All for Joomla All for Webmasters
Aлпите
Пътепис от д-р Трайчо Франгов. Човек рядко си задава въпроси, свързани с природата.
Приемаме я като даденост, материя, която стои там и не се променя и единствено сезоните и човешката намеса могат да променят нещо в нея...
Планините се изпречват пред погледа, карат ни да ги забележим и някаква възхита се отприщва в нас и толкоз...Наслаждаваме се на острите зъбери или снежните пирамиди, огряни от слънцето и с това вътрешния мисловен процес свършва. Ние не питаме повече - как са възникнали, от какво са изградени, на какво приличат, има ли някакъв ред или закономерност в редуването на върховете или ридовете с долините и низините,  защото предварително сме приели, че сме ограничени в разбирането на света. И ако задържим малко повече вниманието и удивлението си, ще направим някои сравнения и описания, от които самите ние ще се учудим на себе си. Така се развива въображението, имагинацията, човек започва да сътворява или да отгатва замисъла на твореца...
От едната страна стои природата, от другата – човека. 
Човекът рядко търси връзката си с дадено географско място - море, река, планина.. Не пита - колко често се среща с него, какво му носи - и като сетивно възприятие, и като духовно изживяване, на какво му напомня, има ли нещо по-дълбоко в тези отношения...Разбира се, ако човек започне така да пита за природата, какво остава за човешките отношения и срещи. Тогава духът му ще се пробуди още повече, ще се активизира..
     Не съм осъзнавал, че мога да имам някаква връзката с една планина, отдалечена от моя ежедневен живот, непозната, нито съм възнамерявал да я изследвам, покорявам или описвам..
През януари 2017,  летях два пъти над Алпите...Загледах се по- дълго- какво се криеше зад външното, зад бялата красота и хармонично оформените конуси и пирамиди, които следваха в поредица, след това се прекъсваше връзката и отново следваше друга поредица, групирани, оформени, близки, родствени, поддържащи се взаимно, разделяни от някоя долина, река или езеро... Имаше  живот- като едно застинало море с високи вълни, спрели за миг, уловени във фокуса на механичното.., усещаше се сила, която стоеше и ни задържаше вниманието..Имаше и някакъв ритъм, хармония...А може би те имаха и своя звук, мелодия... Нещо скрито звучеше зад тях.
      Бяха изминали 24 г. от първата ми среща с Алпите, а оттогава -   десетки или стотина полети над тях и десетина подхода. Преди два месеца близо до Виена отново стана въпрос за Алпите... 
Алпите от Виена до Ница, като един гръбнак на Европа.
1993 – май, Ница. Привлечен от морето и  Лазурния бряг, рядко поглеждах към спускащите се Приморски Алпи на Франция. Но тук бяха дворците на Виктория и руския цар, музеите на Матис и Шагал, Гарибалди се е раждал, а Паганини е умирал. В края на 19. и началото на 20. век европейската аристокрация се е разхождала по Английския булевард...
Пътуването ми към Монте Карло през уикендите, както към планинската му част, така и градската- за Формула 1, със Сена, Прост и Шумахер , ме караше да спирам погледа все по-дълго и към надвисналата над морето оголена, откъм растителност, планина...
1995 – пак се повтаряше историята отпреди две години- 5 месеца в Ница, но и с Италия- Вентимиля, Сан Ремо- Лигурийските Алпи...И една сватба в Алпите, в ресторант с прекрасна панорама на Лазурния бряг- от Кан до Монако. Наоколо бяха и вилите на Жан Маре и Бриджит Бардо..
1997- Пребиваването ми близо до Базел, в Дорнах, в хълмовете на Юра, продължи един уикенд към Женева и изгледа към Мон Блан, а по-следващ  и към Берн - Интерлакен, Гриндевалд, Клайне...Влакчетата ме водеха все по-нагоре до 2000 м, а един по специален водеше и към Юнгфрау – до най-високата гара в Европа на 3700 м. Стоенето на 2000 м , пред северната отвесна скала на Айгер -почти 4000 м, създаваше изумителното усещане, че си пред огромна пирамида. Спускането към  Венген и погледа от там -1000 м към надвисналите 4-хилядниците, с тази разлика от 3000 м беше още едно разтърсващо и незабравимо изживяване. Това беше истинската ми среща с Алпите...
 2002 – Връщането ми от Дорнах и Гьотеанума минаваше през Люцерн, Белинцона, тунела Готард и Комо и северна Италия. Алпите ме съпровождаха до Словения. Нямаше време за спиране и ходене в планината..
2004 – Пътувахме през Лигурийските  Алпи – множеството тунели над Генуа, по пътя за Сан Ремо, Вентимиля, Ментон, Монако...и чудесната панорама към морето и Лазурния бряг..
2006 – пътя от Генуа до Ница, с припомняне на миналите воаяжи и поглед към огряните от слънцето Алпи
2011 –Почти 14 г. по-късно изминавах пътя от Берн до  Гриндевалд, гостувайки на български лекар... Айгер беше в мъгла и не се виждаше ...А след няколко месеца на връщане от Гьотеанума останах за няколко дни  в отдалечения край на Цюрихското езеро, който преминаваше в Алпите- наблизо се е раждал Парацелз, имаше и манастир на Св. Бенедикт, където първата книга, която ми попадна бе  на Св.Тома Аквински.
2012 – Една екскурзия до Алпийските езера в Северна Италия, започваше от Триест, минаваше покрай Доломитите, Кортина Д’Ампецо- изкачване с лифта и панорама към цялата долина и към съседните 3-хилядници... През Тренто, на север от Верона и Милано до  езерата- Комо, Маджоре, Гарда, Лугано. Изкачването с фуникуляра над Комо до Брунате ни заведе до паметника на Пенчо Славейков- тук е завършил последните си дни на живота, гледайки панорамата над езерото, преди 100 г.- 1912...
2015 – януари, Богоявление , пътуваме  от Виена до Женева, оттам до Шамони. Една седмица ски, редувайки пистите- Флежер, Гранд Монте с лифта до върха  Егюи де Миди, с изглед на Мон Блан, панорама на долинаата, разходка до глетчера Мер де Глас. Красива панорама от зъбери, иглени върхове, пирамиди..
2015-2016 –пътуваме на Коледа от Виена до Залцбург, после -Заалфелден, Мария Алм. Една седмица на ски по пистите с гледки към Хохкьониг, и най-високия връх в  Австрийските Алпи- Грос Гльокнер- почти 3 900 м..
За тези пътувания се сетих, може и да съм пропуснал нещо, но се надявам  да не съм досадил със самохвалството си. Всъщност имах други цели и задачи, когато пътувах, но Алпите ми идваха като един подарък от съдбата.
Дали съм свързан с Алпите? Другите задачи и поводи сигурно ще ги забравя, но тези изживявания в планината - ще останат.
А какво казва д-р Рудолф  Щайнер, кои същества почиват по върховете на Алпите?
Прочетено 493 пъти Последна промяна от Събота, 04 Февруари 2017 12:20
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…