All for Joomla All for Webmasters
Европа
Езотеричен прочит на континента и неговата мисия представя Март Атанасов.
 Начинът на образуване и значението на формата на Стария континент
“Под прага на съзнанието действително съществуват много неща и Духовете на формата ненапразно са придали на природата определени форми. Възможно е значението на тези форми да бъде схванато. Те са израз на едно вътрешно Същество”, казва австрийският учен д-р Рудолф Щайнер
Европа първоначално възниква в хоризонтална и успоредна на екватора посока на Изток от Атлантида и засяга области, които в най-ниска степен са засегнати от процесите на изхвърлянето на Луната.
Това на първо място е централно-азиатският район с хималайско-памирският планински масив, който също както Европа е хоризонтален. Неговото положение в Източното полукълбо е противоположно и симетрично на това на Северна Америка в Западното. Преобладаващо въздействие върху него оказват земните гравитационни сили, чиято най-забележима външна изява са хоризонталните Хималаи с най-високия връх на планетата – Джомолунгма (8 848 м.) В превод от тибетски последното име означава „Богинята Майка на света”. Както казахме, гравитационните сили балансират действието на лунния магнетизъм и отнесени към даден организъм влияят най-вече върху областта на долните крайници и метаболизма. 
„Можем да проследим правилното развитие на човека, което започва от главата, от която Земята извлича системата крайници, осигуряваща го с нужния баланс на гравитационните сили спрямо магнетичните.”  (GA 218)
Като континент Европа възниква по начин, подобен на човешкия организъм. Изходната й точка е в Иберийският полуостров, който се явява нейната глава.
От нея чрез прилагането на силите на земната гравитация първоначално се извличат долните крайници в областта на Източна Европа, откъдето идва специфичното хоризонтално положение. Това води до свързването на континента с източника на тези сили, а именно с Южна Азия. След края на този етап тя се излага на действието на силите на земно-лунния магнетизъм, които идват от посоката на Северния магнитен полюс и оформят нейната горна половина. Накрая настъпва третата и финалната фаза, която отново засяга долните крайници, както и средната част. Това става чрез повторното прилагане на силите на земната гравитация, които този път действат през Северна Азия. Техен израз са планинските образувания над Хималаите с начало Памир, преминаващи през Тяншан и Алтай към Североизточна Чукотка. С тяхна помощ се оформя Североизточна Европа, както и Северна Азия като цяло.
Всичко това води до настоящата антропоморфна форма на Европа, която в древността е известна под името Кралица Европа (Europa Regina).
Картографски тя се изобразява като женска фигура, разположена в хоризонтална плоскост, чиято глава с корона е Иберийският полустров. Ръцете й са Датският и Апенинският полуострови, които държат скиптър и съответно земен глобус (о. Сицилия). Първият е повдигнат на нивото на главата, където е разположена Великобритания. Между ръцете е сърдечната област с център Бохемия. Роклята покрива Източна Европа, която е областта на долните крайници. Там с големи букви е надписът „Европа”.
Ролята на гръбнак играе планинската верига, минаваща през целия Балкански полуостров на Изток до Черно море и Константинопол (Истанбул).
Успореден на него е р. Дунав, който представлява отделителната система. Полуостров Пелопонез е подобен по форма и размер на Сицилийския глобус. 
На картата фигурират имената на държавите Русия, Литва, Латвия, България, Гърция, Албания, Словения, Унгария, Полша, Германия, Италия, Испания, Норвегия, Швеция, Англия, Шотландия и Ирландия. Неин автор е германският теолог от Късния Ренесанс Хайнрих Бюнтинг (1545-1606). Тя се предхожда от друга карта от същия тип, създадена от друг германец – Себастиян Мюнстер (1488-1552).  Той също е теолог, но освен това, съдейки по неговите портрети, също и Свободен масон.  Неговата карта не се различава много от предната. Наглед незначителен, но много важен детайл, е скиптърът на Кралица Европа, който е повдигнат по-високо до главата. На него подобно на флаг се вее Великобритания, което указва връзката й с главните сили на континента! 
