All for Joomla All for Webmasters
Кои са новите видове трапезна  и лечебна сол, популярни в Австрия и в България?
Кога да използваме (не)йодирана, хималайска, черна, келтска или кашерна сол? 
Солта, или натриевият хлорид, е много древна и почти задължителна подправка за всяко ястие, позната на човека от незапомнени времена. Тя  е едно от най-разпространените съединения в природата, постоянен компонент в тъканите на човека, животните и растенията, без който съществуването на живите организми е немислимо.
През хилядолетията в различните райони на света хората добивали сол, която била използвана и с лечебни цел. Имало времена, когато тя била по-ценна и от златото.
През последните години, особено с глобализацията на света, нови видове трапезна сол долетяха към трапезата. Кои са те и как да ги използваме? 
Диетолози съветват, че най-добре е да не отказваме от йодираната трапезна сол, а другите видове – повече или по-малко екзотични да използваме епизодично, само за определени ястия. 
Морската сол, която се получава чрез изпаряване на морската вода, се използва от човечеството вече няколко хилядолетия.
Питагор казва, че “морската сол е рожба на безупречни родители: на слънцето и на морето”. Древните гърци са смятали, че “морето отмива всички болести”. Плиний (около 75 г. пр. Хр.) нарича морската сол “най-доброто лекарство, познато на човечеството, откакто то съществува”. Трапезата е немислима без (не)йодирана сол като овкусител на ястията.
Розовата хималайска сол от далечни времена е ценена от лекари и лечители заради нейните прекрасни лековити свойства.
Още навремето си Александър Македонски заповядва да я извозват със слонове по индийския хребет за царските семейства и тогавашната аристокрация. Според различни данни хималайската сол съдържа между 82 и 92 макро- и микроелемента, докато в обикновената готварска те са само 2. 
Хималайската сол отговаря на всички днешни стандарти за качество. Днес тя се добива в планинската част на Пакистан. В непреработен вид хималайската розова сол представлява парчета с розов или виолетов цвят. Готварската хималайска сол се продава във вид на средни по размери кристали.
Показания за използване на хималайската сол: Храносмилателни разстройства; отслабена имунна система – синдром на хронична умора; заболявания на пикочно-половата система; заболявания на опорнодвигателния апарат (на гръбнака, подагра, ревматизъм, артроза, артрити и др.), заболявания в устната кухина и носоглътката (грип, пародонтоза, зъбобол, ангини, други инфекции и т. н.); ендокринни заболявания (тиреотоксикоза, затлъстяване, мастопатия, женско безплодие); ухапвания от насекоми – мястото трябва да се намокри с вода и да се посипе със сол и много още. 
Използването на солни вани обаче има противопоказания, напр. доброкачествени и злокачествени тумори , прогресираща глаукома , бременност и др. Затова се информирайте предварително.
Черната индийска сол получава преводното си название от индийски – обикновените хора я наричат “кала намак”. Наглед тя не е съвсем черна, а бледорозова и става такава, когато бъде ситно смляна.
Индийската черна сол мирише специфично на сварен жълтък, но това не е проблем. Напротив, въпросното свойство може успешно да се използва в кулинарията – до стане ястието по-пикантно или да се заменят яйцата от съответните класически рецепти. Кала намак не повишава съдържанието на натрий в организма, затова е подходяща за сърдечно болни и за хора, които страдат от отоци.
Сивата келтска сол (Sel Gris) е ароматна морска сол, която се добива по атлантическото крайбрежие на Франция. Тя се получава в околностите на град Геранд на Бретанското крайбрежие, по технологии, проверени през вековете. 
Тази сол представлява много ситни и нежни кристали, образуващи се на повърхността на солените лагуни. Тя притежава ясно изразен аромат на водораслите от водната повърхност. Тези зрънца са едни от най-скъпите кристали сол. Високата им цена е напълно оправдана. Първо, въпросната сол притежава уникални свойства – с нея е почти невъзможно храната да се пресоли. Второ, кристалите є се събират на ръка. Трето, от 40 кг груба сурова сол се получава само половин килограм. Между другото, тя трудно се намира на пазара. 
Кашерната сол се използва от евреите при готвенето на меса. Понеже е с едри размери, кашерната сол се топи много бавно. Но това си има предимства.
Благодарение на характеристиката си кристалите добре се забелязват в ястието. Следователно то е почти невъзможно да бъде пресолено, защото човек може на око да контролира количеството сол. С кашерната подправка всичко се готви много по-бързо, защото самата сол предизвиква бурно кипене. Тъй като кашерната сол не се подлага на рафиниране и йодиране, тя притежава особен вкус – по-мек и чист, без привкус на примеси. Затова готвачите от цял свят много я харесват и я използват активно за приготвянето на много ястия. Но не всички. Например за печене е по-добре да се използва обикновена готварска сол.
Черна (четвъртъчна) сол: В началото на миналия век никой в Русия не би се изненадал да види черна сол. Четвъртъчна сол е имало на всяка трапеза – при господа и при селяни, при фабриканти и търговци, при студенти и свещеници. Тя е била смятана не
просто за подправка, а за чудодеен лек.
Открай време четвъртъчна сол е правена само в Русия и само веднъж годишно – за Великден. Последният четвъртък преди светлото Възкресение Христово се нарича Велики. На този ден е било прието хората не само да се потапят във водата през дупка в леда или да се къпят, но е имало и много други обичаи.
Между тях е и направата на черна сол. Жените увивали в парче плат обикновена сол, смесена с гъста закваска, слагали я в стар лапот (груба национална селска обувка от лико) и го поставяли в печката. Някои са прибавяли ситно нарязани зелеви листа, други – ароматни билки като риган или мента. Когато солта почернеела, я смилали и я пресявали. Останалата пепел използвали като активен въглен – за извеждане на токсините от организма. А самата сол заедно с козунаците и яйцата са носели в църквата за освещаване. Червените великденски яйца е можело да се ядат, посолени само с четвъртъчна сол. И са я пазели цяла година, използвайки я за лекуване на различни болежки. 
Черната сол наистина притежава уникални свойства. Тя не уврежда ставите. Може да я употребяват дори хора, за които солта поначало е противопоказана. След като бъде изпечена, в солта се запазват редица минерални вещества – калий, калций, магнезий,фосфор, йод, хром. А какъв пикантен вкус и аромат придава тя на ястията! Ако поръсите с черна сол салата или филийка с масло, ще получите истинско лакомство. При това, за разлика от обикновената, тя е достатъчна в много по-малки количества.
Още за новите видове трапезна сол (хавайска, мелдонска,  солта “Чутьом”, дизайнерска, цветна европейска, бамбукова и много още) и нейното лечебно действие: в книгата „Чудодейната сила на солта” на руския учен проф. Николай Даников 
 
Прочетено 139 пъти Последна промяна от Сряда, 07 Ноември 2018 13:14
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…