All for Joomla All for Webmasters

Последни статии

  • Новини
  • Интервюта
  • Алтернативни терапии
  • Ветеринарна медицина
  • Био
  • Рехабилитация и СПА
  • Съветник
Януари 15, 2018
0
Съветите за професията на личния/ социалния асистент са на Диана Димарт, (валдорфска) учителка,евритмистка и социален работник. Грижата за
Март 11, 2017
0
Поредното 14-о представяне на книгата на очната лекарка е на 14.3. в VIVA ART Gallery във Виена от 18 ч. и е в подкрепа на кампанията "Локомат
Близначета панди, родени и отгледани във Виенския зоопарк, отпразнуваха първия си рожден ден - едното похапваше снаксове пред множество свои
Май 04, 2017
0
Новината е в рубриката" На гости у съседите". Мащабният и атрактивен проект се очаква да бъде готов до 2021 г. В Италия ще се открие нов
Декември 03, 2017
0
Außenwirtschaft Австрия организира уебинар на 5-и декември 2017 г., от 10 до 12 ч, на който ще се информирате за посоките в които се развиват
Януари 04, 2018
0
В началото на следващата седмица се очаква 31- годишният Виктор Мавров да  бъде изписан от AKH-Виенаслед като посрещна Коледа и Нова година в
sanusetsalvus.com

sanusetsalvus.com

Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Римокатолическата църква почита паметта на Св. Силвестър на 31-и декември, а православието  – на 2-и януари. 

Снегопад(ане)/ Snowfall(ing)

На книжния пазар излезе двуезичният сборник с разкази „Снегопад(ане) /Snowfall(ing)“ (ИК „Сиела“) от младата авторка Цвета Караиванова. В книгата се акцентира на темата за пътуването през снегопадите и бързото порастване в живота, течащ без възможност за (за)връщане.
Дебютният сборник с импресии и разкази на младата авторка Цвета Караиванова – „Снегопад(ане)/Snowfall(ing)“, за пореден път доказва, че случайността е пълна с вълшебства. Главният герой в сборника е животът, течащ без право на корекции. Книгата провокира размисли за безпощадното гмуркане в илюзии, за взирането в себе си и другите, докато в краткия път от небето към земята угасват ледени вселени и след дълго зимно снегопадане идва среща с вечността...
Преводът на английски на „Снегопад(ане)/Snowfall(ing)“ е на Иван Бянов и Цвета Караиванова. Художник на корицата е Силвия Калоянова, а художественото оформление е на Борислав Александров.
Авторката Цвета Караиванова е родом от Велико Търново.
Завършила е бакалавърска степен по „Финанси“ в Херцелия, Израел и магистър по „Мениджмънт“ в Лугано, Швейцария. Практикува в сферата на финансите, а успоредно с това е и член на управителния съвет на фондация „Либертарианство“. Вярва в свободата и в това, че модерният човек трябва да закрепя съществуването си с изкуство, било то открито в словото, рисуването, инвестирането, готвенето. 
Ето и откъс от „Снегопад(ане)/Snowfall(ing)“:
Липсваше му...
Tази нощ той Я сънува. НЕЯ до него... С обичайната си усмивка – блага и чиста, го гледаше право в очите. Очите Ѝ, топли и големи, струяха светлина. Държеше го за ръка и разказваше нещо за интегралите в математиката. Интересен сън – TЯ не обичаше математиката. През студентските им години той винаги Ѝ помагаше да взема изпитите по математика. В съня обаче TЯ му повтаряше да не се тревожи толкова и че няма защо да се опитва да запомня решенията за интеграли – „Прекалено натоварващо е! Просто събери всички нишки в едно и ще получиш мрежи от истини, които допълват себе си! Tогава ще разбереш...“
След тези думи той се събуди стреснат от преживяването, толкова нереално, но в същотото време толкова напомнящо за живота. Няколко минути лежа в леглото и разсъждава дали има нещо, което не си спомня. Защо точно тази нощ Я сънува и какво общо имаха интегралите с неговото съзнание – всички въпроси се блъскаха в главата му.
Събудих се необичайно рано. Звъннах по телефона до неговата стая. Уговорихме се да се видим на закуска. 
Времето бе топло, слънцето гордо се отразяваше в езерото. Нямаше и помен от снощната буря. Аз стоях на огромния прозорец до верандата. Наливах си италианско кафе от порцелановата каничка на масата, когато той се появи в залата за закуска. Усмихнах му се топло и помахах с ръка. Tой седна на масата. Pазговорът ни от снощи бе заседнал някъде дълбоко във всеки от нас, но не искахме да говорим повече за това. Направихме план на деня. Закусихме и преди да излезем от хотела, се снимахме на верандата: зад нас – слънцето и езерото, а на масата – красив сервиз от порцеланови бели съдове, които изглеждаха още по-бели и по-изящни заради слънчевата светлина.
Усмихвахме се...
 
