All for Joomla All for Webmasters

Последни статии

  • Новини
  • Интервюта
  • Алтернативни терапии
  • Ветеринарна медицина
  • Био
  • Рехабилитация и СПА
  • Съветник
Октомври 18, 2017
0
14-ото издание на VEF започва на 6-и ноември 2017 г. в австрийската столица. За 14-и пореден път Виенският икономически форум(VEF) събира
Март 11, 2017
0
Поредното 14-о представяне на книгата на очната лекарка е на 14.3. в VIVA ART Gallery във Виена от 18 ч. и е в подкрепа на кампанията "Локомат
Близначета панди, родени и отгледани във Виенския зоопарк, отпразнуваха първия си рожден ден - едното похапваше снаксове пред множество свои
Май 04, 2017
0
Новината е в рубриката" На гости у съседите". Мащабният и атрактивен проект се очаква да бъде готов до 2021 г. В Италия ще се открие нов
Интервю с  арх. Петър Тодоров от „Skyline Architekten” -Виена. Визитка: Петър Тодоров е архитект, който работи и живее от 27
Октомври 17, 2017
0
Езотеричен прочит на континента и неговата мисия представя Март Атанасов.  Начинът на образуване и значението на формата на Стария континент
Това е първата история на Унгария, публикувана след преломната 1989 година. Университетският преподавател Ласло Контлер възприема аналитичния подход, за да развенчае стереотипните представи за централноевропейската страна и нейния народ.
Изследването му обхваща цяло хилядолетие - от основаването на държавата около 1000 г., през златни столетия и упадък, борби за независимост, години на монархическо и на републиканско управление, тоталитаризъм и въстание срещу еднопартийната диктатура, до заслуженото завръщане в лоното на демократичния свят.
Обществената йерархия, институциите и социалните групи през различните периоди, политическите и религиозните идеи, материалната и духовната култура, състоянието на икономиката - всички теми, които очертават извървения дълъг път, са разгледани в тяхната последователност и взаимовръзка.
По думите на Контлер, произведението му е предназначено за не-унгарските читатели, което представлява залог за обективност и отсъствие на ненужни пристрастия.
Д-р Ласло Контлер e шеф на катедрата по история в Централноевропейския университет в Будапеща. Роден на 13 юли 1959г. в унгарската столица. Женен с две деца, живее в Будапеща. Роден три години след неуспешната унгарска революция от 1956г срещу Съветското влияние, Контлер се формира при "меката" тирания и времето на развития социализъм. Той представлява първото поколение учени от бившата комунистическа Европа, които отхвърлят правилата и правят независими анализи - непозволен лукс за техните професори от близкото минало.

Откъде започнахме ние

Книгата „Откъде започнахме ние“ включва трш новооткрити ръкописи от Иван Хаджийски, считан за един от основоположниците на българската социология.
Съставител е журналистът Тони Николов. Томчето, подготвено от издателство”Рива” се посвещава  на 110-ата годишнина от рождението на Иван Хаджийски.
Около изчезналите ръкописи на Иван Хаджийски се носят легенди. От шедьовъра на българската социологическа мисъл липсва трети том. Хаджийски отива на фронта, като до последно е работил, поверил е ръкописа на ген. Кирил Станчев, който той дава на вдовицата му. Тя го оставя в изд. "Хемус". През 1947 година, когато отварят касата, ръкописът го няма. Йордан Василев твърди, че някой злонамерено е искал да го унищожи, друг твърди, че някой е искал да го спаси, трети твърдят, че дори е изнесен в Израел. Според Тони Николов, поне два от тези три новооткрити текста вероятно са влизали в третия том.
Голямата загадка е къде са били през всички тези години. Антикварят, при когото Николов е намерил ръкописите, си спомня, че е прибрал от битака преди години един голям архив на детския поет проф. Георги Веселинов. Дъщерята на Хаджийски Мария дълги години е издирвала отчаяно всеки един лист. Но тя е оставила документ, че помни като дете хората, които са работили с архива и един от тях е Георги Веселинов...

