All for Joomla All for Webmasters
ПрАжени тиквички
Размислите за детството, лятото и други неща от живота са на Юлияна Янкова, валдорфска учителка и журналист.
Виждате ли тези снимки? И не, не си мислете, че знаете какво е това. Защото няма откъде да знаете, ако не ви го кажа. И дори не можете и да предполагате какво е.
 
Това не са съботни хвалби с кулинарните ми умения. И не са пЪржени тиквички.
Това са прАжени тиквички. С мирис на лято и детство. ПрАжени са, защото баба и дядо им казваха така. В нашия край, болярския-Килифарския, и картофите са пражени, а не пържени.
Голямата тайна на прАжените тиквички е в това, че те не се правят за обяд или вечеря (е, само понякога, де, може да има за обяд, ако останат или да се направят за вечеря, ако баба ти или пък дядо ти така реши), а прАжените тиквички и пражените картофи винаги се правят за закуска. Да, да, за закуска.
Как го разбирахме ли?
Когато за 8-ми път баба ти се качи горе в стаята, някъде към 10 часа и вече не на шега сърдита, ти подръпне одеялото за пореден път и те заплаши: "Аз откога съм те задигала, слънцето гледай къде е, колко пъти ще се качвам по тез стъпала? Стани, найеж (наяж) се, че пак лягай кат`искаш и спи до обяд, ако щеш! Хайде, че пражените тиквички изстинаха!"
Пък на теб хич не ти е, ни за тиквички, ни за картофи и само си искал да спиш, да спиш, да спиш и ако може детството да не свършва.
И колкото и да й обяснявахме на баба, че то не може като станеш и закусиш, после да легнеш пак да спиш, тя не се разбираше от дума. И с прАжени тиквички, или без тях, ритуалът със събуждането се повтаряше всяка сутрин с все същите думи - "Стани, йеж, пък после спи пак, като искаш!"
Де да беше така!
Де да можеше...
Рано или късно някой или нещо те събужда. 
Събуждаш се завинаги.
И вече нищо не е същото. 
Не е. 
Нито прАжените тиквички са пражени, нито баба я има, нито детството е тук.
Запокитил те е животът нанякъде.
И само вечните лета, които неизменно се връщат и отново, и отново носят изобилието на градинските тиквички, може понякога да те изпратят с машината на времето в онова безкрайно чисто, златно и любимо царство, наречено "Детство". С аромат на прАжени тиквички да чуеш пак гълченето на баба, а дядо да й приглася в същия тон. И да ти се иска да не свършва.
Хлъцнах, когато разбрах, че в едно съвременно заведение предлагат тези тиквички под името "тиквички по гръцки". Какви тиквички по гръцки, бе хора, те са си чисто прАжените тиквички на баба. Само дето малко по-друго ми стоят и на вид, и на вкус. (Ама сигурно има хора, за които тиквичките не са прАжени, а по гръцки, знае ли човек откъде му е детството на някого).
А, да, щях да забравя, че в нашия край и бобът беше прАжен. Традицията, разбирай дядо (светла му памет), повеляваше никога да не се яде едно ядене два дни поред - всеки ден се готвеше наново. Та традицията повеляваше, че ако за обяд си ял зрял боб на супа, то вечерта задължително ще вечеряш прАжен боб на тиган. Да, да. На тиган. ЗапрАжва се брашънце, боба с част от супата се добавят в тигана и готово.
Само ви моля, да не сбъркате и вместо прАжени да кажете пЪржени тиквички. Защото тогава магията няма да сработи. Също, както в една друга любима приказка "Хайде, хапчета чудесни, никога да не порЕсна!" Защото, ако сбъркаге и замение прАжени с пЪржени и порЕсна с порАсна, машината на времето ще откаже да се задейства и няма дори и през лятото да ви върне в царството "Детство".
Не вярвате ли?
Питайте лятото.
То знае.
Добре, че лятото е неизменно.
Е, мъничко ти засяда някъде в гърлото. 
Може би тъга, може би сълза, (или тиквичка, а?), но винаги и преди всичко и по-много - любов!
Да, да!
Лято е.
Лятото винаги знае най-добре!
 
Прочетено 186 пъти Последна промяна от Четвъртък, 12 Юли 2018 07:58
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…