All for Joomla All for Webmasters
За разликите между австрийските и българските санаториуми
Интервю с  арх. Петър Тодоров от „Skyline Architekten” -Виена. 
Визитка:
Петър Тодоров е архитект, който работи и живее от 27 г. във Виена. Роден е в София през 1948 г. Завършил е Университетът по архитектура, строителство и геодезия  и Техническия университет във Виена. Има следдипломна програма в Университета за приложни изкуства - Виена. Работил е като асистент във Факултета по архитектура на ВИАС и е архитект в „Главпроект“ (до 1989 г.) Веднага след промените у нас, заминава за Виена, където е част от творческия екип на изявени имена на австрийската школа Йоханес Шпалт и Вилхем Холцбауер, с които работи от 1992 г. до 2003 г. През 2003 г. арх.Тодоров заедно с австрийските си колеги Удо Шустер, Кристиян Шупа и Херберт Шиф стават партньори и основават архитектурната фирма "Skyline Architekten".
 
- Арх.Тодоров, какво е специфичното при проектирането на санаториум?По-лесно или по-трудно е от хотел напр.? 
- Тези, които правим в нашето ателие (вече са 5-6 ) са рехабилитационни центрове, а не санаториуми в класическия вид, в който са познати в България. В тях се провежда много терапия, те са почти малки болници, но без амбулаторна част и без прием на външни пациенти. Така че темата е съвсем различна от проектирането на хотел, като изключим стационара и храненето, функциите тук са съвсем други, сградите са друг вид, несравними са.
- Вие сте живял и в България, познавате и родните санаториуми. Има ли нещо по-различно, което търсят българските пациенти в този тип здравно заведение и това, което търсят чужденците?   
- Санаториумите в България, които аз съм видял са от времето на соца. Предполагам, че сега са много по-добри, особено частните, но не съм бил в такива.
Това, което ние проектираме в Австрия са рехабилитационни центрове, които всъщност са малки клиники с  между 80-120 легла. Те са с различен профил и различна терапия. Напр. този в Бад Хал (Bad Hall) е за пациенти с алкохолна зависимост, другият е собственост на Осигурителния институт на държавните служители за тези,  които са страдат от  бърнаут (синдром на професионалното изчерпване-б.а), трети – за ревматичноболни деца, други  за сърдечноболни…
Повечето не са частни, а са собственост на различните здравни каси (те тук са много), откъдето им изпращат пациенти, обикновено след операция или след в болница. Има и частни рехабилитационни центрове, но ние досега не сме правили такива. Има и пациенти за превантивно лечение, т.е преди да постъпят в болница, напр. такива са детските. 
- Без какво не може модерният санаториум днес? 
- Задължително е да има паркова среда. Даже, когато е в града трябва да има много зеленина. Разходките навън са част от терапията. Търсят се места  в Алпите или в гора. Друго: интериорите не трябва да създават впечатление за болница, стаите приличат на частни помещения, някои инвеститори дори искат стаите да се различават помежду си по нещо, а общите пространства трябва да са по-скоро като в хотел. Това не винаги е възможно, защото парите не стигат. Разбира се, медицинската техника е на високо ниво, но това го проектират специалисти, не ние. 
- Кое е по-добре - реновиране или построяване на изцяло нов? Този въпрос често стои пред различни по предназначение сгради? 
- Не мога да отговоря еднозначно, зависи от сградата. Наши инвеститори се опитват да приспособят стари сгради и после се отказват, защото им излиза по-евтино новото строителство. Терапевтичният блок, кухните, климатичните инсталации, новите асансьори много трудно се вкарват в стара сграда. И доста по-скъпо е. 
- Вие сте проектирал и различни болници - в Линц, във Виена. Със сигурност сте забелязал и много частни модерни болници, които има у нас. Ако ги сравните, какво бихте казали..
- Във Виена сме проектирали, но досега нищо не сме построили. Истинска болница сме правили само в Линц-. Нервно психиатрична клиника с арх. Вилхем Холцбауер –голямата болница. 
В частна модерна болница в България не съм бил, а държавните, които познавам са в катастрофално състояние. Жалко за талантливите лекари, които работят при тези условия, те са направо герои.
- В болниците в Австрия задължително има мулти-конфесионален параклис за пациентите с различни религии, как стои въпросът със санаториумите и рехабилитационните центрове? 
- Да, аз самият съм проектирал такъв. Казва се мулти-конфесионален – в болницата в Линц, за всякакви религии- християни, мохамедани, евреи, и за хиндуисти и будисти –място за медитиране има. Всъщност, това не е толкова сложно, то е едно помещение, което може да се преустрои лесно, и всеки ден от седмицата с него разполагат някои от въпросните религиозни конфесии. В тези рехабилитационни центрове, които ние правим досега такова нещо няма, защото тук няма операционен блок и интензивно отделение. 
- Спа центровете? Бумът им отмина. Ако сравните пак тези оазиси за красота и релакс България/ Австрия какви са приликите и какви са разликите...
- Бумът им в и около Австрия мина, защото има пренасищане. Но в България защо да е минал? Има ли напр. в София поне един истински SPA -център ( разбирайте термални извори плюс зона със сауни плюс уелнес плюс малко медицина и т.н) И ако няма- защо? Отговорът, който  дават фирми като „Вамед ”-Виена, които строят и експлоатират нявсякъде подобни модерни SPA-центрове е, че те са доста скъпи и за строителство, и за експлоатация,и цената за клиентите е доста висока, всичките инсталации са като за една фабрика, която е и голям консуматор на енергия. Т.е подобна инвестиция в България ще е много скъпа и не би била посещавана, а респективно  те ще фалират.
Едно интервю на София Ружинова

Прочетено 841 пъти Последна промяна от Сряда, 02 Август 2017 08:16
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…