Европа Регина на Себастиян Мюнстер
Първата антропоморфна карта на континента Европа обаче е създадена през Късното Средновековие от видния италиански свещеник, визионер и писател Опичино де Канистрис (1296–1353). Това става след като на 38- годишна възраст губи временно паметта си и чувствителността на дясната си ръка. Оздравяването му е съпроводено с редица духовни опитности, за които самият той пише следното:
„На 31 март 1334 г. се разболях. Получих последно причастие и бях близо до смъртта през първата третина на април. След това открих, че не мога да движа крайниците си. … Бях забравил всичко и дори не можех да си спомня как изглежда светът наоколо. … Вследствие на болестта онемях, не можех да си служа с дясната ръка и по странен начин бях загубил голяма част от паметта си. През нощта на 15 август видях сън с Богородица и младенеца. … С нейна помощ отново се появи не само делничното ми съзнание, но и един двоен дух. От 1 февруари 1335 г. започнах малко по малко да напускам службата заради слабостта на ръката си. В духовната работа обаче тази ръка се оказа по-силна отвсякога – оттогава тя е тази, която нарисува всички тези изображения без човешка помощ. Понастоящем загубеното ми делнично съзнание се замени с двукратно духовно познание. Дясната ми ръка е слаба в работно отношение, но силна в духовно.” 
Вследствие на духовните си опитности Опичино пише редица трудове, които придружава с десетки илюстрации и географски карти. На тях Европа и Африка често имат антропоморфен вид, какъвто е случаят с картата по-горе. Тя представя първата като жена без корона, която се взира изпитателно в зрителя. Долната част на тялото й е покрито с плащ, който се простира далеч на Изток в посоката на Русия. Той разделя Европа на две части – Южна и Северна. Първата е изпъстрена с голям брой точно предадени подробности, докато втората е едва загатната и без никакви съществени такива. Апенинският полуостров не служи за ръка, както в горните два случая, а за долен крайник или Ботуш, на какъвто прилича и в действителност. Очертанията му доста точно отговарят на реалните както по форма, така и по отношение на наклона спрямо континента. Точна е и формата на западната част на Балканския полуостров. Там стъпва един втори Ботуш, който се подава изпод плаща на Европа. Това положение е явно неестествено, но има дълбоко значение. То създава усещането, че и двата долни крайника са десни. Формите им са подобни и подчертани в коляното. Една от многото други важни подробности, които за сега само ще отбележим, е посочването с пръст към Сицилия от качулатата мъжка антропоморфна фигура на Африка.
Картата на Опичино Канистрис
Особено видими са следите, оставени от втория период от образуването на Европа след „стъпването й на крака” в Азия в прекия и преносния смисъл на думата.
Тогава започва откъсването от нея, което проличава най-вече по настоящата форма на гръцката част на Балканския полуостров. Тя е динамично огъната и изнесена на Запад, а наклонът й съвпада с посоката на действие на силите на Северозапада или на Орела. (фиг. 23) Разкъсването от Мала Азия оставя в Егейско море десетки острови, чието местоположение и форма говорят за старата й връзка с нея. Това особено добре личи при Пелопонес, Атика, Родос и Крит.
В още по-голяма степен на Запад се откъсва Апенинският полуостров, който преди това е бил свързан с Балканския. Това личи от подводния релеф между тях. Достигайки по-голяма степен на независимост, той се излага особено много на силите на земно-лунния магнетизъм, които определят ъгъла на неговия наклон спрямо континента, който сочи точно на Северозапад.
След отделянето от Балканите, Апенинският полуостров се врязва диагонално нагоре в континента, вследствие на което последният хлътва отдолу и издува отгоре.
Така Европа добива формата на един „лък”, който е извит в средата към Северния Атлантик и застопорен в краищата чрез Балканския и съответно Иберийския полуострови. Друго важно следствие от врязването в континента е възникването на Алпите, чиято предизвикана от главообразуващото действие на силите на земно-лунния магнетизъм форма прилича на главен човешки мозък. (фиг. 24 и 25) Челната му част е насочена на Запад, а тилната се протяга към главата на Стареца. Алпите се явяват материално свидетелство за действието на главо-образуващите сили на Северозапада, а един вид техен триумф или външен символ е най-високият връх на континента – Монблан (4 810 м.).
 
Апенините с Алпите и Сицилия                                           
Апенините с тяхната форма на ботуш или долен човешки крайник от своя страна са материалното свидетелство за действието на крайнико-образуващите сили на земната гравитация на Югоизтока. Областта на взаимодействие с антагонистичните им сили на Северозапада е Средна Европа, от което възниква своеобразният алпийско-апенински организъм, съставен от глава и крайник. Той е обърнат на Запад и независимо от средноевропейското си положение няма среда!