История на Прага

 
Златна Прага, Прага на стоте кули, магически град - много са определенията на чешката столица и всички те издават неустоимия й чар. В нейната богата и бурна история владетелите се сменят - династията Пшемисъл, Карл IV, Ягелоните, Хабсбургите...
Светската и религиозната власт оставят своя характерен отпечатък. За да се стигне до независимостта през 1918 г., периода между двете световни войни, когато градът се утвърждава като икономическо, финансово и културно средище, Пражкото въстание, после идват годините на тоталитаризма и накрая връщането в цивилизования демократичен свят.
Нито един важен момент не е подминал университетският преподавател по история на Централна Европа Бернар Мишел в книгата си "История на Прага" (издателство"Рива"). Много чешка и същевременно космополитна, Прага пленява с пластовете на миналото, които е съхранила, с готическата и бароковата архитектура, с Храдчани и катедралата "Свети Вит", с Карловия университет и Карловия мост, с кафенетата, пазещи спомена за именитите си посетители, и събужда непреодолимо желание да се връщаш отново и отново, за да се потапяш в неповторимата й атмосфера.
Проф. Бернар Мишел(1935-2004г.) е френски историк, бил е почетен професор в Университета Париж, където основава и ръководи Иниститута за проучвания по съвременна история на Централна Европа. Носител е и на почетното звание Доктор хонорис кауза на Пражкия университет.
 
 
 
 
 

Психосинтеза

От научна гледна точка психосинтезът се развива като психология, която включва не само осъзнаваното от личността, но и аспектите на несъзнаваното, като стига както до дълбочина (долно несъзнавано), така и до височина (свръхсъзнанието и духовния Аз). 
Психосинтезът е движение на мисълта и практиката, което се прилага от различни научни институти, фондации и др. както в Европа, така и в САЩ и Индия. 
Настоящата книга на Роберто Асаджоли не си поставя за цел да разглежда всичките широки полета на психосинтеза. Тя не е техническа и е предназначена не само за лекари или психолози, но и за всички онези, които се интересуват от въпросите на психологията и възпитанието в хуманистичния смисъл на думата.
В предложената книга (издателство”Изток-Запад”) се разглеждат подробно (ориентирани практически към духовното) основните жизнени или екзистенциални процеси, които касаят човешкото същество: какво е или кой е човекът; съзнавано и несъзнавано; психология на жената; сексуалност и любов; психически конфликти; агресия; латентен потенциал на човешката душа и възраждането му. 
Изложението е разговорно, понякога полемично, но не дидактическо или индоктриниращо. Някои от споменатите теми, а и незасегнатите тук, са развити по-детайлно на други места, затова приканваме желаещите да задълбочат познанията си, като се обърнат към останалите текстове на Роберто Асаджоли.
Роберто Асаджоли  трудовете на известния италиански лекар и философ се говори за различни нервни заболявания като неизбежен спътник, съпровождащ  процеса на духовно израстване. Предлагат се профилактични мерки и методи на лечение основно от психотерапевтичен характер. Статията представлява интерес за всички, чийто стремеж кьм духовните проблеми прераства в практическа работа по самоусьвьршенстване.
Роберто Асаджиоли (1888-1974) е широко известен в Европа като лекар-философ, създател на техника за реконструкция на личността, която се нарича „психосинтеза”. Изходно начало за Асаджиоли е стремежът му да проникне в духовния центьр на човека, в областта, която религиозните и източни философски доктрини обозначават като висшето Аз на човешката индивидуалност, като сврьхсьзнание. Незачитането на сврьхсьзнателните и духовни аспекти, които психологията е оставяла преди на философията и религията, сьздаде болезнен разрив, а често и конфликт между различните подходи кьм човешката природа.
Зигмунд Фройд се опита да преодолее този разрив, но неговите лечебни и философски концепции свеждаха човешката природа до подсьзнанието, до сексуалните комплекси. Юнг, Фром и Асаджоли, опирайки се на ведическата традиция, успяха да обогатят европейската наука за човека чрез по-плодотворни подходи.
Своите идеи за психосинтеза Роберто Асаджоли е взаимствал не само от Ведите. В 1940 година, арестуван от фашистката власт в Италия, той е бил около месец в единична килия и впоследствие е разказвал на приятелите си, че това бил интересен и ценен опит, който му дал възможност да проведе ред специални психодуховни упражнения. Асаджоли също толкова ефективно използвал принудителното си затворничество през 1943 година, когато се крил от режима на Мусолини в отдалечени планински гори.
Асаджоли е лекар, специалността му е лечение на нервни заболявания, вьзникващи в резултат на духовното израстване на хората.
 