Историята и животът на популярния персийски поет от Средновековието Руми е обект на изследване в книгата „Тайната на Руми” (ИК „Сиела”). Освен текстът на английския изследовател Брад Гууч, изданието включва още нови преводи на някои от най-значимите стихове на персийския мистик, който преди повече от осем века променя представите на хората за Бог, религията и любовта.
Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми (1207), по-известен като Руми, е един от най-харесваните, вдъхновяващи и четени през вековете поети. Макар да придобива широка популярност още приживе, стиховете на Руми звучат актуално и днес. Напомнящи на съвременни любовни песни, днес стиховете на Руми го удостояват със званието най-продаван поет в САЩ, вдъхновил композиции на Филип Глас и дори шлагери на поп звезди като Мадона, Джей Зи и Бионсе.
Повече за живота и творческия път на видния персийски поет и суфистки мистик научаваме в изданието „Тайната на Руми”, чийто автор е английският изследовател и познавач на Руми Брад Гууч . Биографичната книга проследява историята на популярния поет на достъпен език, сякаш разказва приказка от Хиляда и една нощ, но подкрепя написаното с множество факти от различни, посочени в книгата средновековни персийски източници.
„Тайната на Руми” (с подзаглавие „Истинската история на поета на любовта”) разказва историята на поета, развиваща се на фона на някои от най-драматичните събития през Средновековието, по време на залеза на една цивилизация. Брад Гууч ни пренася в средновековния ислямски свят точно във времето, когато той е заплашен от разруха – нашествието на монголите тъкмо е започнало, хиляди хора загиват и един по един си отиват големите културни центрове на Близкия изток и Централна Азия, където се е развивал научният и културен живот в така наречения „Ислямски златен век”.
Написаното в книгата не е просто биографична информация, а история за музика и поезия, за любов, раздяла, смърт и търсене на безсмъртието. В нея участват странстващи мистици, дервиши, ангели, персийски шахове и турски везири. Именно тази история вдъхновява и Елиф Шафак да напише хитовия си роман „Любов”.
„Тайната на Руми” съдържа речник на имената и речник на термините, употребени в текста, както и източниците, ползвани от автора. Преводът от английски език на основния текст, както и на стиховете, е на Анна Карабинска-Ганева. Автор на корицата е художникът Дамян Дамянов.
„Любовта открадна мойта броеница и ми подари в замяна песни и поезия", признава Руми.
Откъс от „Тайната на Руми”, Брад Гууч
В зрелостта си Руми съзнателно се стремял към екстатичното състояние на „безименност“ като път за сливане с Бога, но по волята на съдбата още от ранно детство бил отрупван с титли и имена. При раждането си Руми получава името Мухаммад, така както се е казвал баща му и още много момчета в квартала. Макар и славно, името било толкова разпространено, че прякорите били необходимост. Скоро след първите видения на Руми баща му започнал да го нарича Ходавандгар, обръщение, отредено за духовни водачи или пророци, тъй като в превод от персийски означава „повелител“ или „учител“. Друго почтително име, дадено пак от баща му, е Джеляледдин, което означава „великолепие на вярата“. В една от своите тетрадки Баха Валад нежно нарича сина си „моя Джеляледдин Мухаммад“. По-късно към Руми най-често се обръщали с Мевляна – „нашият повелител“ или „нашият учител“. Всъщност името Руми, с което го наричаме днес, се е използвало много рядко, докато е бил жив. Името произхожда от „Рум“ и отпраща към Византия – източната половина на Римската империя и днешна Турция, където Руми прекарва по-голямата част от живота си.
