на България. 
Новият издателски проект на „Deja Book” дава възможност на читателите да се потопят в удивителния свят на детските приказки от всички краища на страната ни.
Амбициозното издание „Български народни приказки“ ни предлага да се отправим на неочаквано и неповторимо пътешествие. Из страниците са се спотаили приключения сред родните полета, планини, реки и езера, сред градове и села, а с всяка следваща история може да се научи повече за собствените ни родови корени – живата старина на нашия изначален край и на мястото, където сме се родили. Така ще разберем, че Добруджа е била владяна от крале, че над Софийското поле са летели дървени коне, че морската царица със сияйните коси е пристъпвала омайно край Перник, че недалеч от Ямбол са живели огнен и воден змей, че Ботевград е бил дом на върколак, а Търново – на вампир, че недалеч от Благоевград е живял господарят на котките, че във Видин се е разхождал сам Господ, че над Разград са кръжели майстори със сребърни криле...
Народните приказки на България са пръснати по цялата ни земя, а тази книга си поставя задачата да събере някои от най-любопитните, редица не толкова известни, както и такива, които познаваме под една или друга форма, но поднася всичките сто разказа по очарователен и завладяващ начин. Изданието успява не само да ни върне назад във времето, но и да ни помогне да опознаем родината ни по начин, за който не сме и подозирали – едновременно като мит и фолклор, но също и като география.
Съдържанието на „Български народни приказки“ е подбрано и преразказано по старинни източници от българския писател и преводач Слави Ганев.
„Народните умотворения са изворът на източниците за нашата изгубена древност.“
Георги С. Раковски
Съветите са на Диана Димарт,  валдорфски педагог, евритмист и социален работинк. 

Защо боледуват децата?

В книгата „Защо боледуват децата?”( издателство”Изток-Запад”) ще разберете за връзката между майката, детето и болестите в детската възраст. Написана от лекар с над 40-годишна практика, книгата е изключително точна от гледна точка на медицинските състояния, обхващащи периода от преди раждането до осемнайсетгодишна възраст. В същото време тя е представена от лекар хомеопат с холистичен подход, дълбоко и искрено обичащ човека. Д-р Кишор Мета има изключително  чист и остър ум,  спокойствието на непредубеден наблюдател и огромен клиничен опит. Дълбоката  проницателност, намирането на общите тенденции или характерните симптоми, използването на психологически похвати в общуването с пациента, съчетанието между алопатична и хомеопатична медицина по най-оптималния възможен начин – всичко това прави д-р Мета уникален учител и водач по пътя към здравето.
Здравото и щастливо дете е предпоставка за съществуването на здрава нация и здрав свят!
Д-р Кишор Мета (роден на 18 юли 1947 г.) е зам.-директор на отдела за следдипломна квалификация в Медицинския колеж по хомеопатия „Сонаджирао Кширсагар“ в Бийд, Индия. Той е удостоен с наградата на името на д-р Б. K. Бос за най-добър преподавател и за цялостен принос в хомеопатията.
През годините е получавал множество награди, свързани с дейността му като преподавател, ментор и ръководител. Сега е асоцииран директор на Научноизследователски и обучителен хомеопатичен институт в Мумбай, Индия.
Автор е на поредица книги, свързани с хомеопатията.
 
 