Намиращият се под основата на Апенините о. Сицилия е също част от този алпийско-апенински организъм. Негова отправна точка е северносицилийският хребет Неброди, част от който е действащият вулкан Етна. На Изток той „прескача” тесния Месински пролив и прераства в Апенинския хребет, който като гръбнак на полуострова се източва на Север и прераства в Алпите. Важна подробност е, че Сицилия не е застъпена от Ботуша, а се намира над него. 
Подводният релеф на Сицилия също така показва, че някога тя е била част от Африка, от която се откъсва, за да премине към Европа.
Това обяснява защо на показаната по-горе карта от Опичино де Кинистрис антропоморфната фигура на Африка сочи с пръст към Сицилия. Именно по този начин, благодарение на божествената си инспирация, авторът загатва за африканския произход на Сицилия, при това далеч преди появата на карти с подводния релеф на района, каквито съществуват днес.
Въпросният алпийско-апенинско-сицилийският организъм има аналог на Балканите.
Всеки от трите му члена има своя аналогична част на тях. В областта на Западните Балкани съответствието на Апенинския Ботуш е издадената на Юг в морето Средиземноморска част на Гърция, през която минава така нареченият неин „гръбнак” – хребетът Пиндос. Той започва в южната част на полуостров Атика и преминава нагоре диагонално през Гърция, Албания и Западна Македония на северозапад идостига Динарските планини. Това е Западнобалканският Ботуш или Крайник, който е аналогичен на апенинския, но не така добре оформен, или по-точно казано – незавършен. Полуостров Атика е неговият ток, а стъпалото – областта на север от Пелопонес. Самият Пелопонес е това, което този Крайник „настъпва” или стопира. Характерът му е бил добре известен на Опичино де Канистрис, което личи от картата му, на която Западните Балкани са означени като крайник или ботуш с форма, идентична с Апенинската.
 
Пиндоският Ботуш на Господ
Полуостров Пелопонес от своя страна се явява западнобалканският аналог на остров Сицилия, но за разлика от него не произлиза от Африка, а от Мала Азия.
Друга разлика е, че не е напълно откъснат от континента, а е „застъпен” или свързан с него чрез тесния Коринтски провлак. Последният сякаш го прихваща и задържа от Изток. В близост се намира древна Атина, която в продължение на векове отблъсква настъплението на идващите от Мала Азия древноазиатски цивилизации. В исторически план по-късно тази функция се поема от босфорския Константинопол.
Трите южни полуостровни издължения на Пелопонес съответстват на трите ъгъла на Сицилия, заради които в древността тя се нарича Тринакрия. Отношението между тях е било добре известно на някои езотерични школи в древността, като например свободномасонската, за което свидетелства разгледаната антропоморфната карта на водещата снимка. На нея Сицилия и Пелопонес неслучайно имат идентична форма!
Западнобалканският аналог на Алпите е планинският хребет Динари. В долната си част той е свързан с Пиндоския Крайник, а в горната с Алпийската Глава. Той изглежда като избутан на Запад от крайниците на Стареца, които от друга страна избутват надолу Пиндоския Крайник. Това води до възникването на един втори континентален организъм, състоящ се Крайник и Глава, които са директно свързани без среда. В сравнение с апенинския си аналог, той не е напълно оформен. Любопитен факт е, че неговата „глава” и тези на Апенините и Стареца отстоят на равно разстояние една от друга, оформяйки по този начин междинна зона с размерите на равностранен триъгълник. 
Апенинският тричленен организъм има аналог също и на Източните Балкани. Там ролята на Крайник, в случая хоризонтално разположен, играе областта на черноморската планина Странджа. На север тя e свързaна с Балкана, а на юг се простира до полуостровите Босфор и Галиполи. Първият от тях представлява токът на Крайника или Ботуша, който стопира челно Мала Азия, а вторият – стъпалото, което възспира по-надолу „носа” на Мала Азия. В този район се намира древната Троя, с чието падение започва възходът на древногръцката цивилизация.