Както повечето деца по това време, Руми прекарал ранното си детство зад стените на харема – едно по-интимно и отделено пространство в традиционния мюсюлмански дом, където жените можели да се движат разбулени. Руми живял там не само с майка си, Мюмине Хатун, за която се знае много малко и на която по-късно приписват достоен произход от рода на пророка Мохамед, но и с останалите жени на баща си, с гледачката си Нособ, с която бил много близък, и с взискателната си баба по бащина линия, Мами, от чийто „зъл нрав... и постоянни крясъци и разправии“ Баха Валад често се оплаквал в дневниците си. Вследствие на сложната динамика на многоженството Руми имал родни и природени братя и сестри. По-големият му брат Аляед дин бил роден две години преди него. Руми имал и по-голяма, вече омъжена сестра, Фатиме, и поне един природен брат, Хюсеин. Руми бил най-малкият в семейството, когато се родил, баща му бил прехвърлил петдесетте.
Според дневниците на Баха Валад Руми се ражда на 30 септември 1207 година. По това време семейството живее във Вахш, на брега на едноименната река, в днешен Таджикистан. Река Вахш, която била едновременно воден източник и географски определител за този малко известен град, извира от Памир, наричан от персите Покрив на света. Подхранвана от ледниците, реката се спуска 800 километра на югоизток, за да се влее в по-мощните води на река Оксус , която играела ролята
на естествен разделител на Централна Азия. По нея минавала границата между Трансоксиана или Земята отвъд Оксус (днешен Таджикистан и Северен Афганистан) и Великия Хорасан, заемащ източните области на някогашната Персийска империя.
Вахш бил малък град с една джамия, забележителен единствено с каменния мост над дълбоката речна клисура. Днес долината продължава да отговаря на описанието на един мюсюлмански географ като „изключително плодородна, прочута с породистите си коне и товарни животни, с множество градове, разположени край безбройните й притоци, и с обилния урожай от царевичните ниви и овощни градини“. На меките зелени поляни край реката простирали сенки върби и черници, а през
пролетта цъфтели минзухари и перуники. Отвъд Вахш, към планините на север и изток, по посока към Китай, се проточвали търговски пътища. По тях се спускали керваните, които карали роби на пазара, но също и мускус – вещество, извлечено от жлезите на мускусния елен, което било ценна съставка в производството на парфюми. В поезията на Руми този аромат, „твоят сладък дъх“, както често го нарича, се превръща в синоним на духовно пробуждане.
През дългите пътувания, когато питали семейството на Руми откъде произхождат, те най-често казвали, че са от Балх, столичния център на областта, разположен на южния бряг на Оксус в днешен Афганистан, макар че Вахш бил само малко градче в подстъпите на столицата. Свързването на семейството с по-известния град улеснявало разпознаването му на картата и към името на Руми започнали да прикачват израза „ал Балхи“ или „от Балх“. Балх, познат сред арабите като Майка
на градовете, по това време бил една от четирите столици на Хорасан. В кръглия градски център, защитен с дебела стена с три порти, имало повече от две дузини джамии, а разкошният пазар бил отрупан с портокали, цветя и захарна тръстика.
Между 1204 и 1210 година семейството живяло във Вахш, но Баха Валад настоявал на връзката им с големия метрополис, тъй като навремето пра-прадядото на Руми водел петъчната молитва и изнасял официалната проповед в една от централните джамии на Балх.
 
