All for Joomla All for Webmasters
Когато кучето е болно
Полезни съвети за притежателите на домашни кучета за всички болести, здравословни проблеми, спешни медицински случаи и инциденти, свързани с кучето .
 
Ветеринарният наръчник за притежателите на домашни кучета" ( издателство”Труд”) е уникален като обем и изчерпателност справочник за всички болести, здравословни проблеми, спешни медицински случаи и инциденти, които може да засегнат или застрашат вашия домашен любимец. 
Материалът е оформен в двадесет глави, всяка от които разглежда отделна група проблеми - от оказването на първа медицинска помощ, през заболяванията на различните системи в организма до най-модерните изследвания и постижения на ветеринарната наука в областта на неонатодогията и гериатрията. Всеки от описваните случаи е онагледен с подходящи илюстрации, схеми или снимки и към повечето от разискваните проблеми са приложени необходимите таблици и статистични данни.
 В края на книгата са приложени речник на използваните непознати думи и медицински термини, списък на приборите, материалите и медикаментите, необходими за оказване на първа помощ, и таблица за нормалните физиологични данни при различните състояния, в които може да се окаже кучето. Навсякъде във „Ветеринарен наръчник за притежателите на домашни кучета" авторите изрично посочват разликите в методите за действие при големи и при дребни породи кучета, при дългокосмести и късокосмести индивиди, при млади и възрастни екземпляри. 
Книгата е изключително подробна и изчерпателна и би могла да бъде от полза както за притежатели на домашни кучета, така и за самите ветеринарни лекари. Наръчникът има вече няколко издания и е преведен на 12 езика. В света са продадени над един милион екземпляра. Преводът на български е направен по най-новия американски вариант от лекар с дългогодишна практика, а всички допълнения, уточнения и адаптации за нашите условия са дело на изтъкнат специалист по ветеринарна медицина.
 
 Откъс от книгата 
Глава 7 – Носът на кучето
 
Носът на кучето се състои от ноздри и носна кухина, която е по протежение на муцуната. Носната кухина е разделена по средата на два прохода – по един за всяка ноздра, които се отварят във фаринкса (гърлото) зад мекото небце. Кучето има за всяка страна по два големи синуса (околоносни кухини) – максиларни (горночелюстни) и фронтални (челни), които се свързват с носната кухина. Инфекции от носната кухина могат да проникнат в синусите и обратно.
Носната кухина и синусите са покрити отвътре с мукозна (лигавична) мембрана, наречена мукоцилиарна, богато снабдена с кръвоносни съдове и покрита с подвижни власинки, наречени цилии. Тази лигавица служи за защита срещу инфекции, като хваща и обвива в слуз бактерии и чужди дразнители и с помощта на цилиите ги изпраща към задната чест на гърлото, откъдето или се преглъщат, или се изкашлят.
При дехидратация (обезводняване) или излагане на студ цилиите престават да бъдат активни, а слузестият слой изтънява, което намалява защитните функции на лигавицата. 
Носната кухина на кучетата е силно инервирана (снабдена с нерви), много повече, отколкото при другите животни. Нервите се свързват с обонятелния център в мозъка. Обилната инервация (снабдяване с нерви) и по-големият обонятелен център обуславят силното обоняние на кучето – около 100 пъти по-силно развито, отколкото при човека.
Носната кухина е много чувствителна и лесно кърви даже при леки травми. За откриване и екстракция (изваждане) на чужди тела лекарите използват специални инструменти – носни спекулуми и пинсети. Инструментите, поставени в носната кухина, предизвикват силно кихане, така че за провеждане на подробно изследване, е необходимо кучето да се анестезира (упои).
Влагата по върха на носа се произвежда от мукозни жлези в носната кухина. Носът на кучето нормално е студен и влажен, но може и да е топъл и сух в зависимост от активността, температурата и индивидуалната степен на хидратация. Топлият и сух нос не означава непременно, че кучето има температура. Ако имате съмнение, проверете с ректален термометър.
Повечето кучета имат тъмнопигментиран нос, но за някои породи е нормален кафяв, розов или петнист нос.
 
