All for Joomla All for Webmasters
Д-р Анелия Хохвартер: Очната хирургия прави много заболявания лечими
Поредното 14-о представяне на книгата на очната лекарка е на 14.3. в VIVA ART Gallery във Виена от 18 ч. и е в подкрепа на кампанията "Локомат за България". 
Д-р  Хохвартер, кои са най-честите оплаквания на пациентите, които се обръщат за лечение при вас? 
Към мен се обръщат за помощ преди всичко пациенти с необходимост от хирургично лечение на различни очни заболявания. Това е свързано с факта, че съм си създала име на хирург и че основната ми дейност е в такава очна клиника. Деца с кривогледство или пациенти с рефрактивни проблеми (т.е. хора, които искат да си премахнат диоптъра) препращам към други колеги, които са специализирани в тези области. Научих се и да отказвам и да  не ме е страх, че това би намалило моята значимост като лекар. Трябва да сме на ясно, че не сме богове във всичко и спокойно можем да кажем: има и по-добър в тази област. Пациентите посрещат винаги това етично отношение с благодарност.
 
Защо очната патология става все по-тежка? 
От една страна, населението живее по-дълго и така възникват много заболявания в напреднала възраст, като старческата макулна дегенерация. Почти всеки доживява възрастта, в която му е необходима операция катаракта (на вътрешно перде), увеличава се броя и на съдовите заболявания на очите, предизвикани от нарушение на кръвообръщението поради старчески промени в кръвоносните съдове, диабет, склероза, кръвно налягане, автиомунни заболявания. От друга страна, се подобри революционно и диагностиката, което доведе до търсенето и създаването на нови терапевтични методи. Преди години много заболявания не бяха изобщо откривани, сега вече СА лечими. Но това е процес не само в офталмологията, а във всички области на медицината. Затова не бих казала, че очната патология става все по-тежка, а все по-разнообразна и взискателна. Увеличават се паралелно и очакванията на пациента към лекаря изобщо. Тъжко е само, когато очакванията са: „всичко да е лечимо и то веднага»
 
Окото е огледало на всички болести в тялото. И защо самото око става сякаш все по-ранимо? 
Не мога да споделя това мислене, но въпроса ви ме кара да се усмихна и да се впусна във философии за душевното здраве. Очите са огледало на душата. С поглед можем да погалим някого, за го запитаме, да му дадем кураж, а се сещам и за израза ”убиме с поглед“. Има и диагностичен метод в нетрадиционалната медицина, който се нарича ирисова диагностика, чрез който по ириса се оглеждат всички болести в тялото. Това е една интересна тема за мен, но съм не компетентна по въпроса и не мога да давам отговори свързани с нея. Един ден, когато намеряя време, бих искала да се обуча или поне информирам малко повече в тази насока.
Сякаш има такава нагласа: проблемите на очите да се решават все по-често оперативно, или не така? 
Не може да става въпрос за нагласа, а за възможност. Развитието на очната хирургия дава възможност много заболявания да са лечими или поне да се спре процеса на ослепяването, като напр.отлепването на ретината или ослепяването при диабетиците. Напредъкът  в лазерната терапия направи възможно не само да се премахват диоптрите, но създаде методи за лечение на много заболявания на роговицата, напр. катокератоконус или помътнявания след възпаления. В областта на глаукомата се създадоха и минимално-инвазивни методи, които са и с много по-малко усложнения и това доведе и до промени в индикациите за оперативно лечение. На тази тенденция се радват и други области в медицината, като напр.кардиологията, където инвазивната кардиология е животоспасяваща и диагнозата инфаркт не е вече подпис върху смъртен акт.
 
Какви грешки правят родителите за детските очи? 
Родителите трябва да се придържат към съветите на детските лекари за консултации с офталмолог. При възпалителни процеси да се търси съдействието на специалист, а не да се екпериментира. Напр.майчината кърма съдържа много антитела и е лечебна, но често едно зачервено око може да е поради чуждо тяло и то трябва просто да бъде извадено. Или пък това е признак на детски ревматизъм и на детето му трябва сериозна, понякога доживотна терапия и няма да се оправи с отвари от лайка. 
 
Вашите съвети, за да имаме здрави очи? 
Профилактични прегледи след 45-годишна възраст за очно налягане, придържане към съветите на лекуващите лекари при различни системни заболявания като кръвно налягане, захарен диабет, автоимунни заболявания, ревматизъм и др. Обобщено казано: отваряйте си очите.
 