Българката от Залцбург Лиляна Колечко, която е димпломиран валдорфски педагог обяснява същността на метода.

Мъдростта на звездите

Астрология и духовна биография. Големият интерес, с който години наред се посрещат лекциите на Лео де ла Хусей в много страни по света, го мотивира да напише тази книга. Целта на автора е да накара читателя да осъзнае по нов начин връзката на човека със звездния свят.
След като проследява историята на астрологията от древността до наши дни, обогатен с познанието на антропософската духовна наука, той посочва необичаен подход за набюдение и тълкуване на небесните явления. Според Рудолф Щайнер изследването на звездните констелации при раждането на един човек невинаги се прави с необходимото уважение и достойнство и би било много по-безкористно и много по-красиво да се прави хороскоп за позициите на планетите в момента на смъртта или „духовното раждане“.
Познанието, че между смъртта и следващото ново раждане човекът съществува в духовния свят на звездите, след като е дарил на Космоса плодовете на своя отминал живот, променя начина, по който гледаме нощното небе. Лео де ла Хусей илюстрира тезата си с духовните биографии на бележити личности през вековете. Изследването му ни доближава до ново разбиране на звездната мъдроост и любознателният читател ще намери на тези страници повод за размисъл и стимул да търси своята истина. Книгата е на издателство"Кибеа".
Лео де ла Хусей
Лео де ла Хусей (1928–2009) е роден в Холандия. Израства в Хага. Учи машиностроене и управление на бизнеса в Техническия университет в Делфт и след дипломирането си работи в британско-холандската корпорация „Юнилевър“.
В продължение на 30 години (1961–1991) сътрудничи на Холандския педагогически институт за организационно развитие.
Още от ранната си младост Лео де ла Хусей се занимава с астрология, като трябва да се отбележи, че срещата му с антропософията, запознаването с делото на австрийския езотерик д-р Рудолф Щайнер разкриват пред него нови възможности за възприемане на връзката между човека и звездите. Той е автор на книгите „Социалното изкуство и неговите извори“ (1983) и „Мъдростта на звездите“ (2007).
„Общувайте с другите, но останете себе си”, съветва белгийският психотерапевт Тома д’Ансамбур чрез своя бестселър, преведен на 26 езика! Българското издание е в превод на Красимир Петров.
„Не бъдете любезни, бъдете искрени” (286 стр., цена: 15 лв.) ни приканва да овладеем механизма на благотворното общуване, като се вгледаме в себе си и в другия и обърнем гръб на вредните навици. Днес все повече хора страдат от самота, неразбиране, загуба на ориентирите и на усещането за смисъл. Грижите за организацията и ефективността са винаги на първо място за сметка на качеството на отношенията ни. С помощта на примери, почерпени от живота и от практиката, авторът обяснява как нашата склонност да не обръщаме внимание на потребностите, предизвикали чувствата, които ни вълнуват, води до насилие над самите нас и оттам към насилие над другия. Насоченото навътре или навън насилие е израз на фрустрация, която не е намерила подходящите думи, за да изкаже себе си. Причината е ясна: ние изобщо не познаваме речника на нашия вътрешен живот. Никога не сме се учили да описваме какво точно чувстваме, нито какви са нашите  нужди.
Да дадеш израз на своята истина, съхранявайки уважението към другия и към себе си, в това се състои проектът на Тома д’Ансамбур. Уважаваният белгийски психотерапевт и специалист по човешки отношения преподава дисциплината „Ненасилствена комуникация” и изнася лекции в Европа, Квебек и Мароко. Съосновател е на асоциацията „Сърце” заедно с друг известен психоаналитик - Ги Корно. „Не бъдете любезни, бъдете искрени”  е преведена на десетки езици, като само от френското издание са продадени над 400 000 екземпляра.
Откъс от „Не бъдете любезни, бъдете искрени”
Бях любезен, възпитан, изпаднал в депресия и напълно демотивиран адвокат. Сега с въодушевление изнасям лекции, ръководя семинари и водя групови беседи. Бях ерген, който се ужасява при мисълта за всякакъв емоционален ангажимент и се опитва да прогони самотата с прекомерно много работа. Сега съм женен и доволен от живота баща. Бях в плен на добре прикрита, но постоянна и дълбока меланхолия, а сега съм изпълнен с жизнерадост и доверие в себе си. 
Как стана това?
Осъзнах, че не познавам собствените си нужди и постоянно оказвам насилие над себе си, като при това проявявам склонност да прехвърлям това насилие върху другите. Приех мисълта, че трябва да се вслушвам в своите нужди, да ги различавам, да ги подреждам по приоритет и да се грижа за себе си, вместо да се оплаквам, че никой не се грижи за мен. По този начин постепенно събрах всичката енергия, която преди влагах в оплаквания и недоволство, и я съсредоточих в служба на вътрешната промяна, на съзиданието и на установяването на плодотворни връзки. Осъзнах и приех също така, че и другият има свои нужди и че не аз съм непременно човекът, който би могъл да ги задоволи. 