Възход и падение на Третия райх

През май 1945 г. от различни замъци и мини в планините Харц Първа американска армия залавя 485 тона документи (точно преди да бъдат изгорени по нареждане от Берлин). Те съдържат по-голямата част от секретните архиви на германското правителство и всички негови разклонения, включително Министерството на външните работи, армията и флота, Националсоциалистическата партия и тайната полиция на Хайнрих Химлер. Никога преди подобно необятно съкровище не е попадало в ръцете на съвременните историци. 
Десет години след това, през 1955 г., по инициатива на Американското историческо дружество документите са отворени и малка група учени с помощен персонал и материално оборудване се заема да ги сортира и преснима, преди да бъдат върнати на Германия. 
Американският журналист Уилям Л. Шайрър, който като международен кореспондент в Германия става пряк свидетел на създаването на Райха, е един от тези учени.
Резултат на неговата работа е и това монументално изследване, което получава широко признание като изчерпателен летопис на една от най-ужасяващите глави в историята на човечеството. 
Повече от 50 години след първото издание „Възход и падение на Третия райх“ (издателство”Изток-Запад”) е световен бестселър с милиони продадени екземпляри (само изданията в САЩ са 101).
Книгата се смята за една от най-важните документални книги на XX век.  Авторът е удостоен с Националната награда за нехудожествена литература на САЩ.
 