С какво Австрия е по-напред в офталмологията, и с какво България? 
Австрия е по-напред в достъпа до офталмологична помощ. Това обаче е въпрос на здравна  политика, не на възможности на колегите в България. Това касае не само офталмологията, а медицинското обслужване изобщо. Много хора ослепяват в България от перде, едно лечимо заболяване, защото не могат да си платят лещата, както и много хора са в инвалидниколички, защото не могат да си платят тазобедрената или колянната става. Когато здравната политика не е насочена къмпредотвратяването на инвалидността, тогава има разходи и при гледането на инвалидите. Разходи или недоволства. Същото е и с рехабилитацията. Когато няма рехабилитация след мозъчни травми, операции, при мултиплена склероза, при деца от детска церебрална парализа, създаваме инвалиди, които гледаме доживотно. По точно – не гледаме. Гледаме призивите им за помощ по медии, социални мрежи и с дарителски кампании се спасява живота на един от хиляди или се вдига на крака един от десет хиляди. 
 
Как върви кампанията Локомат за България? 
Бавно и славно. Януари дариха тримачовека, освен средствата, събрани от моите акции чрез книгата ми. Общо 25 лева: две дами дариха по 10 лева и една дама -5 лева. Напомня ми притчата за петте стотинки. Към мен се обърнаха пациенти, кото са събрали по 1000-2000 лева в дарителски сметки и няма да могат да съберат нужните им 8000-10000Евро за лечение с Локомат в чужбина. Такива хора познавам 18! Опитвам се да обединя тези пациенти и те да си решат сами проблема. Засега като че ли всички обмислят, с изключение на двама. Мога само да използвам чрез вас възможността да отправя призива още веднъж. Ако не се получи – пак добре. Така пък се подкрепят банките да имат пари, които никой не може да пипне, за да си работят. В крайна сметка в банките също има хора, които чакат заплата и имат битови нужди…
Но най-голямата ми надежда е да раздвижим институции и учреждения и да ги накараме да осъзнаят нуждата. Да проумеят иконимическия профит не е възможно, понеже социалните помощи на инвалидите са толкова незначителни…Обърнах се и към всички общини в България, понеже те са отговорни и за асистентските програми. Една община, в която има 103 инвалида ще дари 1000 лева. От другите няма отговор. Но ще ги подсещам отново. Човешко е да се забравя. 20000 нуждаещи се в България по неофициалниданни, числото им е може би двойно, по 30 лева на нуждаеш се и може да има Локомат и в България. И още нещо: не е задължително аз да го организирам, купувам, разяснявам… Предавам щафетата на този, който мисли, че ще го свърши по-добре, има повече време, а от мен - както до сега - безвъзмездна работа и неуморимост. Приветствам всяка подкрепа.Кампанията ще продължи и ще имам все по-нови и нови идеи. 
 
И още едно инфо за предстоящото представяне на книгата на 14.03. от 18:00:
В галерия "Viva Art" във Виена ще се състои представяне на немски език на книгата "Пътуване"("Eine Reise ins Land der Sonne").  Чете актрисата Силвана Сансони, а от авторката - д-р Анелия Хохвартер може да получите автограф. Събитието е в подкрепа на кампанията "Локомат за България", а негов партньор е дружество "Hope, Help &Health".
 
Поради ограничения брой места е необходима предварителна регистрация:  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или тел. 
+43 699 17055115.
 
Запазете си тази дата:
 
14.03.2017 от 18:00
 
Къде: "VIVA ART Gallery"
Operngasse 28
1040
Виена
 
Визитка:
Д-р Анелия Хохвартер е родена в  плевенското село Горна Митрополия, но от 26 години живее и работи във Виена. В момента е специалист  по  очни  болести  в клиниката Рудолфщифтунг - Виена и научен работник в института по ретинология и биомикроскопична  лазерна хирургия  „Лудвиг Болтцман“. Участва в много социални проекти, голяма част от които са свързани с нейната специалност-пътува на мисии в Йемен, Зимбабве и Етиопия, където изгражда първия очен хирургичен център и обучава персонал. В Етиопия се ражда и романът й „Пътуване". Лекарката решава парите от продажбата му да отидат именно за кампания за закупуване на уникалния медицински робот.
 Въпреки многобройните й ангажименти,  това няма да е първата дарителска кауза на д-р Хохвартер . Преди няколко години тя инициира благотворителна акция за събиране на средства за ремонт на църквата “Св. Троица” в Горна Митрополия. Преди това пък предостави оборудване за очен кабинет в родното си село.
 
Едно интервю на София Ружинова
 
Прочетено 2097 пъти Последна промяна от Събота, 15 Април 2017 09:14
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…