All for Joomla All for Webmasters
Как да разбираме кармата, която преобразява живота ни?
Разсъжденията по темата са на Диана Димарт, (валдорфски) педагог, евритмист и социален работник. 
Живеем живота си по права линия, планираме, подготвяме,осъществяваме, влизаме в различни взаимоотношения. Когато получим удар отстрани, конфликт, сътресение, загуба, неуспех, правата линия на живота се разкъсва и тя залита в друга посока. Когато има низ от неблагоприятни за нас събития и започваме да страдаме, да се оглеждаме и да търсим причините навън. Обикновено посочваме фактори, хора, обстоятелства извън нас, чрез които обясняваме с тях нещастните за нас събития, провала си.
Понякога ударът идва ненадейно и неочаквано и тогава изпадаме в шок, като че ли оставаме без дъх, но след като отмине време, винаги искаме да разберем откъде идва, защо се случва, с какво сме го заслужили. Успехът и щастливите събития си обясняваме изцяло с наши вътрешни качества,  заслуги и мъдри решения и рядко се сещаме да видим приноса на други хора и подкрепата отвън. Това е известно, че за хубавите неща, които ни се случват, причините са изцяло в нас, а за лошите изцяло навън и в другите. Какво разсъждение би се получило, ако обърнем нещата обратно: за лошото и нещастието, причините са в нас, а за доброто и късмета ни, причините са в света и другите?
Сътресенията в живота често си обясняваме с превратностите на съдбата, ударите на съдбата, предопределеността на съдбата, а при щастливи обстоятелства  сме „галеници на съдбата“. Изразите „такъв ми е късметът“,“така ми е било писано“,“от съдбата не можеш да избягаш“, „каквото съдбата ми е орисала“, произнесени с въздишка и примирение, за мигове ни отнасят в едно друго измерение, откъдето идва съдбата, определена за нас, която не може да се избегне и е предопределение за всеки човек. Някои вярват, че всичко е предварително написано някъде и точно така се случва в живота. Но кой и какво определят нашата съдба, кой пише страниците на нашия живот?
Примирението, с което приемаме съдбовните удари, не е  най-добрата позиция спрямо нея, но може би приемането е една добра и стабилна позиция, защото само приемането на обстоятелства и събития е най-добрият старт за ново начало и промяна. Няма човек, който да не се запита - "Защо това  ми се случва?","С какво заслужих това отношение?". Въпросът"Защо? ни отвежда към въпросите за действието на съдбата, а ако се задълбочим и към действието на кармата. Отхвърлянето и отчаянието от живота, който ни се случва, е не само стъпка назад в жизненото ни развитие, но застой, невъзможност за напредък и промяна. Старата българска дума за съдба е „орис“, орисване, а по-новата, навлязла в речника  ни, е от източната култура, е „карма“. За съжаление, това понятие за съдба се възприема с негативен привкус като лоша карма, черна карма, неразрешима карма, кармичен сблъсък. Освен това свързваме кармата с чувство за вина и грях, които трябва да понесем. Всичко това произлиза от погрешното разбиране за съдбата и кармата.
Думата „карма“ идва от санскрит и означава действие, влияние, причина, последствие, съдба. Този термин навлиза в западната философия от будистката източна религия. Много често карма и съдба се преплитат и препокриват и заместват взаимно, но има някои деликатни разлики, макар че много автори ги приравняват.За да разберем наистина що е карма и съдба ще трябва да приемем определенията за действието на Закона за съдбата и Закона за кармата.Това разбиране може да се случи, ако предположим или приемем, че не живеем само един единствен живот- настоящия, а преминаваме и се прераждаме от един в друг и че в следващия отнасяме това, което сме заложили в предишния.
Законът за прераждането и кармата предполага, че нашият дух не умира, а се развива и се стреми към съвършенство в последователно изживени животи. В съответствие с този закон винаги се раждаме в необходимите за това обстоятелства, при което срещаме тези, които са ни причинили или ние сме им причинили неправда, тези, които са ни подкрепяли и обичали, докато всичко се уравновеси. Чрез тази гледна точка човек постепенно се научава да разпознава във възникналите проблеми задачите на живота, да ги приема и да ги решава, защото те ще се връщат отново и отново чрез други хора и обстоятелства, докато той не се промени и не разбере, че това е неговият урок и всичко, което му се случва сега и в бъдеще, той сам е предопределил.
