All for Joomla All for Webmasters
Д-р Теодор Билрот – светилото на коремната хирургия
Той е този, който в края на XIX век въвежда белите престилки като задължително облекло на лекарите. 
Теодор Билрот (1829- 1894) е виден немско-австрийски хирург, считан за един от най-влиятелните лекари на 19-и век. И до днес се правят „операции по Билрот”, които са широко прилагани в областта на стомаха.
Билрот ръководи няколко изключителни операции в хирургията, включително първата езофагектомия (1871), първата ларингектомия (1873) и първата успешна гастректомия (1881) за рак на стомаха, с която печели заслужено световно признание. 
Той е този, който в  края на XIX век въвежда белите престилки като задължително облекло на лекарите.
Във Виена Билрот е бил  началник на Втора хирургическа клиника в „Алгемайне Кранкенхаус“ (AKH), а също и професор е по хирургия във Виенския университет.
Лекарят, за когото хирургията беше музика
На 29 януари 1881 г. Теодор Билрот влиза в историята на медицината, извършвайки първата успешна операция за отстраняване на част от стомаха заедно с раков тумор. Пациентката оздравява и се възстановява. Повлиян от неуспехите на колегите си, Билрот дълго се колебае преди да извърши операцията. И може би никога нямаше да я направи, без музиката на своя приятел Йоханес Брамс!, пише специализираното издание www.lexmedicanews.com.
В гимназията Билрот минавал за глупав – говорел лошо – не можел да свърже две изречения и без усилията на майка му и логопеда, който била наела, едва ли би могъл да премине от клас в клас. Ходел на училище, за да не обиди майка си. Отдавала му се единствено музиката. На нея смятал да посвети живота си. Но майка му била на друго мнение – не искала нейното глупаче, което можело единствено да пее и да скрибуца на цигулка, да се запилее някъде по света, затова настоявала да запише медицина.
В първи курс Билрот единствено свирил на цигулка. Наставникът му – проф. Филхелм Баум, не виждал в него никакво бъдеще, но когато станал завеждащ катедра по хирургия, го взел при себе си от съжаление към майка му, с която се знаели от деца. Майката изпращала пари на сина единствено срещу подробен отчет за заниманията му по медицина. Подготвяйки отчетите, Теодор осъзнал, че му харесва да пише. „Убедих се, че върху листа мога да изразя всичко онова, което никога не бих могъл да изкажа на глас.“ Биологията, с която му се наложило да се занимава, се оказала близко до музиката. „Ако не разбираш музиката, това не означава, че тя е лоша – изслушай я още веднъж, анализирай я и ще я разбереш и обикнеш.“
Зрителната памет, развита от запомнянето на нотите, му помогнала, когато като асистент в болница „Шарите“, изучавал препаратите с полипи на дебелото черво. Той забелязал, че подобно нещо е видял, наблюдавайки развитието на пилешкия зародиш – нещо растяло в полипите от вътре навън – раковите клетки. Откритието на злокачественото израждане на полипите донесло на Билрот известност.
Обикновено хирурзите са „скарани“ с писането, но на Билрот му се отдавало. На 29 години го поканили за професор в университета в Цюрих. Не бил много речовит, затова на лекции предимно оперирал. Студентите го следели с интерес. Билрот си имал система – преглеждал и изслушвал внимателно болния. Опитвал се да открие центъра на тумора и да го отстрани. Ако това не е било правено преди, Билрот се подготвял върху кучета. Мечтата му била да направи резекция на стомах. Но как да се направи това на човек? Нали всяка рана в корема се смятала за смъртоносна? Билрот вървял към стомашния тракт от горе надолу. По време на Франко-пруската война бил виждал достатъчно ранени в областта на гърлото, и знаел, че зашитият хранопровод се разтяга. При по-големи поражение, използвал специална тръбичка. 
На 31 декември 1873 г. по време на операция се наложило да се отстрани целият ларинкс, заедно с гласните връзки. Но Билрот, благодарение на това, че познавал духовите инструменти, имал вариант за изкуствена увула. Събудили пациента и поискали неговото съгласие. С помощта на апарата болният отговорил достатъчно силно и ясно, за да го чуят в залата.
За този „музикален“ подвиг Брамс посвещава на Билрот струнен квартет. Двамата се познавали от 1865 г., когато, Билрот, професор по хирургия, но и музикален наблюдател, пишел рецензии в цюрихските вестници.
Възможно е Билрот да е дружил с Брамс, защото в негово лице виждал това, което той самият би искал да бъде като музикант. Опитвал да обясни с думи музиката и композитора ѝ´.. Оттук насетне Брамс изпращал на Билрот всяко свое ново произведение.
