All for Joomla All for Webmasters
Раждане във Виена

Изповедта е на Юлия Пъшкина, майка на близнаци.

С наближаването на първия рожден ден на нашите малки момчета – Кристиан и Теодор, все повече се връщам към момента на тяхното раждане. През всичките тези месеци, докато те растяха, много приятели и познати в България ме питаха: Какво е да родиш в чужбина? Защо реши да родиш в Австрия? Колко струва? Трудно ли организира всичко? Заслужаваше ли си? 

Отговорът на всички тези въпроси, може да бъде изразен само с две думи: ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ИЗБОР. 

ИЗБОР – свободен, информиран и НЕфинансово зависим. Тъжно е, когато едно раждане се превръща в „банкова сметка”, дори и за присъствието на таткото е нужно да платиш. Много жени в България са лишени от право на избор, само защото не притежават „банковата сметка”, за да платят нещо, което е изконно тяхно право. Лишени от избор, само защото „информирания избор” е лист хартия. Понякога трудноразбираем. Плашещ. Но, принудително подписваш, за да можеш да родиш носената в теб рожба. 
ИЗБОР – за мястото и начина на раждане. Начин на раждане – не просто дали да бъде естествено или секцио, дали да е в болница или у дома (да, в Австрия раждането у дома е законно и имаш право на избор), а също дали да родиш права, седнала, клекнала; във вода или на легло; крещейки или пеейки. Истински ме изненада, когато преди раждането присъствах на обучение за бъдещи родители и ме вкараха в една родилна стая (това не е родилна зала за масово раждане с две или три „магарета”). Това е стая, оборудвана с легло, стол, гумена топка, пълна вана с вода, над постлан килим висяха въжета от тавана. 
Можех ,докато тече родилния процес да бъда заедно със съпруга си или избран от мен придружител. Мой избор. 
Можех, да викам, пея, танцувам. Мой избор. 
Можех, да родя в леглото или ваната. Мой избор. 
Можех, да родя за час или цял ден. Естествен процес. Обгрижвана от лекар, акушер и медицинска сестра. 
Можех, да поканя и т.нар тук Hebamme  (това може да е личната ти дула или акушерка или гинеколога, които са те наблюдавали през цялата ти бременност). Мой избор. Безплатен.  
Няма да забравя следната случка, докато лежах и кърмех моите момчета, вече в болничната стая. Настаниха на съседното легло родилка, която лежи в болничната стая, преди да започнат същинските контракции и да я преместят в родилната стая. При нея идваше лекарка, която я успокояваше – „ Дишай и пей, дишай и танцувай.” Заедно с родилката пееха. Беше много забавно. И всичко това, всяка една уважаваща болница, го предоставя. 
Надали са нужни много средства, за да осигуриш спокойствието и отношението, да оборудваш една стая и да назначиш правилните хора. Въпрос на избор, разбиране и манталитет. А на следващо място, на изградена система.
ИЗБОР, който ми даде спокойствието и увереността, че всичко ще бъде наред с мен и двете дългоочаквани рожби, много преди самото раждане.  След като дойдохме със съпруга ми в Австрия, аз осъзнах, че по време на бременността бях обгрижвана от три различни места: личния ми гинеколог, лекарите в избраната от мен болница за раждането (всяка седмица бях при тях на преглед до самото раждане) и Hebamme. Само ще вметна – признаха осигуровките, които плащах всеки месец в България и осигуровките на мъжа ми, които плащаше като работещ в Австрия. Всички те непрекъснато ме информираха: за здравословното състояние на бебетата и мен самата, за това какви са рисковете при едно или друго раждане (аз, бях бременна с еднояйчни близнаци и бях обременена с други лични заболявания), как би протекло раждането и какво се случва след появата на бебетата. 
Предварително знаех, че ще имам онзи толкова важен първи контакт. За съжаление, поради неблагоприятната ситуация с мен, първи контакт направи таткото. Няма да забравя усмивката му, след като излязох от упойката. Беше щастлив и благословен, че е държал върху гърдите си нашите синове. Сълзи, течаха от благодарност. И до ден-днешен разказва, как се успокоили от дишането му.
 Няма да забравя и моето лично усещане. Излизах от упойката, а от двете страни, под мишниците ми лежаха, спящи и спокойни, две мъничета. Дали си заслужаваше? Да! Всичко. Въпреки трудностите.
Не ме разбирайте погрешно. Да и в България има, тук-там болница, в която единствените викове, които можете да чуете са на родилката. Можете да родите във вана. Може да присъства съпругът ви, дори да раждате секцио. Има прекрасни екипи от лекари, акушери и сестри. Вече има и дули. Единственото е, че е нужно да имате „банковата сметка”. А ако я нямате? Въпрос на късмет. Аз лично исках да не завися от късмета, а от личното си право на избор. 
Не ме разбирайте погрешно. Трудно написах тази статия, именно защото, не искам да прозвучи като упрек – към лекарите, болниците, системата в България. Аз, направих своя избор. В деня, в който д-р Стаменов и неговия екип ми казаха, че съм бременна с еднояйчни близнаци, аз знаех че ще родя в чужбина. Не защото, им нямах доверие. Не защото се съмнявах в качеството на предлаганите услуги в болница „Надежда”. Не защото, не получих нужното обгрижване и внимание в първите три месеца от бременността ми. Напротив. Благодарна съм им. Благодарна съм, лично на д-р Стаменов, който преди много години погледна на мен не като на „касичка”, а като на жена с голяма мечта. Вдъхна ми надежда и вяра, че един ден ще стана майка – без значение от начина. Той бе единствения лекар, който ме отпрати у дома, за да се успокоя и да укрепна – физически и психически, след множество операции. И едва тогава да мисля за дете. 
Благодарна съм, че въпреки трудностите, родих момчетата във Виена. Благодарна съм на смелостта си да дойда в непозната страна и неговореща немски, за да направя своя информиран, свободен и нефинансово зависим избор за раждането на Кристиан и Теодор. Благодарна съм на целия лекарски екип във виенската болница, че направиха всичко възможно и тримата да сме живи и здрави и не бях поставена пред дилемата или...или...Търсеха до последно начин и ме изчакаха, но накрая направиха нужното, за да можем всички да се радваме на първата ни годишнина, ЗАЕДНО. 
Честит първи рожден ден, мили мои малки, силни и любопитни момчета. Обичам ви от все сърце! 
Написах тази статия, защото вярвам, че всички онези жени родили в чужбина, ще спомогнат да се промени системата, манталитета, отношението в България. Вярвам в това. Познавам много жени, които вече са започнали и го правят всеки ден. Аз лично също искам и ще направя по силите си, раждането в България да стане личен свободен и информиран избор на майката.
Пожелавам си, един ден всяка една майка да плаче от радост, при първата прегръдка и първото засукване на своята рожба, веднага след като е поело първия си въздух и много преди да бъде прекъсната пъпната връв.
Пожелавам си татковците да бъдат обучавани какво да правят по време на раждането, стискащи ръката или масажиращи жената, даваща живот. Пожелавам си, акушерките – дори и изморени, да пеят заедно с родилката под съпровода на родилните викове.
Нека бъде!


Прочетено 8788 пъти Последна промяна от Сряда, 25 Октомври 2017 05:59
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…