За мен процесът на ненасилствена комуникация бе и продължава да бъде водещ фактор в предприетата от мен промяна и бих желал да посветя и да помогна на читателя в осъзнаването на неговите собствени връзки, като се започне от връзката със самия себе си. 
С тази книга искам да онагледя процеса, който Маршал Розенберг разработва с оглед трудовете на Карл Роджърс. Всеки запознат с разработките на Томас Гордън ще открие в нея също така познати понятия. Бих искал по този начин да дам израз на моята увереност, че ако всеки от нас проследи насилието, което често несъзнателно и неусетно упражнява върху себе си и върху другите – при това нерядко с най-добри намерения,  – и се опита да разбере как се поражда то, ще намери начин да го разкрие навреме и да го преодолее. Всеки би могъл да допринесе за изграждането на по-приемливи човешки връзки и да направи хората по-свободни и отговорни към самите себе си. 
Маршал Розенберг нарича установения от него процес ненасилствена комуникация (ННК). Аз говоря за съзнателна и ненасилствена комуникация. В действителност насилието е резултат от липсата на осъзнаване от наша страна. Ако вътре в себе си се отнасяхме по-съзнателно към собствените ни преживявания, лесно бихме намерили начин да дадем израз на силата си, без взаимна агресия. Според мен налице е насилие всеки път, когато използваме силата си не за съзидание, за насърчение и закрила, а за принуда, независимо дали тя е отправена към самите нас, или към другите. Тази сила може да бъде афективна, психологическа, морална, йерархична, институционална. Така изтънченото насилие, насилието в кадифени ръкавици и особено афективното насилие е далеч по-разпространено от насилието, изразено чрез удари, престъпления и обиди, поради което често не се схваща като такова и затова е много по-опасно. 
Подобно насилие не са схваща като такова, защото се промъква в думите, които съвсем невинно използваме всеки ден. То се съдържа в обичайния ни речник. Във всеки случай ние изразяваме нашата мисъл, тоест съзнанието си с помощта на думите. Ето защо разполагаме с избора да споделим мисълта и съзнанието си чрез думи, които разделят, противопоставят, разединяват, сравняват, категоризират или осъждат, или чрез думи, които обединяват, предлагат, помиряват и насърчават. Така, като обработваме нашето съзнание и език, ние можем да ги пречистим от онова, което пречи на общуването и поражда всекидневното насилие. 
Принципите на ненасилствената комуникация не са нови. От векове те са част от мъдростта на света, онази мъдрост, която толкова рядко прилагаме на практика, без съмнение защото тя често изглежда твърде непрактична. Новото, онова, чиято практичност подлагам на проверка всеки ден, е процесът, предложен от Маршал Розенберг. 
От една страна, става въпрос за присъствието в езика на двете известни понятия – общуване и ненасилие. Тези две понятия и ценностите, които носят със себе си, макар и привлекателни, често ни карат да се чувстваме безпомощни: възможно ли е винаги да се общува без насилие? Как бихме могли във връзките с другите да направим конкретни, осезаеми и ефикасни онези ценности, които всеки споделя в мислите си: уважението, свободата, взаимната доброжелателност, отговорността? 
От друга страна, това е присъствието в нашето съзнание на елементите и целите на общуването. Чрез съставения от четири етапа процес ние трябва да осъзнаем, че всеки път реагираме на нещо или на някаква ситуация (първи етап – Наблюдение), че това наблюдение неизменно буди у нас някакво чувство (втори етап), това чувство съответства на определена нужда (трети етап), която ни кара да предявим искане (четвърти етап). Този метод се основава на заключението, че ние се чувстваме по-добре, когато ясно виждаме на какво реагираме, когато вярно схващаме нашите чувства и нашите нужди и когато успеем да формулираме приемливи искания и се чувстваме достатъчно подготвени да приемем реакцията на другия, каквато и да е тя. Методът се основава също така на факта, че ние се чувстваме по-добре, когато ясно виждаме какви са основанията или реакциите на другия, когато разбираме чувствата и нуждите му и чуем от него приемливо искане, което ни предоставя свободата да не се съгласим и да подирим заедно с него задоволително решение за нуждите на двете страни, а не на едната за сметка на другата или обратно. По този начин ненасилствената комуникация е не само метод на общуване, а същинско изкуство да се живее, основано на самоуважение, на уважение към другия и въобще към околните. 