Човек има свобода на избор, тази свобода се сблъсква с последствията от собствените постъпки. Тук действа Законът за съдбата или Законът за причината и следствието, който се проявява под формата на съдба. Поради това няма случайност, нито възнаграждение, нито наказание, а само причина и следствие. Съдбата е сбор от последствията на нашите действия. Не е възможно да вземаш решения, да правиш избор и да действаш и да избегнеш последствията от това.
Законът за съдбата изисква съзнателно да поемем отговорността за живота си и да не обвиняваме никой друг за това, което ни се случва в него. Ние ще се сблъскваме с последствията от това, което сме вложили преди, докато премахнем сами създадените от нас пречки и проблеми. Всеки сам решава дали да направи това или онова и какво да избере в момента, всичко това се отразява и връща обратно към него. Ако си представим, че стоим пред едно огледало, а то е нашият живот, и виждаме собственото си отражение в него да идва към нас и това не ни харесва. Започваме да негодуваме и се отчайваме, когато ни заливат неблагоприятни събития, изпитваме гняв и безпомощност. В тази ситуация забравяме, че не трябва да отправяме негодуванието си към огледалото и неговото отражение, а да променим отношението към света на образа, който стои пред огледалото, т.е. на самите себе си.
Всеки сам решава и твори живота си. Всеки получава, това, което причинява. И каквото и да получи, той сам го е причинил, независимо чрез кого се случва. Другият е винаги само пратеник на съдбата. Който днес посее една мисъл, утре ще пожъне делата и, в други ден тя вече ще се е превърнала  в навик и по този начин в негов характер и в крайна сметка – в негова съдба. Дали обичаме или мразим, дали проявяваме интерес към света и другите или сме безразлични, дали създаваме или убиваме живота – този избор и действие е само наш и последствията от него представляват собствения ни живот. Какво се случва на човек, който е изпълнен само с негативни мисли и какво се случва на човек изпълнен с положителни мисли. Какво настроение излъчват двамата по отделно и какво им се случва в живота.
Законът за съдбата не ограничава свободата на отделния човек, както понякога си мислим. Всеки свободно може да определи какво да посее, но ще трябва да пожъне, каквото е посял. Ако погледнем растенията в  градината на живота си и те не ни харесват и ни жилят и бодат, вместо да се оплакваме,  да не забравяме, че точно ние сме посели техните семена в почвата.
Много по-лесно е да си обясним радостта, признанието, одобрението, успеха и радостта със собствените си заслуги, отколкото несправедливото нараняване и отнемане от живота. Удовлетворението и радостта от успеха са също следствия от нашите мисли, и действия, от нашия избор в миналото, от вложени причини от нас, от нашите добре премислени инвестиции. Начинът, по който съдбата се проявява при даден човек, показва как е мислил, чувствал, постъпвал, какъв морален избор е правил. Той е авторът на творението съдба. Степента на нашите радости и страдания винаги съответства точно на размера на причините, които залагаме. Този възглед за съдбата ни дава пълна власт да планираме и създаваме собствения си живот, такъв, какъвто го желаем, сами да творим живота си, да го направляваме, да определяме при какви обстоятелства и с какви хора ще бъдем и ще се чувстваме най-добре. И за това си имаме израз „вземам съдбата в ръцете си“ и сам я направлявам. Това ми дава пълна свобода да създавам живота, който искам и да не завися от никого и нищо, защото получавам точно това, което сам влагам.
Тази верига от причини и следствия не започва нито с раждането, нито завършва със смъртта. Тя свързва в едно цяло отделните въплъщения, земни животи и ги обединява като им дава смисъл. В този живот създаваме условията за нашия следващ живот, когато знаем това, можем да действаме съзнателно, за да определим съдбата си в следващия- да вършим добро или зло, да нараняваме или подкрепяме и обичаме, да рушим или съзидаваме, да сме пасивни или активни, да живеем само за себе си или и за другите. С всеки избор, решение и действие, дори с положителните или отрицателни мисли, ние сами изграждаме и творимсобствената си съдба, разрешаваме кармата си, която е една загадка с много натрупани задачи, които неотменно ще получат решение, независимо кога.Така можем да си обясним натрупания характер и съдба. В този живот понасяме последствията от нашето предишно поведение – както положителните, така  и отрицателните.