Признаци за раздразнение на носа
 
Носна секреция
 
Секретиращият нос е показател за някакъв дразнител в носните проходи. Понеже дразненето предизвиква и кихане, тези два признака се явяват почти винаги заедно.
Когато е раздразнено, кучето често секретира бистра, водниста слуз, която капе от носа. Този вид секреция не се придружава от кихане и изчезва, щом то се успокои.
Всяко течение от носа, което продължава няколко часа, е болестен признак. Бистрата, водниста слуз е типична за алергия и вирусен ринит (възпаление на лигавицата на носа), а гъстата говори за бактериална или гъбична инфекция. Носната секреция, придружена с гадене и повдигане, показва секретиране зад носа в гърлото. Отделяне на слуз само от едната ноздра се наблюдава при орално-носна фистула, чуждо тяло или тумор в носа.
При наличие на чужди тела, тумори, хронични бактериални и гъбични инфекции лигавицата се уврежда и почва да отделя кърваво-слизест секрет. Кръвотечение има при болестта на Вилебранд и хемофилия. Забележите ли кръв от носа, уведомете ветеринарния лекар.
Човешките простудни вируси не са заразни за кучетата, но те могат да заболеят от много инфекции на дихателните пътища, подобни на тези при хората. При течение от носа, сълзене с кашлица и кихане трябва да потърсите ветеринарна помощ.
 
Кихане
 
Това е важен начален признак за дразнене в носа. Случайното кихане е нормално, но когато е силно, непрекъснато или придружено от носна секреция, трябва да уведомите ветеринарния лекар.
Кихането с водниста секреция, чесането на носа и тръскането на главата са типични за кучешка атопия. Внезапният  пристъп на кихане, тръскането на главата и търкането на носа с лапа предполагат чуждо тяло в носа. След пристъп на извънредно силно кихане може да се появи кървене от носа.
След продължително кихане носната лигавица се зачервява и отича, което принуждава кучето да смърка и да диша шумно.
 
Дишане през устата 
 
Кучетата дишат през носа, освен ако не са задъхани след дълго тичане. Постоянното дишане през устата показва, че двата носни прохода са блокирани, което обикновено не се забелязва веднага, а едва когато кучето прояви нервно безпокойство или след физическо натоварване.
 
Нос – външна част
 
Колабирали (болестно стеснени) ноздри
 
Явяват се при кучета от брахицефалните (с малка, кълбовидна глава) породи, като мопси, пекинези, булдози и др., при които носните хрущяли са меки и гъвкави, така че при вдишване ноздрите се събират и запушват носните отвори. Това причинява различна степен на носна обструкция (непроходимост), затруднява развитието и застрашава здравето на малките кученца.
Колабиралите ноздри представляват конгенитален (вроден) проблем и често се придружават от други прояви на брахицефалния синдром, описан в глава 10.
 
 “Нос на коли” (назален слънчев дерматит)
 
 Това е дерматит с кори по носа, който се среща предимно при колито и други сродни породи. Причината е недостиг на пигмент и продължително излагане на ултравиолетова слънчева светлина. Недостатъчната пигментация при някои породи е наследствена, но може да бъде и придобита при някои кожни болести и белези от заздравели рани по носа.
Първоначално кожата изглежда нормална, с изключение на недостатъчната черна пигментация. При продължаващо излагане на слънце по границата между муцуната и носа кожата е раздразнява, космите наоколо опадат и се появяват кори и люспи. При напреднали случаи цялата носна повърхност се разязвява, върхът на носа даже може да изчезне, оставяйки тъкан с неприятен вид, която лесно кърви. Възможно е да се развие и кожен рак.
Назалният слънчев дерматит се различава от дискоидния лупус еритематозус (кожната туберкулоза), пемфигус фолиацеус и дерматозите от недостиг на цинк, описани в глава 4. При всички тях кожната реакция е подобна, а разликата е, че докато при слънчевия дерматит пигментът липсва още преди появата на заболяването, при другите заболявания той изчезва в процеса на болестта. След започване на депигментацията се прибавя увреждащият ефект на слънчевата светлина.
Лечение: Дръжте кучето у дома по време на силното слънчево греене. Извеждането му навън в облачни дни не решава проблема, защото ултравиолетовите лъчи преминават през облаците. Предпазните сенници за лицето помагат донякъде кучето да прекара 30-60 минути навън.
Раздразнените места по носа се мажат с 0,5-1-процентов кортизонов крем. Боядисването на носа с черно мастило не помага много.
 
 Витилиго
 
Състояние, при което се загубва пигментът от носа, устните и клепачите. Черният пигмент е присъствал в живота на засегнатите кучета, но постепенно е отслабвал до шоколадовокафяво. Точната причина за витилигото още не е установена. 
Лечение: Няма.
 
