Print this page
Betreuеr и Pfleger са две различни професии в Австрия
Трябва да сте наясно от самото начало какво трябва да прави социалният асистент и какво посредническата фирма, казва Милена Панева, правен консултант във Виена. 
Визитка:
Милена Панева ( 29 г) е от София, завършила е право в СУ ”Св.Кл. Охридски”.
Правоспособен адвокат в България. Работила е в адвокатска и нотариална кантора в България. Последната й работа е била в международния отдел на Министерството на културата.
В Австрия е от 2 г, през които е работила най-разнообразни сфери. По специалността си е консултирала в благотворителната организация „Каритас”- Виена, а от няколко месеца изпълнява проект на Австрийските профсъюзи и австрийското Министерство на труда, социалните въпроси и защита на потребителите за предоставяне на безплатни трудово-осигурителни консултации за българите в Австрия.
 
-Г-жо  Панева, има ли някаква сезонност в търсенето на лични асистенти в Австрия?
-Ако има някаква сезонност, то тя зависи единствено от тези, които искат да работят като социални асистенти. Тяхната работа е организирана в  особен ритъм: те 3 месеца работят в Австрия, след което за 3 месеца се връщат в България. Имам една група от учителки, които работят като Betreuеr само през лятната ваканция, за да си допълват доходите. Те обгрижват своите пациенти 24 часа в денонощието, и живеят при тях, и именно заради това натоварване после им се полагат 3 месеца почивка.
-Има ли нещо, което спестяват посредническите фирми на личните асистенти, когато ги наемат на работа?
-Това, което не изпълняват коректно посредническите фирми, е задължението си да дават нужната информация на социалните аситенти и за това как функционира системата тук. Но да поясня как е регулирана работата на заетите в тази сфера в Австрия. Те могат да работят или като наети лица на трудов договор направо с пациента, или да бъдат самоосигуряващи се като си направят собствена фирма.
В Австрия масова практика е вторият вариант, вкл. и 95 на сто от българките просто си мислят, че това е единственият вариант, т.е, да бъдат самоосигуряващи се, защото не са информирали достатъчно.  И тук се намесват посредническите фирми. В повечето случаи българките, които искат да работят като социални асистенти, се свързват с тях още от  България. Посредническите фирми имат сайтове, или вече други българки работят за тях и дават контактите им. Те  намират пациента, за когото личните аситенти  да се грижат.
Отношенията между асистента и посредническата фирма се уреждат чрез организационен договор (Organisationsvertrag).Той трябва да има точно определено съдържание, прави се в писмена форма и се  подписва от двете страни. Задължително личният асисистент получава копие от него. Това е много важно да се знае, защото много от клиентите ми нямат такова копие. В него много точно трябва да е посочено какво точно прави посредническата фирма за личния аситенти и срещу какво заплащане. Тя е задължена и да разясни подробно какви са задълженията на личния асистент, свързани с работата му и с плащането на осигуровки към здравната каса ( в този случай това е SVA)  и към Стопанската камара ( WKO). Често в договора фигурира, че тези плащания ще се правят от самата посредническа фирма и затова личният аситент подписва пълномощно.
Дотук нещата изглеждат  лесни: пациентът е намерен, а управлението на фирмата на самоосигуряващия се поема от посредникът. Но не е съвсем така. Много от моите клиенти, работещи тази професия, не проследяват какво се случва с тези плащания. Оставят управлението на фирмите си „ на доверие“ на посредническите фирми. След известно време получават по-големи или изравнителни сметки, за които те са отговорни. Затова съветвам личните аситенти сами да плащат осигуровките си и да попълват данъчна декларация, за да са наясно с тези плащания. 
-Какви грешки допускат най-често личните асистенти в правен аспект?
-Най-основното е във връзка с незнанието на немски език от страна на социалните аситенти, което поражда за тях по-късно проблеми. Те не са разбрали какво пише в организационния договор с посредническата фирма. Оттам, както казахме, не е ясно на работещите в тази сфера какво извършва посредническата фирма и за какво са длъжни сами да се погрижат. За съжаление, често договорът е само на немски език и няма текст на български език. 
В другия договор, който те подписват - с техните пациенти Betreuungsvertag( Договор за гледане), често не става ясно на личните аситенти какви са точно техните задължения. Това може да е опасно, тъй като те нямат права да извършват каквито и да е медицински услуги. Това е регулирано в чл. 159 GewO