Кармата ни изправя пред последствията от нашите действия, за да можем да проумеем невидимото и действие. Причините, които сме заложили чрез нашите мисли и действия, се записват достоверно в нашата душа. Там всичко се записва в нашата кармична сметка, която носим със себе си от въплъщение на въплъщение. В този смисъл безсмислено е да бягаме от трудни ситуации, тъй като ще се сблъскваме с тях, докато не ги разрешим. Задачата не е да понесем търпеливо кармата си, която сме натрупали  в последователни животи или да я заличим, не е в това само да трупаме добра карма и да изстрадваме лошата, за да можем да се освободим от нея, макар че и това се случва, а да се изправяме съзнателно пред последствията от нашите действия, за да можем да проумеем действието й и да наблюдаваме като в огледало какво се случва. Кармичното действие и връзки  можем да ползваме разумно за нашето собствено развитие, за самопознание и самоизследване, което води и до ясно самосъзнание.
Чрез кармата можем да си обясним много причинно-следствени връзки и взаимоотношения, като не забравяме, че в тях сме заложили причини и решения в предишни периоди. Ако искаме да откриваме себе си и да разбираме защо ни се случват нещата в живота, кармата може да помогне, да бъде търпелив и надежден сътрудник и да ни помага да научим уроците на живота.
Действието  на този закон можем да наблюдаваме в ежедневието си. Тогава ставаме съзнателни и започваме сами да разбираме и да си обясняваме защо срещаме някого и защо ни се случват точно тези неща и какъв урок трябва да научим, каква грешка да изправим, за да се изправи нарушената хармония. И тогава се събуждаме като от един сън, започваме да наблюдаваме и да подреждаме нещата в себе си, логиката на събитията и срещите с хората по пътя ни, така виждаме ясно мъдростта на живота. Хората, с които се запознаваме, нещата, които ни се дават или отнемат – всичко това са причините, които сме заложили в миналото. Ето защо няма нито незаслужено щастие, нито незаслужено страдание, съществуват само причина и следствие.
Във формирането на нашата съдба участват и други хора, с които влизаме в много сложни отношения. Първо, това са нашите родители и семейство, след това роднини и приятели,  с които имаме близки и дълготрайни отношения. Най-силните кармични връзки имаме с нашия партньор и децата, които имаме. От съществено значение е какво е нашето кредо, идеи, възгледи и кой влияе на това.
Ние сме имали свободата да изберем тези срещи, за да продължим да правим определени стъпки при усвояването на урока, който сме започнали в предишни животи. Всички ние се стремим съзнателно или не към загубеното единство, което изживяваме болезнено в този раздвоен свят. Смисълът на едно партньорство се състои винаги в това да се учим заедно и редом с другиго, за да открием в нас самите търсеното единство. Животът на всеки чувствителен и духовен човек е белязан от копнежа по загубеното единство с божественото, това в крайна сметка означава винаги  търсенето на самия себе си и постигането на мир и приемане на собственото себе.
Живеем в този свят на дуалност и разногласие и сблъсък, защото само тук можем да открием обратния път към съвършенството на себето и единството вътре в нас. Дълъг е пътят на самородния диамант – за да заблести с истински блясък и красота,  минава през дълго обработване и шлифоване. Двама души, които са кармично свързани нямат просто „сметки за уреждане“, а представляват един за друг взаимен шанс за по-бързо духовно израстване. Ето защо трябва да се използва съзнателно този шанс. Причините за настоящите изживявания в този живот човек би могъл  да види като импулси, които живеят в него като кармична необходимост само чрез дълбоко проникновение и духовно изследване на кармата.
За да дадем една образна картина, можем да кажем, че кармата е една  червена жива нишка, която ни води през всичките ни прераждания, за да израстваме и се развиваме, докато станем съвършени и се слеем отново с единството, от което първоначално сме се отделили. Само тук на земята можем да изработим отново единението. А съдбата са възлите, които завързваме и отвързваме във всеки един отделен последователен живот, хората и събитията, здравето и болестите, които изживяваме, за да израства духът и душата ни.                                                                                                   
 
 
 
Прочетено 222 пъти Последна промяна от Вторник, 29 Май 2018 14:52
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…