Носна депигментация (изчезване на пигмента)
 
Причината за носната депигментация е неизвестна, но може да е форма на витилиго. Засяга се носът, където липсва окосмяване. Най-често се среща при афганистанската хрътка, самоеда, ирландския сетер, немската овчарка, добермана, пинчерите и пуделите. При раждането носът е напълно черен и след това пигментът започва да намалява до шоколадовокафяво, а в случаи на пълното му изчезване става розово-бял. Някои кучета показват ремисия (временно намаляване до пълно изчезване на болестните явления), при която носът става спонтанно по-тъмен.
Снежният нос е отделно, но често състояние, при което носът постепенно избледнява през зимните месеци и отново почернява през пролетта и лятото. Пълна депигментация не се явява. Среща се при сибирското хъски, лабрадорския ритривър и други породи. 
Недостигът на носен пигмент е преди всичко козметичен проблем и се смята за недостатък при участие в изложби. Предпазната слънчева маска, която се препоръчва за назалния слънчев дерматит, помага за предпазване от ултравиолетово увреждане при кучета с недостатъчен пигмент.
 
Дерматит на носа от пластмасови съдове 
 
Това е локална форма на депигментация (изчезване на пигмента), която обхваща носа и устните. Причинява се от хранене в пластмасови съдове, които съдържат химикала парабензилхидрохинон. Този химикал се резорбира през кожата и пречи на образуването на меланин, който произвежда тъмния пигмент. Засегнатата кожа се възпалява и зачервява. Проблемът изчезва, като кучето се храни в стъклени, керамични или в неръждаеми метални съдове.
 
Назален мазол (хиперкератоза)
 
Болестта се явява при стари кучета. Причината е неизвестна. Кожата на носа се удебелява и се вроговява. Калузираният нос може да се напука, като се образуват цепнатини, и след това да се раздразни и да се инфектира. Хиперкератозата може да се появи и при дерматоза от недоимък на цинк, пемфигус фолиацеус и дискоиден лупус еритематозус.
Сродно състояние, което засяга носа и възглавничките на ходилата, се явява като следствие от ганата и се нарича “твърдо ходило”. След излекуване на ганата носът често възстановява нормалния си вид.
Лечение: Няма лечение за идиопатичния носов калус (мазол). Целта на предприетите мерки е носовият калус да се омекотява чрез влажни компреси и чрез мазане с минерални масла или вазелин. Локалните инфекции се лекуват с тройно комбинирана антибиотична паста.
 
Носна кухина
 
Кръвотечение от носа (епистаксис)
 
Причинява се от чужди тела, инфекции, тумори и паразити, увреждащи носната лигавица. Травмите и прободните рани на ноздрите от тръни, бодли или бодлива тел също предизвикват кървене.
Спонтанното кръвотечение от носа може да е израз на общо смущение в кръвосъсирването, като хемофилия или болестта на Вилебранд (конституционална тромбопатия). Недоимъкът на витамин К е друга причина за спонтанното кръвотечение и се явява най-често при отравяне с антикоагулантни препарати против гризачи.
Лечение: Често кървенето от носа се придружава от пристъпи на кихане, което затруднява лечението. Успокойте кучето и  поставете леден компрес (лед, увит в плат) в основата на носа. Ако кърви само през едната ноздра, притиснете страната продължително с марля. Повечето кръвотечения от носа престават доста бързо при минимална намеса за спирането им. Ако въпреки взетите мерки кървенето не спира или няма видима причина за него, занесете кучето във ветеринарната клиника.
 
Чужди тела в носа
 
Най-често това са осили или семена от треви, бодли, костни и дървени частици. Основният признак е силно кихане, придружено от триене с лапа и евентуално кървене от ноздрите. Отначало кихането е продължително, а след това - с прекъсвания. Ако чуждото тяло е престояло часове или дни, има гъста, често примесена с кръв секреция от засегнатата ноздра.
Лечение: Обикновено чуждото тяло се вижда близо до отвора на ноздрата и може лесно да се отстрани с пинсета. Понякога обаче е доста навътре и ако не се отстрани в скоро време, може да навлезе по-дълбоко в носната кухина. Не пъхайте на сляпо пинсета в носа на кучето, за да не нанесете по-голяма вреда. Заведете домашния си любимец при ветеринарния лекар. При премахването на чуждо тяло е необходима  употребата на успокоителни средства, а понякога и на пълна упойка.
След отстраняване на чуждото тяло ветеринарният лекар може да предпише вътрешно антибиотик за лечение на вторична инфекция.
 
