All for Joomla All for Webmasters
Медицината на богомилите
В 1111 г. на хиподрума в Константинопол е изгорен на клада в присъствието на император Алексей Комнин и столичното население един от първооснователите на богомилството
редом с Боян Магесника и Поп Богомил. Неговото име е Василий Врач. Прозвището му издава ярко приобщаване към средновековното лечителство. Това става отлика и на многобройните последователи на "българската ерес", които пътуват на запад из Босна, Италия и Южна Франция, подготвяйки европейската реформация със своите свободолюбиви идеи против гнета на официалната църква. Сред тях е имало и много жени, придобили първи на Стария континент равноправие с мъжете и правото да бъдат проповедници в състава на "съвършените" богомили.
Всичко това обичаше да изтъква при разговор народният лечител Петър Димков. Той смяташе, че начините за лечение и подборката от билки е наследил пряко от родната си майка, но казваше, че всъщност те идват от далечните векове. Самият себе си определяше за прероден богомил. Засиленият напоследък интерес към неговата личност и дело са напълно естествени, като се има предвид и зачестилите позовавания на богомили, катари и албигойци в изследванията на учени-медиевисти от Западна Европа и САЩ. 
Деен продължител на древната традиция по време на Възражденето е и вездесъщият отец Матей Преображенец - прочут народен лечител, пътуващ проповедник, един възкръснал... богомил.
През последните 30-ина години наши проучватели на старината дейно търсят извори от древното лечителство. Те обсъждат това на  Първатата национална конференция по народна медицина в Сопот през 1979 г. Присъствието на учени като проф. Даки Йорданов, проф. Петър Петров и др. дава надежда да бъдат открити неизвестни апокрифни паметници. Особeно се набляга на
съставения през Х-ХI в. богомилски лековник, наричан "Зелейник",
който безспорно е най-старият запазен до наши дни рецептурник
с изключително полезни от съвременно научно гледище наставления и древни начини за лечение с билки.
Писателят Емил Елмазов, редактор в тогавашното сп. "Отечество" и настоящ председател на Съюза на билкарите в България, член-кореспондент на Академията по информатизация в Москва, се включва в търсенията, разказва в.”Дума”. По време на своя журналистическа командировка в Одеса той се свързва с проф. Михаил Дихан, българин по произход, фронтовак с една ръка, преподавател в тукашния университет, всеобщ закрилник на бесарабските българи. Той го съветва да потърси хранилищата на Киево-Печорската лавра - един от най-древните и най-значими в духовно, исторческо и художествено отношение обители на Русия.
Тогава Елмазов с огромна радост се сдобива с няколко страници циклостилна извадка от старинния богомилски "Зелейник", написани на староукраински език. Наистина забележително откритие!
С помощта на преподавател в Шуменския университет древният текст е преведен на съвременен български език и обнародван във "Вестник-книга" и в отделен сборник с общ тираж от 100 000 екземпляра, посочва още изданието.
Този паметник съдържа и скъпоценни данни за живота на нашите предци, живели в съгласие с природата и търсили за помощ предимно природни средства. А езикът и текстът могат да се схващат и като книжовен паметник, носейки радост със своята краткост и образност.
Личната библиотека на цар Симеон, наричан Книголюбец и сравняван с древния Птоломей, създателят на Александрийската библиотека, след похода на княз Светослав е пренесена от Преслав в Киев. Вероятно богомилският "Зелейник" е бил сред останалите книги като оригинала на "Изборник" от 1073 г. -
първата славянска енциклопедия, в която дважди е поместена единствената по рода си "Похвала на Цар Симеон", чийто автор според някои европейски учени е Йоан Екзарх Български. Тогава "Зелейникът" своевременно е бил разпространен и в многобройни копия като наръчник за лечение. 
Знае се, че
четвъртият син на цар Симеон - Боян-Вениамин, оставайки езичник,
също се преселва в Киевска Рус,
където става придворен поет и гадател. Той е отнесъл със себе си десетки творби на Преславската книжовна школа.
 
Богомилска проповед
"Зелейник"
Ако някой има камък на сърце, варете зеле без сол и пийте водата.
Ако някому се спука устната, ленено семе объркай с мед, свари и мажи.
Ако някой хърка спейки, да си завърже под дясната мишца калай.
Който има перде на окото, да го намаже с кобилешко мляко с мед и ще изгони пердето от окото си.
Щом прегракнеш: прегракне ли човек като получи оток и храчки, копринена (мека) вода да изцеди и да я пие. Ако няма копринена вода, пшеничени трици с копър да прецеди и да пие със захар.
При зъбобол: лукови пера накисни във вино с мед, подръж ги в устата си и изпий виното.
За много косми: ситно счукай стъкло, смеси го с козя жлъчка; където някой намаже с него, там коса не расте.
Хълца ли човек, да изгризе кочан от зелка.
При отравяне да се пие всеки ден на гладно семе от дива ружа 29 зърна, стрити във вода, или разтривай целия корем с 20-30 стрити и изсушени зърна.
Ако някой човек хилавее, ходи ни жив, ни умрял, да се заколи крава, на лакти да се впълзи в търбуха й чак до гърлото и ще му мине болестта.
При запушване на пикочните канали: листа от ряпа свари, отварата изпий, а листата, докато са топли, наложи под пъпа, привържи ги здраво и ще се отводниш. Ако не те хване, свари пача трева и изпий с вино.
За бели коси да почернеят: хвани гарван, жив го сложи в конска гной да лежи 15 дни, след което го вземи и изгори, а с пепелта си измий главата и брадата - и белите ти коси ще почернеят.
Ако му се свий на някого сърцето и онемее, запалете две восъчни свещи, загасете едната и кадете под носа му, сменяйки ги.
Ако някой човек отича, мъж или жена, да изпие две лъжици овнешка кръв и ще му мине.
Ако на някой му жълтеят косите, яйца от жерав да се смесят с вино, да ги мажат и те ще почернеят.
Ако някой има рана: козя мас с восък да се смеси и да се наложи и ще зарасне раната.
Ако на някой кръвта от вена тече и не спира, да се счука семе от диво цвекло, да се изпие и кръвта ще спре.
Ако някому сърцето е нездраво и нечисто, пелин със сабур да се смеси, с мед объркан да се яде.
Ако се пореже човек или падне от кон, че кръв да потече от ръката му: яйчен жълтък и стипца разбъркай и нарежи на порязаното, а също тази стипца с мляко изпий.
Ако потече кръв от носа, да се напише върху хартия следното: "Страх и трепет на онзи, който иска да се изправи пред свещеници и двуженци в страшното твое Христа Бога нашего Исуса Христа, и кръвта да спре, много кръв изтече вече". И после стрий малко морска земя и си намажи главата, и изведнъж ще спре кръвта.
Пословици
За всяка болка има и билка.
Билки дири по баири.
Билини света. (Лъже света с билки)
 Кои са най-известни
Сама китка, омайниче, бабина душица, риган, жълт кантарион, бял равнец, маточина, дива мента,  живовляк, овча опашка, бленика, богородични свещи, дяволска уста, жаблек, еленов език, гръмотрън, смрадлика, подрумиче, пеперуга, хвощ, подъбиче, отвратниче, лопен, лайка, хайдушка билка.
 
 
Прочетено 457 пъти Последна промяна от Неделя, 24 Април 2016 06:39
Етикети
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…