101 отбивки за напреднали

В „101 отбивки за напреднали“ – третата (и последна) книга от поредицата пътеводители до малко познати места в България – е истинско предизвикателство за всички, които носят в себе си авантюристичен дух. Сега Иван Михалев и Елина Цанкова се завръщат с нова ударна доза адреналин. 
Ако не ви е страх от непознати маршрути до пещери, водопади, природни феномени и скални манастири, до които няма нито табели, нито маркировка, а понякога даже и пътеки, то тази книга е за вас.
Ако не ви притеснява да вървите по планински била и дълбоки дерета и най-вече сте готови да излезте от „зоната на комфорт“, време е за нещо по-екстремно! Защото най-интересните открития винаги са встрани от отъпканите пътища. 
Освен невероятни цветни фотографии, пресъздаващи очарованието на българската природа, в „101 отбивки за напреднали“  авторите предлагат и точни упътвания до 26 водопада, 18 тракийски светилища, гробници и мегалити, 7 крепости и антични градове, 14 свещени места – манастири, скални църкви, параклиси, 10 изумителни природни феномена, 10 изключителни пещери и 8 екопътеки.
Както и в предните издания, в тази книга няма да откриете скрити реклами на хотели и заведения. Защото това е книга за пътешественици, а не за туристи. 
Не се отказвайте. Извървете пътя докрай!
Повече информация относно проекта на Иван Михалев и Елина Цанкова търсете на фейсбук страницата Отбивки.
Откъс от „101 отбивки за напреднали“ 
Параклис „Св. Иван Рилски Чудотворец“ – с. Старо село 
Ако сте пътували по магистрала „Струма“ в посока Благоевград, сигурно сте забелязали един живописен хълм с параклис и вековен дъб, който е разперил бащински клоните си над него – сякаш иска да го предпази от злини и природни стихии. Параклисът се нарича “Св. Иван Рилски Чудотворец”, а населеното място до него е радомирското с. Старо село. 
Едва ли има човек, който да не се възхити от красивата гледка край пътя. Малцина обаче са онези, които отиват да го видят, защото отбивката за селото се пада на километър преди това. Магистрала е – няма как да обърнете. 
И на нас ни се случваше много пъти да го подминаваме и да си казваме: „Нищо – другия път“. Докато един ден, пътувайки към Благоевград, с периферното си зрение мернахме нещо жълто встрани от магистралата. Обърнахме погледи и какво да видим – цяло поле с рапица се беше ширнало пред параклиса, подканяйки ни да кривнем от пътя и да го посетим. 
Каква ирония! Месец-два по-рано обикаляхме из страната в търсене на точно такова вълшебно поле. Искахме да снимаме рапица и тайно си мечтаехме за подобна гледка – безкрайно поле с жълти цветчета на фона на църква или сграда в единия край, която да разчупва монотонността на пейзажа. И точно когато се бяхме отказали да търсим рапицата, тя сама ни „откри“. Точно тук – край Старо село. 
Любопитно
Параклисът носи името на най-великия български светец, небесен закрилник на българския народ и основател на най-големия български храм – Рилския манастир. Според преданието край Старо село е отсядал самият св. Иван Рилски. Няколко века по-късно процесията, която пренасяла мощите на светеца от Търново за Рилския манастир, също престояла тук няколко дни. Местните хора смятат, че мястото е заредено със силна енергия. 
Любопитно
Храмовият празник е на 19 октомври, когато Българската православна църква отдава почит на св. Иван Рилски. Тогава цялото село се събира при параклиса и се прави курбан за здраве. 
Вижте още 
Водопад Бучалото – Радомир
Крепост „Кракра“ – Перник
Кадин мост – с. Невестино
Как да стигнете
Параклисът се намира на около 45 км от София – в посока Благоевград. Хванете магистрала „Струма“ и малко след като подминете яз. „Студена“, ще видите отбивката за Старо село.
 

История на Африка

История на Африка (издателство"Рива") e илюстративно и критично въведение в историята на континента, което отразява най-новите изследвания на стародавното и пленително минало на Африка.
История на Африка започва от зората на човешкия род и проследява миналото на континента от древността до съвременността. Изследвана е ранната поява на земеделието от времето, когато Сахара е все още област с открити савани, пасбища и пълноводни реки; царствата на Древен Египет, Аксум и Мерое; суданските империи Гана, Мали и Сонгхай; разпространението и влиянието на исляма; ролята на търговията и традиционната религия в развитието на кралската институция и разгръщането на голямото разнообразие от пастирски, земеделски и ловни общности.
В История на Африка авторът избира преднамерено африканската гледна точка върху влиянието на Европа над континента. Прецизната критика на колониалния период е последвана от проучване на проблемите на постколониална Африка в подходящата историческа перспектива, която предлага позитивен поглед към съвременността. В допълнителната, заключителна глава на настоящото издание запознава с историята на континента през новото хилядолетие.
„Позицията на Шилингтън е изчерпателна, изложението е ясно, а съдържанието – съобразено с най-новите изследвания… “, казва Дж. Б. Пейрес, университета в Транскей.
 „…труд с много достойнства… стилистична яснота, задълбочени и нагледни карти и великолепни илюстрации", отбелязва и  Интeрнeшънъл Джърнъл ъф Африкан Хисторикъл Стъдис
 Вместо визитка: 
Кевин Шилингтън завършва история в Тринити Колидж, Дъблин, през 1968 г. Преподава в университета на Замбия и в различни гимназии и университети в Африка. Доктор е по история към Лондонския университет. Автор е на много книги, посветени на историята на Африка.
 

„Жените на Варшава”