Откъс от книгата „Възход и падение на Третия райх”
Макар че съм живял и работил в Третия райх през първата половина от неговия кратък живот и съм бил пряк свидетел как Адолф Хитлер консолидира властта си като диктатор на своя велик, но трудноразбираем народ и го повежда на война и завоевание, този личен опит не би ме подтикнал да се заема с написването на настоящата книга, ако към края на Втората световна война не се беше случило едно уникално историческо събитие.
Става дума за залавянето на по-голямата част от секретните архиви
на германското правителство и всички негови разклонения, включително Министерството на външните работи, армията и флота, Националсоциалистическата партия и тайната полиция на Хайнрих Химлер. Никога преди, убеден съм, подобно необятно съкровище не е попадало в ръцете на съвременните историци. До този момент, дори когато някоя велика държава е била побеждавана във война, а правителството – свалено с революция, както в Германия и Русия през 1918 г., архивите ѝ са продължавали да се пазят в нея и в крайна сметка са били публикувани само онези документи, които са обслужвали интересите на установения впоследствие режим на управление.
Внезапното рухване на Третия райх през пролетта на 1945 г. довежда до предаването не само на огромен обем тайни книжа, но и на друг безценен материал от рода на частни дневници, речи с особено секретен характер, доклади от конференции и писма, както и стенограми на телефонни разговори между нацистките лидери, прихванати от специално ведомство, създадено от Херман Гьоринг в Министерството на военновъздушните сили.
Генерал Франц Халдер например си е водил обширен дневник, стенографиран по системата на Габелсбергер, който е бил попълван не само ежедневно, но и ежечасно. Той е уникален източник на сбито предадена информация за периода между 14 август 1939 г. и 24 септември 1942 г., когато Халдер е началник на Генералния щаб на сухопътните сили и поддържа всекидневен контакт с Хитлер и другите лидери на нацистка Германия. От германските дневници неговият е този, който разкрива най-много информация, но има и други ценни, включително този на д-р Йозеф Гьобелс, министър на пропагандата и близък партиен съратник на Хитлер, както и на генерал Алфред Йодл, началник на оперативния отдел на върховното командване на въоръжените сили (OКВ). Съществуват и дневници на самото Върховно командване – на сухопътните войски и на флота. Всъщност общо шейсетте хиляди архивни дела на Германския флот, пленени в замъка Тамбах близо до Кобург, съдържат практически всички сигнали, корабни журнали, дневници, меморандуми и друга документация на германския флот от датата на откриването им – април 1945 г., назад до 1868 г., когато е бил създаден съвременният флот на Германия.
Всичките 485 тона документи на германското външно министерство,
пленени от Първа американска армия в различни замъци и мини в планините Харц малко преди да бъдат изгорени по нареждане от Берлин, обхващат не само периода на Третия райх, но стигат назад във времето от Ваймарската република до възникването на Втория райх, чието начало е положено от Бисмарк. В продължение на много години след войната тонове нацистки документи лежаха запечатани в едно голямо хранилище на американската армия в Александрия, Вирджиния, без нашето правителство да прояви интерес поне да отвори папките, за да види какви сведения с историческа стойност
могат да се намерят там. Най-сетне през 1955 г., десет години след тяхното залавяне, благодарение на инициативата на Американското историческо дружество и щедростта на две частни фондации, документите от Александрия бяха отворени и една отчайващо малка група учени с несъответстващи на задачата помощен персонал и материално оборудване се зае да ги сортира и преснима, преди правителството да ги върне в Германия, както бързаше да направи. Оказа се, че става дума за богат фонд. Тук спадат документи като частичния стенографски запис на трийсет и една „Конференции на Фюрера“ за всекидневната военна обстановка, разглеждана и дискутирана в щабквартирата на Хитлер, и по-пълния текст на разговорите, водени на маса между нацисткия лидер и неговите стари партийни другари и секретарите му по време на войната; първият от тези документи е бил измъкнат от обгорелите останки на част от книжата на Хитлер в Берхтесгаден от офицер от разузнаването от 101-а въздушно-десантна дивизия на САЩ, докато вторият е намерен сред книжата на Мартин Борман.
Стотици хиляди пленени нацистки документи бяха събрани набързо в
Нюрнберг като доказателства в съдебния процес срещу най-големите нацистки военни престъпници. Докато отразявах първата част на този процес, събрах купища циклостилни копия, а по-късно и 42-а тома свидетелства и документи, допълнени от десет тома важни книжа в превод на английски. Ценен беше и текстът на другите документи към дванайсетте последвали съдебни процеса в Нюрнберг, публикувани в поредица от 15 тома, макар и в тях да не бяха включени много от писмените доказателства и свидетелства.
Най-сетне, в добавка към това безпрецедентно изобилие от документи, налице са и записите от подробните разпити на офицери от германската армия, партийни функционери и държавни служители, както и показанията им под клетва, дадени на различни следвоенни процеси; те осигуряват такъв тип материал, до който според мен никой не е имал достъп от подобен източник след други водени в миналото войни.
Не съм чел, разбира се, цялата тази смайваща по обем документация – това далеч би надхвърлило възможностите на един-единствен човек. Успях обаче да се ориентирам в голяма част от нея, макар и спъван, подобно на всички труженици в тези плодоносни лозя, от липсата на какъвто и да е годен показалец.
Твърде е забележително е колко малко знаят всъщност онези журналисти и дипломати, които са били на работа в Германия през времето на нацизма, за разигралите се събития зад фасадата на Третия райх. Самата природа на тоталитарната държава под диктаторско управление е такава, че тя действа при строга секретност и умее да пази тайните си от любопитните погледи на външни свидетели. Не беше особено трудно човек да засвидетелства и опише
явните, вълнуващи и често възмутителни събития в Третия райх: издигането на Хитлер на власт, пожара на Райхстага, Нощта на дългите ножове, аншлусът на Австрия, съглашенството на Чембърлейн в Мюнхен, окупирането на Чехословакия, нападенията срещу Полша, скандинавските страни, Запада, Балканите и Русия, ужасите на нацистката окупация и концентрационните лагери, изтребването на евреите. При това обаче тайното вземане на съдбоносни решения, интригите, коварствата, мотивите и изкривеното мислене, довели до тях, ролите, изпълнявани задкулисно от главните действащи лица, степента на упражнявания от тях терор и методите за неговото организиране – всичко това, както и още много неща, оставаха скрити от нас, докато не се появиха тайните германски документи.
Някои може да са на мнение, че още е твърде рано да се пише история на Третия райх, че подобна задача трябва да бъде оставена на по-късно поколение писатели, на които времето ще даде нужната перспектива. Установих, че този възглед преобладава особено във Франция, когато отидох там за някои проучвания. Казаха ми, че авторите на исторически съчинения не трябва да се заемат с нищо по-съвременно от ерата на Наполеон.
Този възглед има солидни основания. Повечето историци са изчаквали
петдесет, сто или повече години, преди да се опитат да съставят разказ за дадена страна, империя или епоха. Но нима основната причина не е тази, че им е било нужно време да издирят свързаните с темата документи и да се снабдят с необходимия им автентичен материал? И макар и времето да създава перспектива, не се ли губи нещо – защото в такъв случай авторите неизбежно са лишени от лични впечатления за живота и атмосферата през този период и за историческите фигури, които описват?
В случая с Третия райх – и този случай е уникален – почти всички документални материали станаха достъпни след негово падане, при това обогатени от свидетелствата на всички оцелели негови ръководители, военни и цивилни, в някои случаи преди да бъдат екзекутирани. След като толкова скоро получих достъп до подобни несравними източници, и с моите спомени,все още свежи в паметта и костите ми, за живота в нацистка Германия и външността и поведението на нейните управници, най-вече Адолф Хитлер, взех
решение на всяка цена да се опитам да пресъздам историята на възхода и падението на Третия райх.
Преживях цялата война – отбелязва Тукидид в своята „История на Пелопонеската война“, един от най-великите исторически трудове, писани някога, – като бях на възраст да проумея събитията и да им посветя вниманието си, за да разбера точната истина за тях.
Установих, че е изключително трудно и невинаги възможно да науча точната истина за хитлеристка Германия. Лавината от документални материали помагаше на човек да напредне повече по пътя към истината, отколкото би изглеждало възможно двайсет години по-рано, но самата им необятност често предизвикваше объркване. А всички писмени документи и свидетелства, създадени от хора, неминуемо съдържат озадачаващи противоречия.
Без съмнение и собствените ми предразсъдъци, неизбежен плод на моя опит и характер, се прокрадват на страниците на тази книга от време на време.
Отвращавам се от тоталитарните диктатури по принцип и се изпълвах с все по-голяма ненавист към тази конкретно, колкото по-дълго живеех в нея и наблюдавах грозното ѝ насилие върху човешкия дух. Въпреки това в тази книга съм се опитал да бъда безкомпромисно обективен, като оставя фактите да говорят сами за себе си и отбелязвам източника за всеки от тях. Нищо от описаните инциденти и сцени или приведените цитати не е плод на въображението; всички се основават на документи, свидетелства на очевидци или мои собствени наблюдения. В онези пет-шест случая, където се съдържат известни спекулации, защото липсват факти, това е изрично упоменато.
Моите тълкувания, не се съмнявам, ще бъдат оспорвани от мнозина.
Това е неизбежно, тъй като няма човек, който да е безпогрешен в преценките си. Мненията, които си позволявам да изкажа тук, за да придам яснота и задълбоченост на този разказ, са просто най-доброто, до което бих могъл да стигна на базата на доказателствата и личния ми опит и познания.
Адолф Хитлер е вероятно последният от големите завоеватели авантюристи в традицията на Александър Македонски, Цезар и Наполеон, а Третият райх е последната от империите, създадени по пътя, който по-рано са следвали Франция, Рим и Македония. Върху този етап от историята поне е спусната завеса вследствие на неочакваното изобретяване на водородната бомба, балистичните снаряди и ракетите, които могат да бъдат насочвани към Луната.
В нашата епоха на ужасяващи, смъртоносни военни играчки, която настъпи толкова бързо на мястото на старата, първата мащабна военна агресия, ако се стигне до такава, ще бъде предизвикана от незначителни безумци със самоубийствени заложби чрез натискане на един бутон. Такава война няма да продължи дълго, а след нея няма да последва друга. Няма да има завоеватели и завоевания, а само обгорели кости на мъртъвци върху необитаема планета.