Орално-назална фистула
 
При това състояние храната и водата се връщат обратно през носа по време на хранене и пиене. Най-честата конгенитална (вродена) причина е фисура (цепка) на небцето – това състояние е разгледано в глава 17. Придобитите фистули най-често се причиняват от някой инфектиран зъб. Кучешките зъби на животното и четвъртите премолари (предкътници) на горната челюст лежат под носовия проход и ако развият абсцес, могат да пробият носната кухина. Зъбът изпада и на това място се отваря фистула през твърдото небце към носа. Признаците са едностранна секреция с кихане предимно след поемане на храна.
Лечение: Фистулата се лекува хирургически чрез покриване с къс лигавица от устата и зашиване през дефекта.
Профилактика: Подходящите грижи за зъбите и отстраняването на всеки зъбен проблем, докато е още малък, предотвратяват възникването на орално-назална фистула, причинена от прогнил зъб.
 
Алергичен ринит
 
Явява се при кучета с атопия (вродена алергична чувствителност). Признаците са внезапен кихавичен пристъп и бистра секреция от носа. Сърбежът в очите принуждава кучето да си трие лицето о килима и о други предмети. При повтарящ се контакт с различни алергени алергичният отговор става целогодишен проблем.
Лечение: Пристъпът на алергичен ринит се повлиява много добре от антихистамини като бенадрил. Окончателната терапия е насочена към предиспониращата атопия.
 
Ринит и синузит
 
Фронталните (челните) и максиларните (горночелюстните) синуси са продължение на носната кухина и са покрити с подобна лигавица. Следователно инфекциите в носната кухина могат да се разпространят и към синусите и обратно. Назалната инфекция се нарича ринит, а на синусите – синузит.
Признаците на ринит и синузит са кихане, гъста носна слуз с мирис на гнило, гадене и повдигане от стичащ се в гърлото секрет.
Младите кучета обикновено не страдат от бактериален ринит и синузит, освен ако лигавиците не са били увредени от инфекция на горните дихателни пътища, от чуждо тяло в носната кухина или от травма на носа. Респираторните инфекции, причинени от херпесния вирус, аденовируса или вируса на параинфлуенцата, са най-честите причини за остър ринит. Вирусните инфекции често се последват от вторична бактериална инвазия.
Ганата е сериозна причина за вторичен бактериален ринит, при който секрецията е мукозна и гнойна.
При по-възрастни кучета най-честата причина за ринит и синузит са туморите и инфектираните зъби. Характеризират се с хронична гнойна секреция от едната ноздра заедно с кихане и смъркане. Туморите и абсцедиралите зъби могат да причинят и кървене.
Диагнозата се базира на рентгеново изследване, посевки от секрета за бактериални култури, директен преглед на носните кухини чрез ендоскоп и по-рядко тъканна биопсия.
Лечение: Бактериалният ринит след инфекция на горните дихателни пътища се лекува с широкоспектърни антибиотици най-малко две седмици.
Хроничните възпаления са трудни за лечение. Възпалителните отпадни материи причиняват продължителна обструкция (непроходимост) на носа. Лечението включва прилагане на антибиотици на основата на антибиограма за чувствителност. В някои по-тежки случаи се налага и хирургично лечение.
 
Носни полипи и тумори
 
Полипът е доброкачествено образувание, което започва от увеличението на мукозна жлеза в носа и изглежда като череша на краче. Симптомите са кървене и блокиране на въздуха. Може да бъде оперативно отстранен от ветеринарния лекар, но е възможен рецидив.
Другите тумори в носната кухина и в синусите обикновено са злокачествени и се явяват при по-стари кучета. Породите, които най-често боледуват, са хрътки, староанглийска овчарка, териер, немска овчарка и др. Водещ симптом са секрецията или кървенето през едната ноздра, кихането и гаденето.
Съмнителната диагноза се потвърждава с рентгеново изследване и с биопсия на материал от тумора, взет при ендоскопското изследване. Компютърната томография е полезна, за да се прецени дари няма евентуално костно засягане. Големите, много напреднали тумори причиняват подуване на едната страна на лицето.
 Лечение: Доброкачествените тумори се лекуват с цялостно  хирургично отстраняване. Злокачествените са инвазивни и поначало нелечими, но при някои случаи животът на болното  животно може да се продължи чрез комбинация от хирургична намеса и лъчева терапия.
 
Прочетено 832 пъти Последна промяна от Понеделник, 20 Февруари 2017 10:31
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…