В ерата на информатиката все повече хора общуват все по-бързо и все по-зле! Все повече хора страдат от самота, неразбиране, загуба на ориентирите и на смисъла. Грижите за организацията и ефективността са винаги на първо място за сметка на грижата за качеството на отношенията ни. Крайно време е да подирим друг вид отношения. 
Мнозина от нас се чувстват изтощени от неспособността ни да се изразяваме, а също да бъдем изслушани и разбрани. Макар да разполагаме със съвременни средства, които ни помагат да обменяме огромно количество информация, продължаваме да страдаме от невъзможността да се изразяваме и да се изслушваме истински. И от тази невъзможност се раждат всевъзможни страхове, предизвикващи отколешните рефлекси на затваряне в себе си под формата на интегризъм, национализъм, расизъм… Дали вълнуващите постижения на технологиите, особено на глобалните средства за комуникация, и в новия контекст на смесване на етноси, раси, религии, моди, политически и икономически модели, резултат от тези постижения, не рискуваме постепенно да изгубим онази съкровеност, искреност на общуването, която може да бъде постигната единствено чрез срещата, реалната среща на едно човешко същество с друго, без лицемерие, без маска, без паразитните ни страхове, навици, клишета, без бремето на старите предразсъдъци и рефлекси, която да ни избави от изолацията на телефонните слушалки, екраните и виртуалните изображения? 
Пред нас се намира цял един нов, слабо проучен до днес континент, който бихме могли да завоюваме, но който до днес предизвиква опасения у мнозина, и това е искрената връзка между свободни и отговорни личности. 
Страхът ни да го завоюваме е резултат от притеснението, че в подобна връзка бихме могли да загубим себе си. В действителност ние сме свикнали да се откъсваме от себе си, за да можем да бъдем с другия. 
Аз предлагам нов път, по който бихме могли да постигнем истински отношения между свободни и отговорни личности, път, който ще очертая чрез двоен въпрос. И според мен този въпрос изразява основната трудност за мнозина от нас да бъдат себе си: Как да бъда себе си, без да престана да бъда с другия, как да бъда с другия, без да престана да бъда себе си?
Докато пишех тази книга, редовно ме спохождаше една тревога. Зная, че човек може да научи от книгите много неща и да стане по-образован. Ала зная също така, че възприетото от ума само по себе си не е достатъчно, за да промени сърцето. Промяната на сърцето настъпва чрез емоционалното възприемане, тоест чрез опита и практиката във времето. Впрочем пример за това е именно тази книга: тя е основана изключително върху опита и практиката. 
След първото ми запознаване с ненасилствената комуникация аз непрекъснато съм се старал да закрепя това познанство чрез практиката, тъй като нямах доверие на сведенията, почерпени от книгите, които често ни карат да изпадаме в заблуждение, че всичко ни е ясно (това може би е така на умствено равнище), докато в действителност ние все още нищо не сме възприели. Именно тази илюзия ни пречи да се променим трайно и истински. 
Това обяснява защо не предлагам допълнителна справочна литература с изключение на книгата на Маршал Розенберг, макар да знам и да съм доволен от факта, че много от понятията, които използвам, са изследвани от други автори. 
Така, докато полагам върху хартията чрез думи и неизбежно застинали понятия онова, което се изучава на живо в работните групи или семинарите чрез игрите с размяна на ролите, взаимното сближаване, вслушването в емоциите на другия, обратите, мълчанията и отгласите в групата, аз поемам риска този процес да се стори на мнозина интересен, но утопичен. Поемам този риск, защото става въпрос за процес, а не за някакъв трик, тоест това е нагласа за приложение така, както се прилага владеенето на чужд език. На всеки е известно, че след един прочит на Самоучителя по английски не е възможно да се спечели конкурс по красноречие в Оксфорд или дори да се проведе обикновен салонен разговор! Нещата се случват постепенно, стъпка по стъпка. А освен това нима в думата утопия не се съдържа стремеж към проникване на ново място? Тази книга е предназначена именно за онези, които са на път към ново място, мястото, където се осъществява истинската среща между хората. Благодарение на моята работа всеки ден се срещам с хора в най-различни среди: предприятия, обществени и образователни институции, семейства от всички обществени слоеве, болници; срещам се с младежи в затруднено положение и с ръководни кадри. И всеки ден се убеждавам, че такова място съществува, стига ние да пожелаем това.
 
Страница 5 от 87
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…