Големият преход

Ние умираме… и продължаваме да живеем
Изконният страх на човека от смъртта кара съвременните хора да изтласкват темата за Големия преход, да предпочитат да не мислят за нея. Авторът Рюдигер Далке ( издадена на български език от ИК”Кибеа”) прави стъпка към помирението между живота и смъртта.
Той пише за смъртта и за голямото пътуване на душата въз основа на задълбочени изследвания и опита, натрупан при дългогодишната му работа в областта на реинкарнационната терапия. Както можем да превърнем всеки житейски преход в шанс, възможно е същото и при последния, най-драматиячен преход.
Смъртта принадлежи към живота и е една от неговите тайни. Може би никому не е дадено да разбули докрай тази тайна, но авторът ни съветва да се изправим съзнателно пред нея с убеждението, че всеки продължава да живее като индивид и след смъртта, която отваря врати към ново измерение.
Рюдигер Далке, доктор на медицинските науки, работи повече от 30 години като лекар и психотерапевт, води семинари и е автор на много нашумели книги. С „Болестта като път“ (издадена на български език от ИК „Кибеа“), „Болестта като символ“, „Агресията като шанс“, „Депресията – пътища от тъмната нощ на душата“ той поставя основите на цялостна психосоматика, която достига духовни измерения. Книгите му „Законите на съдбата – игровите правила за живота“ и „Принципът на сенките“ дават философска и практическа аргументация за неговите идеи. Други негови книги разглеждат основни теми на здравето и пълноценния живот. Сред тях са „Сънят – по-добрата половина на живота“, „Удоволствието от храненето“, „Трите най-добри неща – движение, хранене, разтоварване“.
В лекциите и семинарите си той въвежда в света на душевните образи и насочва към житейски стратегии, чиято цел е отговорността към себе си и духовното развитие.
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…