http://www.jusline.at/159_Personenbetreuung_GewO.html
За да се извършват медицински услуги, напр. свързани с поставяне на инжекции, даване на лекарства, е нужно съответното образование. Това е друга професия- Pfleger ( санитар). За да работи човек като социален аситент в Австрия спрямо законодателството тук не му трябва определено образование, а само един курс. Ако социалният асистент извърша нещо повече от това, което е описано за професията му, носи отговорност, ако нещо с пациента се случи. Проблем е и че социалните аситенти не получават от никъде лична консултация във връзка с техните въпроси. Те няма към кого да се обърнат за компетента информация. 
 - Излиза, че този „горещ картоф” се прехвърля между институциите, така ли ?
-Когато една жена ( повечето социални асистенти са жени) работи като социален асистент в Австрия, тя като автоматично става член на Стопанската камара (Wirtschaftskammer Osterreich). Ако работи като самонаето лице, както е в повечето случаи. В Стопанската камара тя е длъжна да плаща членски внос в размер на около 80 евро на година. От Стопанската камара не предлагат за момента лични консултации. Единствено има публикувана информация на сайта им на български език за социалните асистенти.
https://www.wko.at/Content.Node/branchen/w/Personenberatung_Personenbetreuung/Personenbetreuer/Info-Plattformen,-Dokumente,-Informationen-verschiedene-S.html
http://www.personenbetreuung.wkoratgeber.at/
Към Камарата има в момента колега, която работи също като социален асистент. С нея разговаряме какво може да се направи, за да може за работещите в тази сфера да има повече яснота и възможност за личен разговор с компетентен служител по темата.
За посредническите фирми няма отделна институция, която да контрулира дали те изпълняват законно дейността си. Те също са членове на Стопанската камара и оттам би следвало дса има някакъв контрол.
-Знаете, че често  личните асистенти са притиснати да подпишат договорът си веднага. Какво могат да направят в този случай?
-Съветвам първо, нека социалните асистенти да потърсят информация по темата преди още да са дошли в Австрия да работят тази професия. Такава информация на български език може да бъде намерена,  на сайта на Стопанската камара, както и на страницата на Австрийските обединени синдикати.
http://www.oegb.at/cms/S06/S06_85.5.4/publikationen/personenbetreuung 
Аз също съм чувала за тази практика, че жената отива в посредническата фирма и й казват: „Подписвай бързо, защото иначе няма да получиш работата!”. Преди да бъде подписан договорът с посредническата фирма и този с пациента, трябва задължително да се прегледа добре какво пише в тях. Разбирам тези, които бързат да започнат тази работа, защото за тях това са приходи, от които имат нужда. После обаче разходите ще бъдат много по-големи, ако има неясни въпроси за това колко пари плаща клиентът, колко трябва да се плащат на посредническата фирма и какви отива за осигуровки. Те имат абсолютното право да кажат: „Искам да помисля, искам да прегледам предложения договор”, да го вземат и да си го преведат.  Ако посредническата фирма не даде предварително договора, това е добър знак, че тя е некоректна.
- Как да познаем коректните посреднически фирми? По сайта, има ги в някакъв регистър…
- Трудно е да се прецени преди да се види самият Организационен договор. Напр., ако от тази фирма искат  да получават парите от клиента и после да ги прехвърлят на социалния асистент, това е некоректно. Парите за грижите идват от пациента директно за социалния аситент. След това той плаща пари на посредническата фирма.
 По сайта трудно може да се познае коя е коректна и коя фирма е коректна и коя не. Много от тях имат хубави и привличащи вниманието сайтове, но това не може да е критерий. 
- Вашите съвети към личните асистенти?
Съветвам ги да не подписват договори под натиск и да обмислят добре какво пише в тях ( с фирмата и с клиента). Също така е по-добре за тях, ако сами изплащат застраховките си към SVA . Хубаво е да не оставят това задължение на посредническите фирми. Добрата информираност за техните права и задължения като социални асистенти би им помогнала най-много. 
 
Едно интервю на София Ружинова
 
За контакти:
Магистър Милена Панева
Österreichischer Gewerkschaftsbund
Referat Organisation, Koordination, Service
Johann-Böhm-Platz 1
1020 Wien
E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
+43 1 534 44 39110
+43 664 6145063
Прочетено 5338 пъти Последна промяна от Четвъртък, 03 Ноември 2016 19:07
Етикети
Регистрирай се за да оставиш коментар
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…