All for Joomla All for Webmasters
В Града на Овидий

Румъния търси повече римските си корени, отколкото тракийското наследство.

Румъния по суша, въздух и вода. Така може да се обходи едно малко кътче от северната ни съседка - Констанца, Мамая и Тулча.
Констанца, градът на Овидий, днес е най-голямото пристанище на Черно море. То има 148 кея за акостиране на плавателни съдове, като 3 от тях са за най-големите възможни съоръжения. В древността градът е бил гръцка колония, наречена Томис. Наред с пристанището забележителности са казиното – „перлата на града”,

 

построено в началото на XX-ти век в стил арт нуво, Историческият музей, Аквариума, Генуезкия фар, построен през 1860 г., църквата „Св.Св. Петър и Павел”. Със собствен чар блести и площад "Овидий" със стария римски параклис.
Големият римски поет Публий Овидий Назон ( 43 г.пр. н.е-  17 г. сл. Хр.) бил заточен тук и никога повече не вижда Рим. След написването на „Метаморфози“ през 7 г. от н.е. е изпратен в изгнание от Октавиан Август в гр. Томи, провинция Понта, на Черно море, което е на границата на Римската империя. В отчаянието си Овидий унищожава произведението си, което достига до нас чрез копия на негови приятели. От Томи той изпраща своите "Писма от Понта" и "Тъги", в които се оплаква от студения климат и суровия живот сред варварите.
Точната причина за заточението му не се знае. Според една от версиите, като поет той станал по-популярен дори от императора Август, а според друга - еротичната поезия на Овидий ( „Любовно елегии”, „Изкуството на любовта”) подривала римските нрави и дисциплина, смятал император Август.  В Рим знаели много добре още, че този, който е живял по местата на Черноморските мистерии развива качества на духа, опасни за властта, и затова Овидий повече не е върнат в Рим.
Oscula da flenti,
Veneris da gaudia flenti
Pax erit: hoc uno solvitur ira modo.
За сдобряването
Дай целувки на плачещата,
дай й радостите на Венера,
ще бъде мир.
По този единствен начин се разпуска гневът.
(От „Любовното изкуство”, Овидий, превод: Константин Димов )
На път за Тулча се отбийте в Мамая – най големият курорт на румънското крайбрежие, изграден на ивица суша, между Черно море и езерото Сютгьол. Тук, на острова в езерото се смята, че е погребан Овидий. Дотам се стига с корабче, което отпътува на всеки час. Не пропускайте да се качите на закрития кабинков лифт. В едната посока цената му е 20 леи (около 8.50 лв.).

Целият курорт се вижда като на длан. После  можете да го обходите  пешком.Къде днес почиват румънците? Тези с по-ниски доходи – в България (Варна) и Гърция, със средни доходи – в Хърватска, а най-заможните  - в Малта и Италия.
В исторически план това, което прави впечатление е, че Румъния повече търси римските си корени, отколкото тракийското наследство. Много селища край Мамая носят имена на римски богове и богини: 23 August,  Ovidiu, Jupiter и пр.
Оттам се отправяте към Тулча, която не случайно е наричана столица на "Дунавската делта".


Делтата на р.Тулча е биосферен резерват под егидата на ЮНЕСКО с площ от 4152 кв. км. Резерват с най-богато разнообразие на птичи видове в света (над 300 вида), кръстопът за прелетните птици от три континента, движещи се по пет въздушни коридора. Място, където могат да се видят застрашени и редки видове, а също така и над 45 вида сладководни риби в многобройните езера и блата, извънредно богата на растителност – над 50 вида дървета и храсти, обвити с лиани, хмел и шипка.
Музей на делтата на река Дунав с аквариум в Тулча по нищо не отстъпва по атрактивност на Haus des Meeres във Виена.
Най-вкусната рибена чорба пък се прави от риба, уловена именно в делтата на р.Дунав, единодушни са рибните гурме експерти.
В Тулча, изграден на седем хълма по подобие на Рим, задължително трябва да се посети и българската църква „Св. Георги“ от 1857 г. с часовниковата кула, в нейна близост се е намирала къщата, в която е живял Стефан Караджа, площада с паметника на Мирча Стари; църквата "Св. Никола" от 1865 г. (също градена от българи) и паметника на Независимостта.
В края на пътешествието , минавайки през селото, в което е учителствал Васил Левски – бивше Еникьой ( сега Михаил Когълничану, може да се отправите към крепостта Енисала, охранявала румънските търговски пътища.  
Светлана Желева

Прочетено 163 пъти Последна промяна от Четвъртък, 14 Септември 2017 13:43
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…