All for Joomla All for Webmasters
Философия на празниците:”Михаиловден“
В католическия свят 29-и септември е Денят на Архангел Михаил. Но какъв е смисълт на този празник?
(Откъс от лекция на Чарлз Ковач пред родители, Единбург)
Разгледахме празникът Йоановден, а сега ще погледнем към есенния празник на архангел Михаил. Между тези два празника, Йоановден и Михаиловден, има връзка. След лятното слънцестоене дните започват да намаляват, ден след ден нощните часове растат, всеки ден по пладне слънцето застава все по-ниско на хоризонта. Силата на слънчевата светлина продължава да намалява чак до Коледния празник, когато идва нов поврат.
Михаиловден стои по средата между Йоановден и Коледа.
В древността било напълно естествено през есента да има фестивал на плодородието. Така хората се отблагодарявали на Боговете за реколтата, от която зависел животът им. Било естествено празникът да се отбелязва по времето, когато денят се изравнява с нощта, 22-ри септември. След този ден нощите нарастват, мракът се увеличава. В ранните християнски времена било нормално по това време да се отбелязва денят на архангел Михаил, който символизира силите, воюващи срещу мрака. Хората все едно изричали: „Сега, когато наоколо става все по-тъмно и по-студено, нека обърнем взор към съществото, което символизира вътрешната светлина и топлина, и вътрешните душевни сили, които не се поддават на тъмнината и студа отвън.”
От пролетта до есента човешките души се чувствали едно цяло с природата, със светлината, топлината и красотата й. Но след Михаиловден те не желаели да следват природата, усещали, че вътрешният им живот трябва да се противопостави на природата и да стане нейна противоположност.
В онези времена хората нe правели ясна разлика между физическата топлина на лятното слънце и топлината на приятелството и любовта в човешката душа.
Смятали ги за едно и също нещо. Макар едното да действало на космически, а другото на човешки план, те били от един и същ характер. Така хората можели да се идентифицират с природните сили на лятото, но не искали да бъдат идентифицирани със силите, властващи през зимата. Не искали да отразяват в душите си студа, мъглата, снеговете и леда на зимата. И символът на това противопоставяне срещу вътрешния студ и тъма бил архангел Михаил – победителят на дракона.
Има важен смисъл в това да се празнува Михаиловден точно през есента. От пролетта до есента можем да бъдем едно с природата, но от есента до пролетта душата трябва да се предпази от случващото се навън в сетивния свят.
На пръв поглед изглежда странно, но няма традиция в празнуването на Михаиловден.
Имало есенни празници на реколтата, на плодородието, но не и специален празник, свързан с архангел Михаил. Църквата чества архангел Михаил на 29 септември (бел. прев. 29.09 е според католическата, а 8.11 според православната традиция), но той не е голям празник като Коледа или Великден.
Предложението за специалния празник Михаиловден идва от австрийския учен д-р Рудолф Щайнер.
Защо в миналото не е имало такъв фестивал и защо Рудолф Щайнер въвежда идеята за него в наше време?
акто вече споменах, в Ранното средновековие, когато започнал да се отбелязва деня на архангел Михаил и когато виждали в него закрилник на душата от вътрешната студенина, имало съвсем малко хора, които били заплашени от сянката на тази студенина. Ако този въпрос не се изследва, както е направил холандския историк Хьойзинха, е трудно да си представим колко по-различни в емоционално отношение са били хората преди 16 в.
С възхода на интелектуалната цивилизация или иначе казано – с настъпването на времето на Съзнателната душа, както я нарича Рудолф Щайнер, сред душите пропълзяла сива ледена мъгла, която охладила емоциите и внесла силите на зимата в човешкото сърце. Хората преди нашата епоха също несъмнено са били способни на зверска жестокост, но дори тя извирала от топлите им емоции.
Това не е повод за оплакване или съжаление, защото е необходима стъпка по пътя на човешката еволюция. Може да се каже, че това е било един вид отрезвяване от трескавите емоции на миналото. То донесло хладната обективност на науката – в търсене на истината отвъд лични предпочитания, симпатии и антипатии. Донесло куража да можеш да се изправиш срещу лелеяните традиции и условности, и да поставиш под съмнение валидността им. Създало технологиите, което не може да се окачестви нито като нещо зло, нито като нещо добро, а е и двете едновременно.
Тази интелектуална цивилизация, този свят на Съзнателната душа, в действителност внася силите на зимата в човешката душа. И затова Михаил – Духът, борещ се срещу посегателството на тези сили, става значително по-важен за нас, отколкото е бил в миналото. Затова Средните векове не са имали нужда от специалния празник Михаиловден, но ние днес имаме.
Това ни води към въпроса за природата на съществото, наречено Михаил. То е било известно с различни имена в различните епохи, например персийците са го наричали Митра. Коя е тази сила, кое е това качество, което прави архангел Михаил свързан по толкова специален начин с началото на есенния период и с историческата ситуация, в която живеем?
За да се доближим до разбирането за Михаил, ще тръгнем от сезона, който предшества есента –  лятото.
Опитайте се да си представите един идеален летен ден сред природата – синьото небе, сияйното слънце, нацъфтелите цветя, въздуха, напоен с аромата им, пищно зелените корони на дърветата, чуруликането на птичките, жуженето на насекомите. Потопете се в тази лятна опитност и ще усетите всичките си сетива задоволени. Това е опитност, в която сетивният свят, физическият свят, е така обаятелен и привлекателен, че дори може да се нарече изкусителен.