Със своите ученици Билрот изучава повече от 60 000 протокола от операции на стомаха, събрани от 1817 г. в AKH- Виена. В 60 % от 903 случая, ракът на стомаха бил разположен в долната част на стомаха, в близост до прехода към дванадесетопръстника. Отстраняването и спасяването на болния било възможно. Асистентите Карл Гусенбауер и Ал. Винивартер извършили 19 такива резекции върху кучета. Съществували опасения, че стомашният сок ще увреди конците. Билрот докладвал: „Аз отделих стомаха, наложих шевове както при червата, зараснаха без усложнение. Мина година от операцията, пациентът е здрав. Оттук нататък остава само една крачка до резекцията на карциноматозно променената част на стомах.“ Но Билрот не бързал да направи тази крачка. И така от 10 пациенти след новаторската му операция, 6 остават живи. Другите имали още по-лоши показатели, но Билрот не се утешавал с това. „Аз вече не съм този безстрашен оператор… Сега, винаги преди операция, си задавам въпроса: ще позволя ли аз самият да ми се направи това, което искам да направя на пациента?
По това време много от германските хирурзи се стремели да бъдат първи във всичко и да оберат лаврите, но не и Билрот. По това време при Билрот идва нова пациентка – 43 годишната Тереза Хелер, майка на осем деца, много отслабнала, бледа, с болки в областта на стомаха, повръщане и невъзможност да се храни – приемала само кисело мляко. Всичко говорело за рак. Но Билрот не бързал – страхувал се от шок, сепсис, перитонит и до началото на декември все още не подготвял болната за операция. Докато не чул на Рождественския концерт първото изпълнение на трагичната увертюра на Брамс! Тази величествена музика сякаш говорела: „Виждаш ли, че е възможно да се постигне съвършенство? А ти можеш ли да го постигнеш в своята работа?“ Произведението не се харесало на публиката, но Билрот го оценил веднага. Дни наред музиката звучала в главата му. И той се решил!
Асистентите на Билрот били от различни националности. Той чувствал, че ги е подвел. Налагало се заедно да извършат сензация, от която да гръмне целият свят! Предварително отработили действията на всеки един от участниците в операцията. По английски маниер наркозата подавал отделен асистент – неговият любим ученик Доминико Барбиери. Дезинфекцирали помещението, затоплили го до 30 С. Операцията започнала в 9 часа сутринта. Последният, 46-ти шев, бил поставен точно след час и половина. Туморът обхващал значителна част от долната трета на стомаха, затова изрязана част била цели 14 см.! „Страшно е да се каже!“ – ще напише след това Билрот.
Това бил пръстеноклетъчен карцином, прораснал към стената на стомаха и с метастази в лимфните възли. Болната била обречена, всички знаели, че ѝ остават няколко месеца. Тереза се възстановявала бързо. На 4 февруари Билрот написал: „Днес свалих конците. Раната е зараснала напълно, без никакви реакции.“ На 13 февруари: „Днес за първи път тя яде месо.“ (Патоанатомичният препарат на оперирания стомах на Тереза Хелер, починала от метастази на 23 май 1881 г. се пази в Йозефиниум, Виена).
По това време слухът за операцията вече обиколил Европа, всички се надпреварвали да я повтарят. На 14 февруари Брамс писал на Клара Шуман: „Говорят, че Билрот сътворил нечуван номер – изрязал стомаха на една жена, заедно с тумора, поставил ѝ нов, и сега тайничко си я храни с печено телешко и я пои с кафе!“
Сензацията станала. 
Билрот се замислил колко често човек постъпва не според законите на борбата за съществуване. Защо Брамс обича Клара Шуман, след като знае, че няма шансове? Защо самият той не се разделя с чашата вино и цигарите, макар да знае колко са вредни? И, ако привързаността може да се разгледа като еволюционно преимущество, то тогава защо ни е музиката? Защо ни успокоява тъжната музика, навяваща горчиви спомени?
На 65 години Теодор Билрот починал от сърдечна недостатъчност. Последната му воля била да не бъде аутопсиран. Ако сам се е вкарал в гроба от рейнското вино и цигари, защо е нужно това да се потвърди от аутопсията и да създаде материал за сплетни.
И макар думите му: „Медицината е моята законна жена“ да останат завинаги в историята, радостта в живота му дарява друга любов. В писмо до Брамс, Билрот открито пише: „И когато започна да мисля за най-прекрасните мигове в моя живот (много малко смъртни могат да се похвалят с толкова богат на събития живот, както аз) ти изпълваш всичко останало… Нерядко ти досаждах с глупави глаголствания на тема „Какво е щастие?“ – сега аз определено мога да кажа, че съм бил щастлив, когато съм слушал твоята музика.“
Цялата статия за д-р Теодор Билрот можете да прочете ТУК:
 
Прочетено 202 пъти Последна промяна от Петък, 06 Юли 2018 20:49
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…