В ново издание с твърди корици и предговор от Георги Господинов оживява едно от върховите постижения в творчеството на  българския писател и журналист.
Преди да запише своите „Задочни репортажи за задочна България“ и още преди да напусне България, журналистът, писател, театрален и филмов сценарист Георги Марков създава „Жените на Варшава“ – кратък роман, изпълнен с мистика, красота, любов и живот, но и със скрита критика към конюнктурата на социалистическия строй.
Едноименният сборник( издателство"Сиела") събира в себе си 7 произведения от българския творец, които и до ден днешен остават връх в родната, а и световната белетристика. В ново издание с твърди корици и предговор от Георги Господинов, скритата битка между два големи разказа оживява отново.
Двама души  се срещат сред пущинака на мистичната Странджа планина, за да си разказват приказки. Те не могат да бъдат по-различни един от друг. Единият – завърнал се от Варшава бохем, носещ със себе си истории за жени, любовни афери, приключения по градските покриви, романтика и страст. Другият – престарял пастир, носещ истории за извори, самодиви, богове, овни и нестинари. 
Къде се крие тайната на щастието – в тишината на планината или в динамичния градски живот? Под звездното небе на Джендем баир, където змии и дяволи се надбягват в лудешки танц, Павел и дядо Йорго рисуват образа на онази Варшава, която остава далечна и непостижима. Варшава с нейните жени и блянове, с нейните прозорци надежда и отворени врати. 
Из „Жените на Варшава” от Георги Марков
ПОДЯЛБА НА ВЕЩИТЕ
Вещите на мъртвите винаги се делят между живите. Нашият дом умря, ние останахме. Едно на нея, едно на мене, едно на нея, едно на мене... Не може ли да свършите тая работа без мене?... Тогава, моля, побързайте...
Свалят картината. На кого да остане?
Купихме я в самото начало, току-що бяхме се оженили. Имахме само празна стая, нищо друго. Когато я окачихме, съседите се усмихнаха: „Виж ти, нямат нищо, а си купили картина!“. Тогава ние искахме да имаме дом, или, както тя казваше, много-много хубав дом. Обичахме да седим срещу картината и да я гледаме. Сутрин тя изглеждаше една, на обед – друга, вечер – съвсем различна... Като че с нея самата стая се променяше, за да не ни омръзне никога... Нали никога, казваше тя...
Дайте я на нея!
Масичката ли? На кого да остане?
Направи ни я дърводелската работилница в „Красно село“. Не искахме голяма, натруфена маса, а проста, обикновена масичка. Тя стоеше на средата на стаята и върху нея винаги имаше ваза с цветя. През цялата година ги донасях аз, а на моя рожден ден ги донасяше тя. На тая масичка постилахме бяла покривка и се хранехме. После аз оставах да работя до късно вечер, а тя, събуди¬ла се неочаквано, присядаше до мен по нощница и мълчаливо ме целуваше...
Дайте я на нея!
Много бавно става тази подялба. Гледайте да не пропуснете нещо! Вземете всичко, да ви взе¬мат дяволите... Добре, добре... ще стоя!
Полилеят! На кого да остане?
Искахме да има мека, приятна светлина. Тя казваше, че най-важното в един дом била светлината. Половин година тича по магазините и го намери. Беше детинска радост. Цяла нощ не го угасихме, а тя искаше да свети и през деня...
Дайте го на нея!
Извинете, много бавно пишете тия протоколи...
Одеялата!
На нея често є беше студено. Измръзваха є пръстите, зимно време по цял ден се свиваше и трепереше. Затова взехме тия родопски одеяла... Едното не я стопляше, давах є и моето... но и то... Виждате ли, нейното е изгорено! Когато за първи път я попитах защо се държи така студено, тя изтърва клечката кибрит и изгори топлото одеяло... нищо му няма!
Дайте є и двете одеяла!...
На кого да остане радиото?
Тя поиска развлечения. Казваше, че є било много скучно и не можела да седи у дома. Затова купих радио. Наскоро щях да купя и телевизор, но едва ли и той щеше да помогне. Радиото имаше прекрасен тон, но защо музиката я дразнеше? Тя викаше: „Спри най-после това отвратително радио!“... Отвратително!... По-късно, когато тя закъсняваше, музиката ме успокояваше, смекча¬ваше ревността ми... караше ме да се надявам... сега не ми е нужно...
Дайте го на нея!
На кого да остане гардеробът?
Старият ни гардероб беше от онези с огледалата, същински старец! Дрехите ни много се измачкваха, а тя изведнъж заяви, че не можела да бъде гладачка. После дойде нейната неудовлетвореност. Беше хубава и все казваше, че дрехите є са малко. Искаше гардеробът да бъде пълен и на мене ми беше драго да го напълня... Но колкото по-пълен ставаше гардеробът, толкова по-тежък беше нашият живот... От тоя гардероб идеше дъх на чуждо... и сам се отчуждих.
Дайте го на нея!...
Останаха завесите. Нямахме причини да поставяме плътни, дебели завеси, но миналата година тя сама отиде и купи точно такива. Хората били любопитни, не можела да понася погледите им, нашият дом отведнъж се отдели от света... И после, тия завеси не бяха достатъчно плътни... Дайте ги на нея, може пак да є дотрябват!…
Най-после стаята е празна. Такава беше, когато за първи път влязохме в нея. Паркетът лъщи, над мене виси голата жица на полилея, прашните прозорци гледат мрачно и е пусто като в гробища...
 
Страница 6 от 87
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…