Щом задухат есенните ветрове, увехнат цветята, паднат листата и започнат да пъплят мъгли, ние разбираме, че красотата и благодатта на лятото са само преходни и идва ден, когато умират. Това важи за целия свят на сетивата, защото този свят ни се дава чрез физическото тяло, физическите ни очи и уши, и няма да съществува за нас, щом тялото ни умре.
Но всъщност – и това е истинското послание на есента – съществува красота и благодат, съществува живот отвъд смъртта. Това е вечният живот на човешкия Дух. Есента ни показва мимолетността на сетивния свят, за да събуди у нас чувството за безсмъртната реалност на Духа.
Събуждането на чувството за духовните ценности, за духовните реалности, които никога не повяхват и не умират, събуждането на душата към вечния Дух в природата и в човека – това е посланието и задачата на архангел Михаил.
Широко известното изображение на Михаил, побеждаващ дракона, представя битката между духовното и материалистичното в човека, копнежът по това, което е вечно и желанията, които са от сетивния свят. То не загатва за отричане на сетивния свят, а означава че трябва да се стремим да познаем духовното в света на сетивата. Формата на кристала, израстването на растението, полета на птицата, ритъмът на звездите – всички те са Божествени творения, проява на Божествена мъдрост, но тази мъдрост не е лесно да бъде открита. Да откриеш Божествената мъдрост означава да може да четеш в Книгата на природата. Това е една важна част от мисията на архангел Михаил.
Материалистичната цивилизация, в която живеем е направила всичко възможно, за да ни убеди, че съществува единствено сетивния физически свят и че в него няма Божествена мъдрост и смисъл.
В края на книгата си за произхода на Космоса известният физик Стивън Уайнбърг казва: „Колкото повече разбираме Вселената, толкова по-безсмислена изглежда тя.”
Това е точно обратното на умението да четеш Книгата на природата. Ако някой каже, че малките черни заврънкулки не могат да означават нищо, това просто значи, че той не се е научил да ги чете и съответно за него книгата няма съдържание и смисъл. Обаче е възможно да се чете в Книгата на природата. Чрез откриването на нетленната мъдрост в Природата, в сетивния свят, у човека започва да се пробужда чувството, съзнанието, че той самият е нетленно духовно същество. Това е мисията на Михаил – да пробуди у човека усещане и съзнание за неговата вечна духовна същност. Тя е изразена чрез името Михаил, което означава „Кой е като Бог?”.
Цялата статия можете да прочетете тук:
http://waldorfbg.org/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0/%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B5%D0%BD/
Кой е Чарлз Ковач?
Чарлз Ковач е роден във Виена на 8 февруари 1907 г. Поради внезапната смърт на неговия баща семейството му – неговите баба, майка и по-малкия му брат Ервин, се премества в очарователната вила на чичо им, в края на Виенската гора. Още по онова време жителите на Баден били напредничави и имали висок житейски стандарт. Чарлз проявявал силен интерес към изобразителното изкуство. Той бил около 12-годишен, когато за пръв път показал картините си на своя уважаван учител по изкуствата професор Ф. Тетер. Двете деца на Тетер били също приятели на Чарли в училище и Чарли бил поканен да гостува често и да носи картините си. Именно проф.Тетер  – задълбочен антропософ, отвежда Чарлз до основите на художественото изкуство: до Гьоте, а след това до д-р Рудолф Щайнер и Антропософията. И Чарлз, и неговият брат Ервин стават членове на Антропософското общество. Членството на Чарлз започва, когато той е на 22 години.
Животът във Виена течал забързано, в оживление. Във вечерите Чарлз слушал последните хитове по радиото и на следващия ден ги изсвирвал на своите приятели, тъй като и двамата братя били научени от своята майка да свирят на пиано. За известно време той е назначен от своя чичо в неговия магазинен склад, където продава кафе и чай. Синът на чичо му е този, който по-късно поканил Чарлз в Кения, когато той е на 32 години. Там той се радвал на удоволствието да работи в голяма ферма; площта й била толкова голяма, че се нуждаел от кон, за да я обиколи, и за известно време бил отговорник за една дъскорезница, в която бил единственият белокож. По онова време Чарлз изрисувал (на гърбовете на референтните карти, използвани в дъскорезницата) и събрал малка книга с изображения на Пиетата – всяка от картините била така различна!
След това настъпва Втората световна война и той се включва като доброволец в британската армия.  След войната той се завръща за кратко в Кения, където основава антропософска изследователска група. През април 1948 г. Чарлз пристига в Лондон. Негов родственик се нуждае от това някой да поеме отговорността за неговата фирма на Голдън скуейър, Пикадили, и Чарлз работи там около 8 години. След това Чарлз Ковач става  учител. И той отива през 1956  г. в Единбург, за да преподава  в училище „Рудолф Щайнер“.
Тогава започват  най-плодотворните му години. До края на живота си Чарлз е напълно отдаден на своето преподаване. Едновременно с това той провеждаше вечери за родители, имаше редовни учебни  групи и изнасяше лекции пред Антропософското общество, както и публични  изяви.
Умира  82-годишен, през 2001 г.  Междувременно той намира време да рисува, но никога не поставя подписа си под творбите си.
Всичко за Чарлз Ковач :
Прочетено 127 пъти Последна промяна от Петък, 29 Септември 2017 12:49
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…