 
Босфорският тракийски ботуш на Господ
За разлика от Апенинския и Западнобалканския Крайници, този е разположен хоризонтално на Изток и в още по-малка степен е оформен в сравнение с тях. Неговата роля е по време на втория етап от създаването на Европа да стопира Мала Азия. По подобен начин Апенинският и Западнобалканският Крайници стопират Сицилия и съответно Пелопонес. Масата, която обаче първият отблъсква, е несравнимо по-голяма от другите. Една част от нея се откъсва на Запад под формата на п-в Пелопонез, стопирана от Пиндоският Ботуш. Така двата Балкански крайника успяват изцяло да възпрат масата, напираща от Мала Азия, което позволява пълното откъсване на Апенините на Запад. Благодарение на това последните се излагат в максимална степен на главообразуващите сили на Северозапада, водещо до образуването на тяхната главна част – Алпите. Тяхната област продължава да бъде главна и на цивилизационно ниво, когато по-късно става арена на интелектуалното развитие на човечеството.
Босфорът – “токът” на Ботуша на Господ и п-в Галиполи – “стъпалото”, стопиращи Мала Азия, сат. снимка    
Източнобалканският или Босфорският Крайник се явява продължение на единият от коленичилите крайници на Стареца, чието точно разположение е отразено на множество произведения на древното изкуство от епохите на Ренесанса и Барока. 
Аналогът на Алпийската Глава е тази на Самият Старец! Тя е ниско сведена и разделена на три отделни, хоризонтални и успоредни един на друг дяла. Горният и долният се протягат напред към Алпийската Глава, визуализирайки вътрешната си връзка с нея. Мислената линия, която ги свързва, продължава по-нататък към центъра на Иберийската глава! Това показва, че главовите организми на Алпите и Иберийския полуостров са функция на Главата на „старческата” фигура. Горнокарпатската област играе ролята на негов торс или среда!
Токът на левия или Босфорския крайник на Източноевропейския Старец в най-голяма степен възпира Мала Азия.
Това го прави значим в символиката на някои форми на Свободното масонство, като например т.нар. Йоаново, което е разпространено в Германия. Неговият посветителски ритуал за встъпване в степен „чирак” Рудолф Щайнер описва по следния начин:
„Сега ще ви опиша посветителската церемония на един чирак, желаещ да членува в Ордена на масонството. Представете си, че някой решава да стане член на Йоановото масонство. Там има три степени: чирак, калфа и майстор. След тях идват по-високите степени, които въвеждат кандидата в окултното знание. Сега ще опиша какво се случва с един послушник, който ще бъде посветен в първа степен, т.е. в степента на чирак. Когато влиза в сградата на ложата за първи път, той се въвежда от брата пазач в една отдалечена стая и за няколко минути се оставя сам за размисъл. След това всякакъв метал по него, като злато, сребро и други метали, се изземва, дрехите му се разкъсват при колената, а токът на лявата му обувка се смачква. В това състояние той се отвежда в средата на братята, които са събрани в друга стая, въже се обвива около врата му и сабя се насочва към разголения му гръден кош. В това състояние застава пред майстора, който го пита, дали все още иска да бъде приет. След това още по­сериозно се предупреждава и по-нататък му се обяснява смачкването на тока и другите процедури.”( GA 93) 
Това показва дълбочината на източниците на познанието на старото Свободно масонство, някои от които засягат физическите процеси на образуването на Земята. Отбиването на Мала Азия с левия ток на Босфорския Ботуш на т. нар. Старец позволява на Западните Балкани и Апенините да се откъснат на Запад. Вследствие на това Европа се превръща в остров в Атлантическия океан, което състояние може да се сравни с достигането на пубертета от човека. Преди това тя се ражда като един вид бебе от лоното на Атлантида (Иберия) и прекарва детството си в Азия. Това подготвя почвата за нейното същинско съзряване, което е свързано с развитието на интелектуалните сили. При Северна Америка такова нещо липсва!
Навлизането във фазата на пълнолетието на Европа съответства на преодоляването на нейното островно състояние и повторното й съединяване с Азия – този път на Североизток.
При човека това отговаря на 21-та му година, а при общочовешката цивилизация – на 21 век. С други думи, днес човекът е изправен пред предизвикателството освен физически и душевно, да съзрее също и духовно. Така той се изправя пред прага на третия, последен  и вече съзнателен етап от развитието си, който на континентално ниво съответства на свързването на Европа с Азия на Североизток.
Откъс от книгата”Земният лик на Бога”(издателство”Даскалов”)
Март (Мартин) Атанасов е от Пловдив, 46-годишен, с две художествени образования (холандско и германско) и едно инженерно от България. Автор е на 3 книги, сред които „Рокфелер център в Ню Йорк и тайните жестове на масонството „, т. 1 и т.2
Прочетено 166 пъти Последна промяна от Вторник, 17 Октомври 2017 10:33
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…